— Ще ме заведете ли при него? Трябва да не е на себе си от страх.
— Не, няма да те заведа в килията му, но ето какво ще направя. Ще доведа Карл долу на първия етаж в някоя от стаите за разпити. Можеш да говориш с него там.
— Благодаря.
— Още не ми благодари. Трябва да се разбереш и с него — каза той и кимна към Дилън.
— Аз ще говоря с него — заяви Дилън. — И ще ти предам какво ми е казал.
— Тя може да наблюдава и слуша разговора ви зад прозрачното огледало — предложи Дръмонд. — Току-що ни го инсталираха — съобщи гордо той.
Дръмонд очевидно беше на нейна страна и това я накара да го харесва още повече.
— Кейт иска да обсъди нещо с теб — каза Дилън. — Сега е идеалният момент.
— О, това може да почака, докато поговоря с Карл.
— Планирам да съм тук цял ден — каза Дръмонд.
Кейт направи крачка към Дилън.
— С Карл сме приятели. Той ще говори с мен. Няма да ме нарани, но ако това е причината да не искаш да говоря с него, можеш да дойдеш с мен. Просто недей…
— Недей какво?
Тя въздъхна.
— Недей да го плашиш. — Кейт губеше търпение. — И не го заплашвай.
— На колко години е този човек? На десет?
— Той е чувствителен — каза тихо тя. — За разлика от теб.
Дилън се дръпна настрани, за да може Дръмонд да отвори вратата и да излезе. Кейт се възползва и се измъкна по петите на шефа на полицията.
Дръмонд дръпна от една дървена кукичка на стената огромна метална халка, на която висяха само три ключа, и се отправи към стълбището.
— Стаята за разпити е втората врата вляво. Вие двамата чакайте там и най-добре решете кой ще говори с него и кой ще слуша, а после действайте, защото ти, Дилън, знаеш много добре, че трябва да се обадиш в Чарлстън и да съобщиш на детектив Халинджър, че Карл е тук. А той е длъжен да информира ФБР, което означава, че имате около час в най-добрия случай, преди те да нахълтат и да отмъкнат Карл.
— Ще се наложи да изчакат — каза Дилън. — Ще се обадя на Халинджър, след като разбера какво знае Карл. Искам да задвижа още едно-две неща — обясни той.
— След като говорим с Карл — настоя Кейт.
Той най-после се съгласи, но постави условия.
— Ако преценя, че те заблуждава, веднага се махаш. Ясно? — Преди тя да възрази, той продължи: — И ако не ми хареса как разговаря с теб, пак изчезваш от стаята. — Пусна я да върви напред и когато стигнаха до стаята, добави още едно условие: — И ако ми се стори, че става войнствен или заплашителен…
— Чакай да позная: трябва да изчезна от стаята.
— Точно така.
— Искаш ли да знаеш какво мисля?
Той се ухили.
— Не.
— Все пак ще ме изслушаш. Ако той ме заблуждава, ще го усетя и ще му кажа да престане. А ако не ми хареса как говори с мен, ще го спра. Ако той ме заплаши, аз също ще го заплаша.
Стаята за разпити беше миниатюрна. Имаше малка правоъгълна маса и четири стола, по два от двете страни. Прозрачното огледало беше на стената срещу вратата. Дилън издърпа един стол за Кейт, а той остана прав, докато чакаха.
Карл се оказа изненада. Дилън беше направил някои прибързани преценки за този човек, но щом Карл влезе в стаята, разбра, че е сгрешил.
Карл много се зарадва да види Кейт и преди Дилън да го спре, я прегърна.
— Слава богу, че си жива и здрава. За всичко съм виновен аз, скъпа. Толкова съжалявам.
Тя бързо се освободи от прегръдката му и го запозна с Дилън. Щом отхвърлиха официалностите, седна, а Карл се настани на стола срещу нея. Тя протегна ръка и той я хвана.
— Изглеждаш уморен — каза Кейт.
— Уморен съм. Затова се махнах оттук. Имам нужда да си почина и да се освежа, но бях толкова разтревожен.
Кейт му съчувстваше.
— Трябва много да си се разстроил, когато си научил, че те търсят от полицията.
— Да, беше потресаващо. Очите му се напълниха със сълзи. — Но Делия се разстрои много повече от мен. Годеницата ми се тревожи за мен — добави той. — Трябва да й се обадя. Имам право на едно обаждане, нали?
Дилън издърпа стола до Кейт и седна.
— Имаш право на колкото обаждания искаш. Не си арестуван.
— Заподозрян ли съм?
— Да.
— Не — каза едновременно с него Кейт.
— Зависи от това, което ми кажеш — обясни Дилън.
— Трябва да бъда арестуван. Аз съм отговорен за всичко, което се случи с Кейт. — Той я погледна и успя да докара нещо като слаба усмивка. — Толкова се радвам да те видя.
— И аз се радвам — каза тя. — Искаш ли нещо за пиене? — О, боже, започваше да говори като Изабел.
— Едно кафе без кофеин, ако може, но наблизо сигурно няма „Старбъкс“.
— Съжалявам, няма.
На Дилън му писна от празните приказки.
— Кажи ми, защо мислиш, че ти си отговорен?
— Защото беше моя идея.
— Кое беше твоя идея? — Гласът му стана по-суров. Той държеше да получи отговор.
— Моя идея беше да изложим продуктите на Кейт на онова събитие, на което бях домакин. Очаквах целият елит на Чарлстън да е там. Не биха го пропуснали — обясни той. — И мислех, че това е отлична възможност да представим Кейт.
— Да я представите?
— Да я рекламираме.
— Още не разбирам.
— Знам, че ще прозвучи грандомански, но истината е, че ако аз рекламирам някой продукт, продажбите му скачат до небесата.
Прав беше. Наистина звучеше грандомански.
— Значи си много влиятелна личност, така ли. Можеш да съсипеш или подпомогнеш нечия кариера.
Карл поклати глава.
— Никога не съм опитвал да съсипя никого. Би било вулгарно. Ако не одобрявам някой човек или продукт, просто не казвам нищо за него.
Значи той използваше влиянието си само за добро? Да не се мислеше за Супермен? Дилън едва не се изсмя.
— И какво получаваш ти?
— Удовлетворение.
— Ами складът? Защо не искаше Кейт да знае, че ти си собственикът му?
— Аз съм само един от собствениците — поправи го Карл. — Но притежавам контролния пакет.
— Отговори на въпроса. — На Дилън му писна да проявява търпение. Тъкмо се канеше да каже на Кейт да излезе, когато Карл го изненада.
— Кейт, скъпа, ще ни оставиш ли за малко насаме?
Тя не искаше да си тръгва, за да е сигурна, че Дилън няма да се държи грубо с Карл, но знаеше, че не може да откаже на молбата.
