ще го засегне, ако не се появи на партито му. Заради натовареното движение пътуването от Силвър Спрингс, където живееше, до другия край на Чарлстън щеше да й отнеме повече от час, но Кейт не мислеше да остане дълго. Смяташе да помогне с последните приготовления и в разгара на партито да изчезне. Карл щеше да е прекалено зает, за да забележи.
В галерията излагаха доста провокативните творби на една художничка от Хюстън и по този повод имаше протести и заплашителни обаждания. Карл беше изключително доволен. Той вярваше, че всяка реклама — и добра, и лоша — е от полза за бизнеса на галерията. Художничката, която се представяше под псевдонима Канела, имаше доста последователи, макар Кейт да не проумяваше защо. Като творец Канела беше в най-добрия случай посредствена. Обаче отлично умееше да привлича вниманието към себе си. Постоянно говореха за нея в новините и беше готова на всичко, за да е център на събитията. В момента тя беше против всичко организирано. Когато не хвърляше боя по платната си, се опитваше не много убедително да събори правителството. Канела вярваше в свободната любов, свободната изява и свободното летене през живота. Обаче картините й не бяха никак евтини. Направо си бяха възмутително скъпи.
Кийра се върна в коридора и каза:
— Пак се обади Рийс. Започвам да се плаша от него. — Млъкна, когато видя Кейт. Днес не се очаква да вали. Защо си навлякла този дъждобран? Навън е близо 40 градуса.
— Малко предпазливост не е излишна. Не искам роклята да се измокри.
Кийра се засмя.
— Знам какво правиш. Не искаш леля Нора да те види в тази рокля. Признай си Кейти. Страхуваш се от нея.
— Не се страхувам. Просто се опитвам да избегна една дълга лекция.
— Роклята ти не е неприлична.
— Ще реши, че е — каза тя и закопча дъждобрана.
— Ще бъде странно когато я няма тук да ни командва. Ще ми липсва.
— И на мен — прошепна Кейт.
Нора се местеше обратно в Сейнт Луис. Беше дошла в Силвър Спрингс, когато сестра й се разболя, и остана да върти домакинството, докато Изабел завърши гимназия. Сега, след като Кейт се прибра у дома, а Изабел заминаваше за колежа, Нора беше готова да се завърне в дома си. Искаше да бъде близо до дъщеря си и внуците.
Нора беше като дар от Бога за тях трите и се грижеше добре, особено когато имаха най-голяма нужда от подкрепа. Но в някои отношения бе доста консервативна и според трите сестри беше вманиачена на тема секс. Кийра я наричаше преродена девица. След смъртта на майка им тя се самоопредели за морален настойник на момичетата. Според Нора всички мъже търсеха „знаете какво“ и беше неин дълг да се погрижи мъжете да не го получат точно от нейните момичета.
Кейт надникна зад ъгъла. За щастие Нора не беше в кухнята, така че тя изключи телевизора, свали дъждобрана си и го метна на един стол. Взе ключовете и се отправи към гаража. Ако късметът останеше на нейна страна, щеше да потегли, преди Нора да се появи. Всъщност не се страхуваше от леля си, но когато Нора се отплеснеше, лекциите й ставаха безкрайни. Понякога се проточваха повече от час. Кийра последва Кейт през кухнята.
— Внимавай довечера. Има доста побъркани, които не си падат по възгледите на Канела за правителството или религията. Тя всъщност не проповядва ли анархия?
— Този месец май да. Не следя подробно какво казва и прави, но не се тревожа за довечера. Осигурена е сериозна охрана.
— Значи Карл се тревожи.
— Не, по-скоро заради показността. Не мисля, че Канела вярва на някоя от глупостите, които ръси непрекъснато. Просто си търси как да вдига шум около себе си, това е всичко.
— Хората, които се чувстват засегнати от нея, не знаят, че тя го прави само за да се рекламира, а сред тях има някои наистина радикални групировки.
— Стига си се тревожила, няма да ми се случи нищо. — Кейт отвори вратата и влезе в гаража. От горещината вътре дъхът й секна.
— Защо тръгваш толкова рано? В поканата пишеше от осем до полунощ.
— Асистентът на Карл се е обадил и ми е оставил съобщение да бъда там към шест.
