— Ти не си цинична. Ти си уплашена.
— От какво съм уплашена?
— От мен.
— Ха! — Това беше интелигентен и добре обмислен отговор. — Защо не ми каза, че се обажда Изабел?
Той се ухили.
— Не исках.
— Защо?
— Беше ми прекалено забавно да те гледам как се ядосваш.
Толкова лесна ли е за разгадаване? Кейт направи грешката, като опита да блъфира, за да се измъкне от неловката ситуация.
— Защо да се ядосвам?
— Помисли, че си говоря с някоя приятелка.
Добре, сбърка, като попита. Беше по-добре да не казва нищо.
— Не го отричаш?
— Щеше ли да ми повярваш, ако отричах?
— Не.
— Тогава няма да опитвам.
Твърдо решена да не му обръща внимание, тя се взря през прозореца и опита да се наслади на пейзажа. Тесният път, по който се движеха, се виеше между колаж от цветове. Подминаха стара, изоставена сергия за плодове, след няколко минути се появи езеро с тъмна като мастило вода.
— Знаеш ли кое ми е много интересно? — попита той. — Това, че продължаваш да настояваш, че нощта, която прекарахме заедно в Бостън, е грешка.
— Точно така, грешка е. И няма да се повтори. Обстоятелствата бяха необикновени, но сега всичко си е пак на място…
— На място ли му викаш на всичко това?
Кейт трябваше да го изчака да спре да се смее, преди да продължи:
— Очевидно трябва отново да обясня действията си.
Той изстена.
— Нали няма пак да ми изнесеш същата лекция? — Дилън започваше да я вбесява.
— Нужно ли е да го правя?
— Струва ми се, че ти харесва да я изнасяш — отвърна той. И преди тя да го прекъсне, добави: — Това, което ми се струва интересно, е, че ти не искаш да те докосвам, но когато си помисли, че говоря с гадже, веднага побесня. Това е противоречие, не мислиш ли?
Тя трябваше да спре да се оправдава.
— На теб ти харесва да флиртуваш — каза Кейт. — Нямам нищо против. Но също така знаеш, че една връзка с мен ще е истинска катастрофа. Накрая ти ще си отидеш у дома и ще се чувстваш ужасно, ако си ме наранил, ако ти си сложил край, а аз ще се чувствам ужасно, ако аз съм те наранила, ако аз съм сложила край, просто не си струва.
— Този път забрави да споменеш Джордан.
Почти не на себе си, тя попита:
— Какво означава този път?
— Предния път, когато ми обясняваше, че помежду ни не може да има връзка, първата причина, която ми посочи, беше Джордан.
— Казвала съм го и преди?
— Общо взето.
Това напълно я съкруши.
— Тогава не е нужно да го правя отново, нали? Ценя приятелството на Джордан… Споменах ли това?
— И още как. Каза ми, че не искаш да стане неловко.
Сега той й говореше почти като на малко дете.
— Значи си ме слушал и разбираш позицията ми?
— Да — каза той. — И съм съгласен с теб. Лоша идея е да имаме връзка.
Трябваше да се чувства облекчена, че той се съгласи с нея, и да, наистина беше облекчена, но не се държеше логично. Проблемът бе, че не знае какво да направи.
Изтощение и стрес. Основателни причини да се държи толкова противоречиво.
— Имам право на това.
— Моля?
Супер. Беше в по-лошо състояние, отколкото подозираше. Сега изричаше мислите си на глас.
— Стресирана съм, имам право да бъда стресирана и знаеш ли защо? — Тя избърза и продължи, преди той да каже нещо: — Някой се опитва да ме убие.
— Кейти…
— Уморена съм. Откакто се прибрах вкъщи от Бостън, се чувствам като боксова круша. Мисля, че е време аз да надяна ръкавиците.
Той кимна одобрително.
— Радвам се да го чуя. Стига да знаеш как да се боксираш.
Пътуваха няколко минути в тишина, после тя попита:
— Защо не мога да използвам телефона си?
— Може би прекалявам с предохранителните мерки, но когато чух, че Джакман може да е намесен и вероятно е намесен в тази история, реших, че не трябва да поемаме никакви рискове. Мобилните телефони са лесни за проследяване, а с подходящото оборудване разговорите могат да се подслушват също като при нормалните телефони.
— Каза ми, че Джакман давал заеми срещу висока лихва. Той дали е в състояние да проследи телефона ми?
— Той е много повече от обикновен лихвар и дори и да не може сам да го стори, познава хора, които да го научат как се прави.
Този Джакман й звучеше като чудовище. Побиха я тръпки.
— Казал ли си на някого къде ще прекараме нощта?
— На никого. Мислех да се отправим към Чарлстън, ще намеря някой хотел там, може би в покрайнините.
— Колкото по-близо до Силвър Спрингс, толкова по-добре за мен.
— Ще трябва да решим какво да правим утре. Не можем да се върнем в Савана.
— Така е, не можем — съгласи се тя. — Но докато не подпиша документите…
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Хотелът беше препълнен, но Дилън успя да уреди чудесна стая — и то без да показва служебната си значка, доколкото видя Кейт. Тя чакаше в другия край на фоайето и наблюдаваше съблазнителя в действие. На рецепцията дежуреше млада жена и Дилън веднага стана господин Чаровен. Отне му по-малко от пет минути да я накара да се изчерви и да му подаде ключа за стаята. Кейт се запита дали жената не му е дала и телефонния си номер.
Стаята беше приятно обзаведена и просторна, с великолепна гледка към океана. Имаше две отделни, много широки легла, които камериерките бяха приготвили за спане.
Щом пиколото си тръгна, Кейт попита Дилън:
— Какво обеща на онази жена, за да получиш тази чудесна стая?
— Не мога да ти издавам търговските си тайни — каза той. Разкопча чантата си за костюми и окачи дрехите си в гардероба.
Кейт се подсмихна.
— Просто не можеш да се сдържиш, нали?
