съши факти отново и отново, докато накрая започна да се чувства, сякаш е престъпница, а те се опитват да изкопчат признание от нея.
Главата я цепеше.
— Стига толкова — отсече тя. — Не мога да отговарям на никакви въпроси повече.
Хилман изглеждаше разочарован, но се съгласи да я остави да почине известно време. Тя не бе в настроение за любезности. Заяви му да не се връща, докато няма новини за Ейвъри. За да я успокои — защото тя вече викаше, — Хилман й даде да се обади на съпруга си. Бийн набра номера и й подаде слушалката. Веднага щом чу гласа на Тони, тя избухна в сълзи.
— Нуждая се от теб, Тони. Трябва да дойдеш в Аспен.
Гласът му трепереше от вълнение, когато й отговори:
— Скъпа, казаха ми, че не мога да дойда. Казаха, че веднага щом те изпишат от болница, ще те преместят заедно със съдийката някъде на безопасно място. Кери, любов моя, добре ли си? Така ми се иска да съм с теб в този момент. Съжалявам, че трябва да се справиш с това сама.
— Ейвъри обаждала ли ти се е?
— Не — отвърна той. — Не знаех, че ще идва в „Утопия“ с теб. Един агент дойде да говори с мен и ми каза, че тя изпуснала полета си.
— Не знам къде е — изхлипа Кери.
— Ще я намерим — увери я той. — Нищо няма да се случи на Ейвъри, обещавам ти. Държа този телефон свободен. Тя ще се обади. Знам, че ще се обади.
— Тони, не си давах сметка… толкова съжалявам за всичко. Ако искаш, фирмата е твоя. Можеш да я ръководиш както решиш. Вече не ми пука за това. Трябваше да ти се доверя. Такава глупачка бях.
Тя вече плачеше и беше ядосана, че агентите слушат всяка нейна дума.
— Обичам те — прошепна тя. — Наистина, Тони. Обичам те много. Моля те… кажи ми, че не е твърде късно.
— Не, не е. Мога… И аз те обичам — заекна той. — Ще взема следващия самолет. Ще спасим брака си. Всичко ще се оправи, щом ме обичаш. Всичко.
Тридесета глава
Всяка надежда, че ФБР ще попречи имената на оцелелите да бъдат публикувани във вестниците и съобщени по телевизията, угасна, когато един новинарски екип засне как внасят Кери и съдийката в линейка в близост до мястото на експлозията.
Ейвъри чу за това по радиото, докато двамата с Джон-Пол караха през планината. Веднага след като излязоха от заспалото градче, тя се премести отпред, като ритна с левия си крак Джон-Пол по рамото, докато се прехвърляше на предната седалка. Обувката й падна в скута му. Той поклати глава на непохватността й и й подаде обувката, а тя се извини.
Продължиха да слушат репортажите, докато сигналът не се загуби.
— Всички ли в Съединените щати вече имат камери? — възмути се той. Звучеше отвратен. — Някои хора просто обожават да нарушават правото на личен живот на останалите.
— Операторите от телевизионните станции обикновено носят камери — каза Ейвъри.
— Няма нужда от сарказъм, сладурче.
— Не бях саркастична. Просто изтъквах един факт. На Кери сигурно не й е било никак приятно да й заврат камерата в лицето. Някой от ФБР е трябвало да конфискува касетата. Сигурно криминолозите не са пристигнали навреме.
— Трябвало, можело — провлече той. — Това е мотото на Бюрото.
— Няма да ме ядосаш.
Той се засмя.
— Не се и опитвах.
Тя отвори прозореца си и в колата нахлу хладният нощен въздух.
— Опитваше се — каза му. — Най-после те разгадах.
— Така ли мислиш?
Тя се усмихна.
— Когато се запознах с теб, си помислих, че имаш зъб на ФБР поради някаква причина, но сега, като те познавам по-добре, си давам сметка, че това изобщо не е вярно. Фобията ти е много по-силна от това.
— Нима?
Тя кимна.
— Ти не харесваш никоя държавна служба.
— Не е вярно.
— Когато говорихме за зет ти в Министерството на правосъдието, ти изсумтя презрително.
— Те имат твърде много власт.
— А какво ще кажеш за ЦРУ? Знам, че си работил за тях.
Той не възрази и не отрече.
— Техните приоритети се променят според нечий каприз, изоставят агенти и цивилни да се оправят сами.
— Ами данъчната служба?
— Всички мразят данъчните.
За това бе съгласна с него. Продължи да му изрежда държавни служби и той продължи да й обяснява какво не е наред с всяка една от тях.
— Мисля, че доказах тезата си. Знаеш ли какъв е най-големият ти проблем?
— Не, но ти ще ме осветлиш, нали?
— Аха. Ти не харесваш никого, който заема пост, свързан с власт.
Анализът й не го засегна.
— Нали си чувала какво казват. Абсолютната власт корумпира абсолютно.
— ФБР няма абсолютна власт.
— Мисля, че има.
— Знаеш ли какво ще ти кажа?
— Какво?
— Терапия. Нуждаеш се от интензивна терапия, за да се отървеш от враждебността си. — Преди той да й каже, че мрази и терапиите, тя смени темата. — Трябва да намерим телефон, за да се обадя на Кери.
— Защо не й се обади от участъка?
— Защото ти щеше да тръгнеш без мен. Още не мога да повярвам, че щеше да ме изоставиш. Полудявам всеки път, като се сетя за това.
Дали да й кажеше истината или не? Стисна зъби, докато обмисляше това. Тя звучеше толкова разочарована от него, дори наранена.
— Виж… — започна той, после спря.
— Да?
— Може би щях да остана.
— Може би? — Тя го сръга в ръката. — Какво значи това?
— Значи, че щях да остана. Сега е твой ред да се гърчиш. Как така реши да изоставиш суперотряда от ФБР?
— Стига си ги наричал така. Сигурна съм, че агент Нолти и останалите агенти могат да се справят отлично с работата.
— Нима? Тогава повтарям въпроса: защо реши да тръгнеш с мен?
Тя сви рамене.
— Мислих за това, което каза, и се съгласих. Не е добра идея да ни съберат и трите заедно в една и съща къща.
— И?
— И какво? Чакаш комплименти ли? — Преди той да й каже, че тази мисъл не му е минала през ума, тя продължи: — Добре, ще го кажа. Мисля, че имам по-голям шанс да оцелея, ако съм с теб.
