Природа си връща, не мислиш ли?
Началник Тайлър не й обръщаше особено внимание.
— Да — каза той разсеяно и продължи да чете листа, който държеше в ръка.
— Ако питаш мен, той е злодеят. Изпитвам съжаление към жена му.
— Имаш предвид бившата му жена, нали?
— Точно така. Той се отърва от нея, за да може да си намери някоя по-млада манекенка. Това е престъпление, ако питаш мен. Горката. Той я свикна с хубавия живот, а после издърпа чергата изпод краката й.
Мъжът очевидно започваше да се дразни. Той остави листа и погледна към телевизора.
— Горката? Не гледа ли онова интервю с нея миналия месец? Налагаше се да заглушават всяка втора дума, която изричаше. Мисля, че е било лудост, дето изобщо се е оженил за нея.
— Но как ще се оправя сега сама?
— Може да си намери работа и да си изкарва прехраната като всички нас. Не е имала пистолет, опрян в главата, когато е подписвала предбрачното споразумение.
Джон-Пол и Ейвъри слушаха този разговор от вратата. Влязоха, докато Върна обясняваше на шефа си какъв ужасен срам е тази история. Полицаят ги забеляза, огледа ги набързо и се изправи.
— Какво е станало с вас двамата?
— Дълга история.
— С удоволствие ще я изслушам.
Ейвъри се дръпна от Джон-Пол и отиде до гишето. Върна ахна и кафявите й очи се ококориха, когато тя се приближи до нея.
— Казвам се Ейвъри Дилейни.
— Ти си вир вода. Какво, за бога, се е случило? На нищо не приличаш.
Ейвъри не знаеше откъде да започне. Видя, че Джон-Пол се ръкува с полицая и сяда на стола, който мъжът му предложи. Реши да го остави той да обясни всичко.
— Може ли да използвам телефона? — попита тя. — Трябва да се обадя на ФБР.
Очите на Върна за малко не изскочиха и тя се провикна през рамо:
— Бъд? Дамата иска да се обади на ФБР.
— Дай й да ползва телефона — отговори полицаят. Той седеше наведен над бюрото и слушаше напрегнато, докато Джон-Пол му обясняваше ситуацията.
Върна постави един старомоден телефон пред Ейвъри.
— На втория етаж над пожарната има душове и чисти легла. Докато се обаждаш, ще ида да взема одеяла. Устните ти треперят. Ще изпаднеш в хипотермия, ако не се затоплиш скоро.
— Благодаря — каза Ейвъри. — Много сте мила.
Взе слушалката, но след секунда я остави обратно. От изтощение не можеше да си спомни служебния си номер. Затвори очи, за да се концентрира. Дали беше три девет едно или девет три едно?
Може би трябваше да се обади на Картър. Какъв беше директният му номер? После чу Джон-Пол да пита полицая дали е чувал за имот, наречен Земята между езерата.
— Всички в Колорадо са чували за него.
— На какво разстояние е?
— Доста е далече оттук — обясни полицаят. — И с всички зяпачи, дето са се юрнали натам, няма да успеете дори да се доближите. Полицията сигурно вече е запечатала целия район. Най-добре да го видите по телевизията.
Джон-Пол не разбираше какво му говори мъжът. Той погледна към екрана.
Девет три едно. Точно така беше. Ейвъри взе телефона и започна да набира. Слушалката бе почти до ухото й, когато тя случайно погледна към телевизора. Замръзна на място, а номерът веднага се изпари от главата й.
Един местен репортер съобщаваше, че имат нови кадри, заснети от турист, който се изкачвал в планината над Аспен и случайно заснел експлозията с камерата си.
— Решението на съдията, съобщено в осем и петнайсет тази сутрин, присъди собствеността на имота на Денис Парнел. За тези от вас, които сега включват телевизорите си, повтаряме, късно тази сутрин имението на Парнел, известно като Земята между езерата, бе изпепелено от мощна експлозия.
Телефонът падна с трясък на земята, а Ейвъри припадна.
Двадесет и шеста глава
Вцепенена от шока и отчаянието, Ейвъри не можеше да помръдне. Леля й беше мъртва. Кери, която я бе обграждала с безусловната си любов винаги, независимо колко я ядосваше тя заради избора си на професия.
Беше я предала. Кери можеше да бъде още жива, ако Ейвъри бе по-бърза или по-умна. Цялото това време, пропиляно в търчане от една точка до друга заради побърканата жена на телефона, която я подмамваше с лъжи, че от това зависи животът на Кери. Трябваше да намери начин да спаси леля си и другите жени. Сега вече бе късно.
Джон-Пол я държеше в прегръдката си и я остави да се изприказва. Тя повтаряше отново и отново, че вината е само нейна.
Върна направи супа и почти насила нахрани Ейвъри, после я заведе на горния етаж и стоя на пост пред банята, докато тя се къпеше. Възрастната жена чуваше риданията на Ейвъри и шепнеше:
— Горкичката.
Когато Ейвъри се изкъпа, Върна й даде една от сивите тениски на началник Тайлър и събра дрехите й, за да ги изпере.
Тя кръжеше край Ейвъри като разтревожена квачка край пиленцето си. Накара я да седне на едно от леглата и коленичи на пода с набор за първа помощ. Раната на крака й не бе дълбока, но трябваше да се почисти. Намаза я с обилно количество йод и я превърза с бинт.
Когато свърши с това, накара Ейвъри да легне, зави я и се отправи към долния етаж, за да й направи чай. Когато стигна до вратата, се обърна да я пита дали иска малко мляко в чая си и видя, че тя вече спеше.
Джон-Пол я чакаше в подножието на стъпалата.
— Тя добре ли е?
— Заспа и това е най-доброто за нея в момента. Направо е съсипана.
Джон-Пол кимна в съгласие и се върна в участъка. Началник Тайлър бе на телефона и проверяваше дали наистина Джон-Пол е този, за когото се представяше. Когато получи нужната информация, полицаят промени отношението си и започна да се държи по-открито и дружелюбно.
— Подкреплението вече пътува насам — съобщи той. — Знам, че сигурно си гладен, така че се обадих в закусвалнята и ей сега ще ти донесат храна.
— Благодаря — каза Джон-Пол.
— Проверих те — добави полицаят. — Наистина си бил в армията.
— Да.
— И аз съм служил — обясни той. — Минах през Усет Пойнт, после ме изпратиха на служба в Германия. Най-добрият ми приятел бе във флота. Умря миналата година и много ми липсва. Добър човек беше.
Джон-Пол не беше сигурен защо полицаят му разправя всичко това.
— Чух, че те бивало с оръжията — продължи Тайлър. — Мислиш ли, че убиецът може да се появи тук? Докато ФБР пристигне, трябва да разчитаме на собствените си сили.
— Ако Мънк знае, че сме тук, може да опита да приключи с тази история. Обаче не мисля, че му е известно къде се намираме, и предполагам, че сега се е покрил, за да измисли нов план за действие. Аз бих постъпил така.
— Не можем да рискуваме — възрази Тайлър, изправи се и отиде до един шкаф в другия край на стаята. Извади ключ от джоба си и отключи катинара. Когато полицаят отвори вратата на шкафа, Джон-Пол се усмихна. Началник Тайлър имаше цял арсенал на свое разположение.
— Обичаш да си подготвен за всичко, а? — попита той с одобрение.
