Помисли си, че не я е чул. Дилън влезе в банята, остави тоалетните си принадлежности на мраморния плот и извика:
— Това място е огромно. Какво не мога да се сдържа?
— Това ти е в природата. Мисля, че си бил роден с този… талант. Сега, като се замисля, всички братя Бюканън го имате. Трябва да ви е генетично заложен — добави тя.
Той стоеше на прага и я гледаше.
— Имам много таланти, краставичке.
— Така е.
— С кой съм бил роден?
Тя съжали, че е започнала този разговор, защото сега нямаше да я остави на мира.
— Както тигърът не може да не бъде на ивици, така и ти не можеш да не флиртуваш. Няма проблем — добави бързо тя. — Караш всяка жена да се чувства специална. Това е дарба.
— Дарба, а?
Не успя да определи дали е доволен или подразнен от коментара й.
— Да, точно така. Кое легло си избираш? — попита тя с надеждата да смени темата.
— Това до вратата. Струва ми се, че одобряваш тази дарба.
— Разбирам я — поясни тя. — Не ме озадачава.
— Значи ако започна да те свалям или да флиртувам, или нещо от тоя род, ти мислиш, че го правя…
— Няма да се впечатля въобще. Вече имам имунитет спрямо теб, Дилън.
— Радвам се да го чуя — каза провлечено той. Отчаяно желаеща да промени темата, тя взе чантичката си с гримове, пижамата и халата.
— Ще си взема душ и ще лягам.
— Няма проблем.
Погледна часовника на нощното шкафче и се изненада колко е късно. Вярно, че бяха спрели да вечерят — явно там се бяха забавили повече, отколкото й се стори. …
Когато минаваше край него, тя добави:
— Дълъг ден беше. — Стори й се, че той каза нещо, затова се обърна и попита: — Моля?
— Да, добре.
Тя наклони глава.
— Какво…
Той бързо се приближи до нея. Ръката му се озова на тила й, а устните му — върху нейните.
Дори не й хрумна да го избута или да се дръпне. Усети иглички да се спускат по цялото й тяло чак до върховете на пръстите.
Тъкмо се канеше да обвие ръце около врата му, когато той се отдръпна назад. Сърцето й биеше бясно, не можеше да си поеме дъх, а Дилън изглеждаше напълно спокоен. Протегна се зад нея и бутна вратата на банята да я отвори. Тя не помръдна.
— Защо го направи?
— Защо те целунах ли?
— Да.
— Не ме ли помоли ти? — Очите му блестяха дяволито.
— Не, разбира се. Не съм те молила.
Той я побутна леко, за да я накара да тръгне към банята.
— Мога да се закълна, че те чух.
Кейт зърна доволната му усмивка, преди той да се отдалечи.
Тя затвори вратата, заключи я и остави несесера си на плота. Имаше две мивки. Избра тази, която е по-близо до стената и се опита да не мисли за целувката, докато вадеше четката си за зъби и другите тоалетни принадлежности.
Погледна се в огледалото и изстена мислено. Изглеждаше ужасно. Косата й висеше безформена около лицето, сенките под очите й бяха станали още по-дълбоки. А той я беше целунал. Това трябва да ти покаже нещо, каза си тя. Дилън или имаше много ниски стандарти, или е готов да сваля всяка жена, както и да изглежда.
Горещият душ я накара да се почувства почти добре. Не беше осъзнала колко е напрегната и колко я болят мускулите на врата и раменете, докато горещата вода не ги накара да се отпуснат.
Тревожеше се за рамото на Дилън. Той пропускаше физиотерапията си от няколко дни. Дали мускулите му не са схванати? Дали нямаше болки? Би го попитала, но той реагираше остро и сякаш засягаха гордостта му при всеки въпрос как зараства раната на рамото му.
Тя изми косата си и я изсуши, изми си зъбите и се намаза с крем. После почисти банята. Знаеше колко Дилън мрази безпорядъка. Държеше всичко да е чисто и подредено. Когато свърши, се погледна в огледалото за последен път и отвори вратата.
— Твой ред е.
Той я огледа от главата до петите, докато вървеше към нея. Погледът му се задържа на краката й.
Тя преглътна. Защо се чувстваше толкова нервна? В края на краищата вече спа с него, нали? Той я беше виждал гола, тя него също.
Не мисли за това. Просто се пъхни в леглото, издърпай завивките и се скрий като страхливка.
Дилън спря точно когато стигна до нея. Ръцете му обгърнаха кръста й и той я придърпа към себе си. Наведе се към нея и тя си помисли, че отново ще я целуне. Не можеше да позволи това, не трябваше да го позволява, повтаряше си трескаво, докато накланяше глава в очакване на целувката му.
— Дилън, не мисля…
— Какво не мислиш? Опитвам се да огледам по-добре синините ти. Тази на челото ти започва да избледнява.
Пусна я и се дръпна назад. Тя се почувства като идиот.
— Вече съм по-добре — смотолеви.
— Още нещо — каза той, когато тя опита да го заобиколи.
— Да?
Кейт вдигна глава точно когато ръката му погали страната й. Той я целуна. Бързо докосване на устните му, но в същото време наелектризиращо.
Тя искаше още.
Кейт се насили да се отдръпне от него.
— За тази целувка…
— Не ти ли хареса? — Той не й даде време да отговори. — Да. И на мен не ми хареса.
Преди тя да вдигне защитните си стени, той я притисна в обятията си, наклони главата й назад и я целуна отново. Този път беше сериозен. Целувката бе гореща и страстна. Кейт имаше чувството, че се разтапя в ръцете му. О, колко хубаво й беше!
Той рязко завърши целувката и я пусна. Тя едва не падна, но Дилън я хвана и се усмихна.
— Тази ми хареса много повече.
Една целувка — и той беше превърнал мозъка й в пихтия.
— Не знам как го правиш — прошепна дрезгаво тя.
— Лесно е. Навеждам се, допирам устни до твоите и езикът ми…
— О, за бога. Не те питам как се целуваш. Исках да кажа, че не знам как успяваш толкова лесно да ме накараш да се чувствам толкова…
Той я прекъсна рязко.
— Пламенна?
— Объркана — почти извика тя. — Караш ме да се чувствам объркана.
— Добре — каза той и влезе в банята.
Тя опита да се намръщи, да му се ядоса, поне малко.
