Мейсън.
— След автомобилната катастрофа не помня нищо.
— Значи автомобилната катастрофа е станала преди две седмици? — в гласа на Мейсън прозвуча раздразнение.
— Да. Това е всичко, което си спомням. Около мен се въртяха някакви хора, чувствах ужасна празнота… погледнах нагоре и видях Олга…А после нещо стана в главата ми, усетих виене на свят и като че се събудих от някакъв много дълъг сън. Но сега се чувствам прекрасно. Помня само до момента, в който върху нас връхлетя автомобила.
— Тогава нека да не се отдаваме на спомени — каза Мейсън. — Просто лежете и си почивайте.
— Благодаря ви, защото наистина почувствах лека умора.
Вратата рязко се отвори и в стаята безшумно влезе мъж, доста крехък на вид, но с уверени движения.
Мейсън бързо пристъпи напред и застана между него и леглото на Елеонор.
— Кой сте вие? — рязко попита Мейсън. Мъжът с учудване погледна адвоката.
— А вие кой сте? Аз съм лекуващият лекар на тази пациентка.
— Извинете ме. Аз съм адвокатът, който се е заел с делото й — се представи Мейсън. — Реших, че сте от някой вестник.
— Те вече бяха тук заедно с полицията — каза лекарят и се обърна към Елеонор: — Изглежда, че нещата вървят към оправяне.
— Чувствам се отлично. Кога ще мога да се прибера у дома?
— Докторе, паметта на мисис Хепнер се върна — намеси се Мейсън. — Изглежда, че тя физически е здрава. Благодарни сме за това, което сте направили за нея, но ни се иска незабавно да я изведем оттук и най-важното — без излишен шум.
— Един момент, мистър Мейсън! Тази пациентка…
— Вие сигурно познавате доктор Ариел?
Лекарят кимна утвърдително с глава.
— Имам намерение да му позвъня и да предам мисис Хепнер под негово наблюдение.
Лекарят погледна недоволно към Елеонор, но после повдигна рамене и каза:
— Добре, щом настоявате — той се обърна и отвори вратата. — Сестра, трябва да поговоря с вас.
Сестрата го последва и затвори вратата след себе си.
Мейсън набра номера на доктор Клод Ариел, свой бивш клиент, и му изложи същността на случая. Адвокатът настоя изрично пациентката да се изолира за известно време от външния свят и то главно от посетители.
— Добре — каза накрая доктор Ариел. — Ще се обадя в клиниката и ще се договоря да настанят пациентката в самостоятелна стая. Имате ли възражения?
— Не. Смятаме, че вашата клиника е много подходяща. — потвърди Мейсън.
— В такъв случай се разбрахме. След половин час ще бъда в клиниката, а преди това ще направя всичко възможно да намеря болногледачка, на която можем да се доверим. Ще поръчам кола, с която да отведем пациентката и ще се погрижа за всичко необходимо.
Мейсън благодари и затвори телефона.
След десет минути на вратата силно се почука.
— Кой е? — попита Мейсън.
— Сестрата. Изпрати ме доктор Ариел. Той ме помоли никой да не безпокои пациентката.
Мейсън покани медицинската сестра в стаята. Тя влезе, бързо затвори вратата след себе си и се усмихна на Елеонор.
— Как се чувствате? — попита я тя.
— По-добре — предпазливо отговори Елеонор. — Чувствам се отлично освен в моментите, в които трябва да си спомня за някои минали събития.
— Тогава по-добре е да не си ги спомняте — посъветва я сестрата.
Елеонор погледна безпомощно към Пери Мейсън.
— Честна дума, мистър Мейсън, много бих желала да ви помогна.
— Прекрасно — отговори той. — С течение на времето ще си спомните всичко.
— Знаете ли, че в този момент в паметта ми изплуват някои спомени — каза Елеонор. — Спомням си как тръгнахме към Юма, за да се венчаем и… да, и майката на Дъглас. Той позвъни и всичко й разказа. Аз също разговарях с нея. Тя има много мил глас и…
— А не помните ли мястото, откъдето сте й позвънили? — попита Мейсън.
— От някаква бензиностанция. Спряхме там, за да заредим.
— А къде живее майка му? — зададе следващия въпрос Мейсън.
— В Солт Лейк Сити, но не знам адреса. След това продължихме и тогава се появиха светлините… — тя закри очите си с ръка.
Мейсън кимна разбиращо с глава.
— Най-добре е да си починете, докато доктор Ариел пристигне и поговори с вас. След това той ще се погрижи за вашите документи и ще ви отведе от тук… И се успокойте, моля ви, успокойте се — сестрата ще остане с вас.
Вече в коридора Пери Мейсън попита Олга Джордън:
— Какво можете да ми кажете за този човек, за Хепнер?
— Не много. За първи път го срещнах по време на пътуването си в Европа и по-точно по време на обратния път към Америка. Той беше с нас на кораба.
— Имате ли негова снимка?
— Да, мисля, че имаме няколко. Разбира се, те са любителски.
— Нищо, ще свършат работа — успокои я Мейсън. — Веднага след като ги намерите, ги донесете в кантората ми. А сега ми опишете как изглежда Дъглас Хепнер.
— Висок е около шест фута. С тъмни коси е, с приветливо лице и привлекателна външност.
— Възраст?
— Около двадесет и седем — двадесет и осем години.
— Сигурно е покорил всички женски сърца по време на пътуването — предположи Мейсън.
— Познахте. Нали знаете как се пътува днес — мъжете седят вкъщи и работят, а жените пътуват. Затова и красивият мъж веднага се забелязва. По-голямата част от пътниците са пенсионери с двадесетгодишен стаж.
— Доста тъжна констатация — отбеляза Мейсън.
— Аз вече ви казах, че баща ми е търговец на скъпоценности и доста често ни се налага да пътуваме до Европа.
— Момент — прекъсна я Мейсън. — Вие сте омъжена. Вашият баща взема вас, вашия съпруг и…
— Точно така. Баща ми ни използва като негови секретари: ние сме тези, които организираме деловите му срещи, регистрираме сделките му и вършим всякакви други неща.
— А през цялото това време Елеонор живее сама?
— Вече ви казах, че тя има свой живот, но, в интерес на истината, през последните десет години тя не е пропуснала нито едно пътуване до Европа. Стане ли въпрос за пътешествие, нашата Елеонор е винаги първа.
— А къде се запозна тя с Дъглас Хепнер?
— На кораба.
— Как смятате, с какво се занимава Хепнер?
— На кораба не се занимаваше с нищо. Водеше съвсем празен живот. На мен ми се стори доста загадъчна личност — никога не разказваше нищо за себе си, нито за това, е какво се занимава. Струва ми се, затова баща ми не го хареса.
— Но той, по всяка вероятност, притежава способност да предизвиква интерес у околните — отбеляза Мейсън.
— В него има нещо странно. Струва ми се, че той оказва хипнотично въздействие върху околните. Може и да не съм права… Почакате. Представете си, че играете с него на покер. Той се държи с вас вежливо,
