голямата — Кийра, получила пълна стипендия в добър университет и завършила с отличие. Получила втора стипендия и сега следва медицина и пак се справя добре. Средната дъщеря, Кейт, е предприемачът в семейството. Тя също е с пълна стипендия в един от най-добрите университети и завърши с отличие. Започнала свой бизнес още в гимназията и днес фирмата й расте и е на път да пожъне голям успех. — Той отново погледна към камерата. Изглежда, тя най-много прилича на мен…
Изабел, най-малката, също е много интелигентна, но истинският й талант е гласът й. Доколкото разбрах, е много даровита. — Той почука с показалец по доклада. — Изабел възнамерява да учи музика и история в колежа и има желание някой ден да отиде в Шотландия, за да се запознае с далечните си роднини. — Той кимна. — Тази новина ме радва изключително…
А сега за промените в завещанието ми. — Ъгълчетата на устата му се надигнаха в дяволита усмивка. Но тя бързо се стопи, когато той продължи: — Брайс, Роджър и Юън ще получат по сто хиляди долара в брой незабавно. Надявам се тези пари да бъдат използвани, за да се справи всеки от тях с проблемите си, но се съмнявам това да се случи. Ванеса също ще получи сто хиляди, както и тази къща. Заслужава поне това, задето търпя Брайс през всичките тези години. Тя донесе уважение за името Макена с благотворителната си дейност и с работата си в полза на обществото, така че не виждам защо трябва да я наказвам заради лошия й избор на съпруг…
Сега за другите Макена. Приписах всичките си ценни книжа на Кийра. Падежите им са изброени в завещанието. Изабел, която се интересува от история като мен, ще получи Глен Макена. Разбира се, има някои изисквания и тя ще бъде информирана за тях своевременно. Това е всичко, което те ще получат от мен, но аз съм убеден, че съм повече от щедър.
Дишането му стана по-тежко и той спря, за да пийне вода и изпразни чашата, преди да заговори отново:
— Накрая, за основната част от моето състояние, моите активи, оценявани на стойност осемдесет милиона долара. Това е резултатът от работата ми през целия ми живот и той трябва да премине в кръвните ми роднини, но проклет да съм, ако го оставя на некадърните си племенници. Така че го оставям на Кейт Макена. Тя е най-амбициозната от всички и също като мен знае стойността на парите. Ако тя приеме това наследство, то е нейно. Вярвам, че няма да го пропилее.
ВТОРА ГЛАВА
Сутиенът на Кейт Макена й спаси живота.
Пет минути след като си го сложи, имаше желание да го свали. Изобщо не трябваше да позволява на сестра си Кийра да я убеждава. Вярно, че с него изглеждаше надарена и секси, но това ли искаше тази вечер? Тя е бизнес дама, за бога, не порно звезда. Освен това си е достатъчно надарена и без разните му там подпиращи и избутващи гърдите кройки. И защо Кийра толкова се стараеше да я направи по-секси — както красноречиво се беше изказала. Толкова затлачен ли беше светският живот на Кейт? Очевидно сестрите й бяха на това мнение.
Кийра беше най-голямата и бе свикнала да командва. Закле се на всяка цена да накара Кейт да си облече малката черна и прекалено впита рокля. Изабел, третата сестра, взе страната на Кийра, както всъщност правеше винаги, а Кейт се предаде и облече копринената рокля само за да се отърве от тях. Когато двете я захапеха, нямаше спасение — бяха като лавина.
Кейт стоеше пред огледалото в антрето и подръпваше сутиена си в напразен опит да го намести така, че да не се впива толкова силно в ребрата й. Погледна колко е часът и реши, че ако побърза, може да се преоблече, но точно когато се обърна и тръгна към стаята си, Кийра слезе по стъпалата.
— Изглеждаш страхотно — каза тя, след като огледа сестра си от главата до петите.
— А ти изглеждаш изморена — отбеляза Кейт. Под очите на Кийра имаше тъмни кръгове. Току-що си бе взела душ и русата й коса капеше по раменете. Кейт не помнеше да е виждала сестра си да суши косата си дори с кърпа. Кийра нямаше и следа от грим, но изглеждаше прекрасно. Тя бе родена красавица, също като майка им.
