помисли си тя. Ако можеше да се скрие зад гнева, нямаше да се налага да се изправи лице в лице с истината.
Вместо това се усмихна неволно и коленете й омекнаха. Седна на леглото и се отпусна назад върху възглавниците. Какви странни мисли му идват на човек, когато не ги блокира. Представи си Дилън, който чете конско на Изабел и я поучава какво да прави. Беше толкова внимателен и загрижен с нея.
Беше внимателен и загрижен и с Кейт. Как я прегръщаше, докато тя плачеше, заровила лице в рамото му… как я докосваше…
Дилън далеч не е само мъжът, който безкрайно се заяжда с нея по време на гостуванията й в Нейтънс Бей. Той е силен, но може да е и много нежен. Беше решителен, но въпреки това изслушваше внимателно. Беше мил и умен, и секси, и…
— О, не — изстена тя. Беше се влюбила в него.
Истината я порази. Кога й се случи това ужасно нещо? Опита да определи момента, но не успя. Имаше чувството, че ще й трябват години психотерапия, за да разбере.
От всички мъже на света, в които би могла да се влюби, да избере точно този, който сменя жените като носни кърпички. Пак изстена.
Все пак й се струваше, че приема факта хладнокръвно. Не изпадаше в истерия и не скубеше косата си.
Е, не подскачаше и от радост. Но защо да го прави? Беше се побъркала.
Посегна към телефона да се обади на Джордан. Това беше първата й реакция — да чуе приятелката си и да излее сърцето си пред нея. После си спомни, че не трябва да звъни на никого, а освен това не можеше да се обади и по друга причина — Дилън е брат на Джордан. Не е редно да се оплаква точно на нея.
Трябваше да страда мълчаливо. Претърколи се по корем и зарови лице във възглавницата, мислейки, че ако все пак изпищи, няма да се чуе.
— Кейт, да не се опитваш да се задушиш? Добър план.
Тя се разсмя и седна в леглото.
— Винаги слагам възглавница на лицето си, когато мисля.
Беше облякъл бермуди до коляното. Коремът му бе плосък и твърд. Не си направи труда да облече тениска. Беше секси, без съмнение. Избягваше да го погледне в очите, защото се страхуваше, че той ще разбере как й въздейства.
Грабна химикал и бележник от нощното шкафче.
— Ще ти напиша имената на хората, които според мен биха искали да ме убият.
Той се опъна на леглото, намести възглавниците и пъхна длани под главата си.
— Няма ли да е по-бързо, ако напишеш тези, които не искат да те убият?
— Много смешно. На хората им е приятна моята компания. Наистина — настоя тя, когато й се стори, че я гледа със скептично изражение.
— На мен определено ми е приятна.
Тя не беше в настроение за закачки. Единственият логичен начин на действие бе да го пренебрегва. Кейт започна да пише имена и за нула време запълни две страници и начена трета. Изведнъж се спря. Беше поразена от това, което правеше, както и защо го върши. Вярно, бележникът беше малък, но все пак, две и половина страници? Мили боже!
— Кейт, какво става?
— Просто осъзнах… какво правя. Ако преди месец някой ми бе казал, че ще съставям подобен списък, нямаше да му повярвам. За бога, Дилън — извика тя, — погледни тези имена.
Той се претърколи настрана, за да е обърнат към нея.
— Няма да изпаднеш в паника, нали? Сега си в безопасност. Точно в момента нищо не те заплашва. Съсредоточи се върху това.
Тя направи гримаса.
— Не изпадам в истерия, така че не ми говори с този тон. Просто за момент се смутих, нищо повече. Два шока за една нощ…
— Защо два?
Трябваше да задълбае в това, нали? Осъзнаването, че е влюбена в него, бе много по-шокиращо за нея от дългия списък с хора, желаещи смъртта й. Може би защото мисълта се загнезди в главата й тайно, преди да изскочи най-неочаквано.
— Кейт?
— Свързано е с работата ми — излъга тя. Завъртя химикала между пръстите си и продължи да обмисля списъка. — Няма да заспя, докато не зачеркна поне едно о тези имена. Така ще имам чувството, че напредвам добави. Може да ми помогнеш.
Той лежеше по гръб и се взираше в тавана. Изглеждаше задрямал.
Тя реши, че не й обръща внимание, но след малко Дилън каза:
— Мисля, че можеш да изключиш художничката, Риган.
— Канела — поправи го тя. — Казва се Канела. Обзалагам се, че е била крайно нещастна, като е научила, че експлозията не е била предназначена за нея. Толкова й харесваше да я показват по телевизията. — Кейт въздъхна и добави: Изобщо не съм я включвала в списъка си, така че не мога да я зачеркна.
Тя му прочете имената, които написа. Тримата братя Макена бяха в списъка, също и Андерсън, и асистентът му. Не помнеше името му.
— Терънс — подсети я Дилън.
— Честно казано, не вярвам Андерсън, Терънс или Ванеса да са замесени, но ги включих, защото бяха в офиса, когато гледахме записа на видеото. Освен това записах Карл, но със сигурност мога да го зачеркна, нали?
— Не, не можеш. Той е виновен до доказване на противното.
— Не е така. Обратното е.
— Не и когато се отнася до твоя живот. А той е замесен по някакъв начин — добави Дилън. — Просто още не зная как.
Тя пъхна кичур коса зад ухото си и се взира в списъка още минута-две.
Не можеше да повярва, че е забравила да включи Джакман. Написа името и остави химикала, а Дилън добави:
— И неговите хора.
Кейт се отчайваше все повече.
— Ще напиша едно име и после ще го зачеркна, става ли? Например Рийс. Да го включа ли?
Гласът й стана писклив. Знаеше, че трябва да се успокои, ако не иска напълно да го изгуби. Само не знаеше как.
— Защо си толкова спокоен? попита тя.
— Чакането винаги е трудно. Имам добри познати, които събират информация за мен. Трябва да съм търпелив, а ти също.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — отвърна тя. — Съжаляваш ли, че се замеси в това?
— Не.
Отговорът беше рязък, почти сърдит. Кейт помисли, че се е засегнал.
— Ами онази невестулка, дето ти краде панделките? Ще се почувстваш ли по-добре, ако я включиш в списъка и после я зачеркнеш? — попита той.
— Тя не ми краде панделките, а заедно с мъжа си опитва да открадне фирмата ми.
— Но имаш план как да ги спреш?
Кейт се усмихна.
— Да, имам. И когато свърша с тях, те уверявам, че ще искат да ме убият.
Той се засмя, доволен от бодрия й тон.
— Само така!
Тя хвърли бележника и химикала на масата и изгаси лампата. Стаята се обля от лунната светлина, която струеше през прозорците.
