Той я разтърси, за да я събуди.
— Скъпа, отвори очи. Хайде, Ейвъри, събуди се.
Тя бавно започна да се осъзнава. Чувстваше се упоена и дезориентирана. Накрая отвори очи и с усилие седна в леглото.
— Време ли е да тръгваме?
— Кери е жива.
Тя го погледна с присвити очи, клатейки глава, докато се опитваше да разбере какво й казва той.
— Жива? Как е възможно? Къщата…
— Измъкнала се е преди експлозията. Не знам как е успяла, но е добре.
Ейвъри избухна в сълзи. Джон-Пол седна до нея и я дръпна да седне в скута му. Прегръща я, докато тя го измокри целия със сълзите си.
Когато най-после се успокои, попита:
— Всички ли са успели да избягат? Къде е Кери сега? Обадили ли са се на чичо Тони? Бедният човек сигурно не е на себе си. Първо му казват, че е мъртва, а после, че е жива. Дано да има силно сърце.
Джон-Пол не знаеше на кой въпрос да отговори първо.
— Кери е в болница в Аспен.
Ейвъри се дръпна рязко настрани.
— Защо е в болница? Каза ми, че е добре.
— Добре е — настоя той. — Но другата жена е пострадала. Съдийката е раздробила едното си коляно, когато са паднали в някаква дълбока клисура — обясни той. — Кери е изкълчила глезена си и е счупила ръката си, но въпреки това е успяла да довлече изсъхнали клони, за да се скрият под тях и да изчакат да съмне. Едно от полицейските кучета ги е открило — добави той. — Закарали са ги в болницата и в момента оперират съдийката.
— Ами другата жена? Нали бяха три?
— Ан Трап. Тя е останала в къщата.
— Защо? Защо е останала?
— Не знам. Ще трябва да питаш Кери или може би Нолти вече знае причината.
Ейвъри се изправи и почти се спъна в раницата и пътната си чанта.
— Тези как се озоваха тук?
— Началникът на полицията се обади на един приятел. Той оправил колата ми и я докара дотук.
Ейвъри бе толкова облекчена и щастлива заради Кери, че се чувстваше слаба и замаяна. Искаше й се да плаче и да се смее едновременно и да целуне Джон-Пол. О, наистина искаше да го целува много повече. Какво й ставаше? Може би всичко се дължеше на ендорфините. Да, сигурно беше така.
Тя мислено се разтърси, за да се осъзнае. Сега трябваше да се концентрира върху леля си. И чичо Тони.
— Някой обадил ли се е на чичо ми?
— Да — отвърна Джон-Пол. — В момента той е много щастлив, но и изплашен. Иска да тръгне за Аспен със следващия полет.
Тя кимна одобрително.
— Кой е долу? — попита тя, като коленичи до чантата си и я разкопча.
— ФБР. Петима агенти и всичките говорят по мобилните си телефони. Заели са целия участък и Тайлър не е никак доволен. Добър човек е — добави Джон-Пол. — И той не си пада особено по ФБР.
Тя направи измъчена гримаса.
— Предубедеността ти е направо детинска, Джон-Пол. — Тя извади един спортен панталон. — Трябва да сляза, за да разбера с какво разполагат засега. Някакви предположения къде може да е Мънк?
— Не. — Той се взираше в краката й, сякаш чак сега забелязваше колко са дълги и оформени. Една мисъл водеше към друга и следваща и преди да успее да се спре, вече си представяше как тези крака са обвити около бедрата му.
Загледа се в стената зад главата й.
— Не можеш да слезеш долу така.
— Как? Ще си обуя панталон — каза тя. — И откога те е грижа как изглеждам?
— Не ме е грижа — отвърна той навъсено. — Но тази износена тениска направо прозира.
Тя се погледна и прошепна:
— О, боже. — После грабна чаршафа от леглото, като го издърпа с всичка сила, защото Джон-Пол бе застъпил единия му край. Пусна панталона и се уви с чаршафа. — Защо не ми каза по-рано? — Беше се изчервила.
— Защо ли пък да го правя?
Усмивката му бе похотлива. Тя поклати глава и каза:
— Трябва да отида при Кери възможно най-бързо. Сигурно се е побъркала след този ужас, който е преживяла.
Усмивката му се стопи.
— Това не е добра идея. Седни, Ейвъри. Трябва да поговорим.
Тонът му й подсказа, че трябва да обсъдят нещо много сериозно. Тя се подчини.
— Според теб не трябва да ходя при Кери?
— Не, не трябва. Говори с нея по телефона, ако искаш да се увериш, че е добре, но не ходи при нея.
— Защо?
— Защото ФБР искат да направиш точно това. Агентът, който ръководи нещата в Аспен, каза на Нолти…
Тя го прекъсна.
— Кой е Нолти?
— Детето агент долу, което ръководи шоуто тук — обясни той. — Той ми разказа за плана им. Искат да пратят теб, съдийката и Кери в тайна квартира, за да ви охраняват, докато пипнат Мънк, а това изобщо не е добра идея.
— Джон-Пол, те си разбират от работата.
— Така ли? Мънк също си разбира от работата. А като се съберете на едно място, съвсем ще го улесните.
Ейвъри не каза нищо. Мълчаливо се съгласи, но се почувства, сякаш проявява неуважение към Бюрото, като приема неговите доводи.
Опита се да стане, но той я хвана за раменете.
— Какво правиш?
— Подпирам те, за да не си удариш главата, ако припаднеш.
— Слушай — каза тя. — Долу… когато припаднах… това бе за пръв път в живота ми. Никога преди не ми се е случвало. Не съм някоя слабачка. Просто ми се натрупа недоспиване и стрес… голям стрес. Няма да припадна пак. Пусни ме. Искам да се облека и да сляза долу да говоря с агент Нолти.
— След минута — обеща й той. Хвана я още по-силно и каза: — Има още нещо, което трябва да знаеш.
— Да?
Изведнъж на Джон-Пол му стана трудно да намери подходящите думи. Чудеше се как да й го каже.
— Ще бъде трудно…
— Мога да се справя. Просто ми кажи. — Тя отпусна раменете си и добави: — Извинявай, не исках да ти викам. Какво има?
— Кери знае коя е жената с Мънк.
Тя наклони глава изненадано.
— Тя я познава?
— Да. — Пое си дълбоко дъх. — И ти я познаваш.
— Хайде, Джон-Пол. Стига си увъртал. Просто ми кажи — настоя тя.
— Джили. Кери каза, че името й е Джили.
Реакцията на Ейвъри порази Джон-Пол. Тя не припадна, не заплака, не започна да спори или да отрича