— Аз съм студентка по медицина. Предполага се да имам недоспал вид. Това е едно от задължителните изисквания. Ще ме изключат, ако изглеждам твърде отпочинала.
Въпреки дребните крамоли, Кейт се радваше, че отново е с двете си сестри, макар за две-три седмици. След смъртта на майка си бяха прекарали много малко време заедно. Кейт се върна в Бостън да довърши следването си, Кийра продължи да учи медицина в „Дюк“, а Изабел остана у дома с леля им Нора.
Сега Кейт си беше постоянно у дома, но след две седмици Кийра се връщаше в университета за следващия семестър, а Изабел заминаваше за първата си година в колежа. Промените са неизбежни, каза си Кейт. Животът продължава.
— Докато си вкъщи, трябва да си отделиш един ден и да отидеш на плаж… да си починеш. Вземи и Изабел със себе си — настоя Кейт.
Кийра се засмя.
— Добър опит. Няма да ми я прехвърлиш, дори и за ден. Цялото ми време ще отиде да разгонвам ухажорите й. Не, благодаря. Стига ми тормозът с телефонните обаждания. Особено от някакъв Рийс. Явно се мисли за гадже на Изабел. Тя казва, че два пъти са ходили на концерт и още няколко са излизали, но нищо сериозно. Спряла да се вижда с него, когато поискал нещата да се задълбочат. Сега той й звъни постоянно, иска да говори с нея и тъй като Изабел отказва обажданията му, става все по-войнствен. Много обичам Изабел, но понякога адски ми усложнява живота. Така че благодаря за предложението за плажа, но се отказвам.
Кейт пак дръпна сутиена си.
— О, много елегантно, нямам думи — вметна Кийра.
— Това чудо направо ще ме убие. Не мога да дишам.
— Изглеждаш страхотно, това не е ли по-важно от дишането? подразни я сестра й. — Търпи. За добра кауза е.
— Каква по-точно е каузата?
— Напоследък ти си моята кауза. И на Изабел също. Твърдо сме решили да те накараме да се поотпуснеш. Прекалено си сериозна, вредно е за собственото ти здраве. Лично аз смятам, че страдаш от синдрома на средното дете. Нали се сещаш, пълна си с комплекси и фобии и изпитваш постоянна необходимост да се доказваш.
Кейт реши да не й обръща внимание. Остави малката си чантичка-плик на масата и отиде до шкафа.
— Направо си като извадена от учебник — продължи Кийра.
— Хубаво.
— Изобщо не ме слушаш, нали?
Кейт се спаси от необходимостта да отговори, защото телефонът иззвъня. Докато Кийра бързаше към кабинета, за да вдигне, Кейт отвори вратата на гардероба и започна да търси дъждобрана си. В кухнята шумеше телевизорът и се чуваше приповдигнатият тон на мъжа, който съобщаваше прогнозата за времето и напомняше на зрителите, че Чарлстън все още е в разгара на топлинна вълна, каквато не е сполитала града от трийсет години. Ако температурите останеха толкова високи още само два дни, щеше да е нов рекорд. Заради тази възможност метеорологът направо се побъркваше от вълнение.
Обаче истинският проблем беше влажността. Въздухът бе тежък, застинал и гъст като лепило. От тротоарите и улиците се издигаше пара на талази, смесвайки се със смога, надвиснал като призрак над задъхващия се град. Един малко по-силен порив на вятъра щеше да изчисти небето, но в скоро време не се очакваха нито вятър, нито дъжд. Ако човек не е аклиматизиран, трудно можеше да си поеме дъх. Задухът изтощаваше и млади, и стари, и всички изпадаха в летаргично състояние. Повечето хора нямаха енергия дори да махнат с ръка, за да прогонят някой досаден комар.
Но колкото и непоносимо горещо да бе, партито, на което Кейт обеща да отиде, щеше да се проведе в двора на една частна художествена галерия. Събитието беше планирано преди седмици и бялата шатра бе издигната, преди да стане толкова задушно. Само едното крило на новопостроената галерия беше завършено, но то не можеше да побере очакваната тълпа.
Нямаше спасение от тази ситуация. Собственикът, Карл Бертоли, беше приятел на Кейт. Тя знаеше, че