Тя влезе в колата, която беше като пещ, и натисна дистанционното, за да отвори вратата на гаража. Кийра се провикна:
— Ще има ли кошници с подаръци от Кейт Макена?
— Разбира се. Карл настоява. Май ме възприема като един от своите проекти. Каза ми, че иска да може да разправя, че ме е познавал, когато съм била неизвестна — извика тя в отговор. — Сега затвори вратата. Така климатикът не може да разхлади.
— Вече се превръщаш в знаменитост. Супер, нали? — Кийра очевидно не очакваше отговор, защото затвори вратата след коментара си.
Точно в момента животът наистина беше доста сладък. Кейт имаше много време за мислене, докато пъплеше в натовареното движение. Макар още да не се бе прочула във всяко домакинство, определено напредваше. Смешно беше как едно малко хоби може да се превърне в толкова удовлетворяваща кариера.
Докато тя се опитваше да реши с какво точно иска да се занимава в живота си, се роди фирмата й. Кейт учеше в последния клас на гимназията и се чудеше как да изкарва пари, за да купува подаръци за рождените дни на близките и приятелите си. По същото време наблягаше на химията в училище. Един ден влезе в учителската стая и видя на масата запалена свещ. Мирисът на мускус й се стори много неприятен. Това й подсказа идеята сама да си направи свещи. Но нямаше да бъде тя, ако повтаряше другите. Щеше да направи нещо уникално. Не можеше да е чак толкова трудно.
Залови се за работа, като използваше кухнята си за лаборатория. До края на зимната ваканция първата партида ароматизирани свещи бе готова. Оказаха се абсолютен провал. Кейт беше смесила подправки и билки, от които в кухнята миришеше на отходен канал.
Майка й я прогони в мазето, но Кейт не се отказа от експериментите. Всяка свободна минута през онова лято тя продължи да работи по проекта си. Ровеше се в библиотеки, ходеше по лаборатории и в края на първата си година в колежа създаде най-прекрасните свещи с аромат на босилек и грейпфрут.
Намерението на Кейт беше да ги подарява, но съквартирантката й и най-добра приятелка в колежа — Джордан Бюканън, видя пари в идеята. Джордан взе десет свещи, измисли им цена и ги продаде всичките за една вечер. Убеди Кейт да използва пълното си име като търговска марка за продуктите. Помогна й с дизайна на логото и с проектирането на нестандартни кутии.
Чистите свежи аромати, комбинирани с осмоъгълните стъклени свещници, които Кейт откри, направиха свещите неустоими, а успеха — незабавен. Поръчките направо валяха. С помощта на още двама души, наети на непълен работен ден, Кейт се опита да изработи и складира възможно най-голямо количество свещи по време на лятната ваканция, но в един момент мазето стана тясно за начинанието й и си нае помещение в другия край на града. Районът беше ужасен и затова наемът беше много нисък.
Когато завърши колежа, вече получаваше поръчки от всички краища на страната. Кейт осъзна, че управлението на бизнеса е слабото й място, и реши да се върне в Бостън, да си завърши магистратурата. За да не спира работата, докато нея я нямаше, тя вкара майка си във фирмата, за да подписва чековете и да внася парите в банката. Тъй като Кейт наливаше печалбата си обратно във фирмата, парите не достигаха. Живееше с Джордан в апартамента й в Бостън и често прекарваше уикендите с голямото й семейство в дома им в Нейтънс Бей.
Беше постоянна битка, но Кейт успя да направи така, че фирмата да расте дори докато нея я нямаше. Когато майка й се разболя тежко, Кейт изостави амбициите си, за да се върне вкъщи. През дългата и тъжна година от смъртта на майка им Кейт довърши магистратурата си и направи планове за разширяването на бизнеса.
След като се завърна окончателно в Силвър Спрингс, беше готова да изведе фирмата си на следващото стъпало в бизнеса. Добави към продуктите лосиони за тяло и три парфюма, наречени Лия, Кийра и Изабел — на майка й и сестрите й. Помещението, което нае, вече й отесняваше и тя водеше преговори за промишлено хале, което беше много по-голямо и се намираше по-близо до дома й. Мислеше да наеме и още хора. Една
