внимателно, настроен е приятелски, но изведнъж вие улавяте неговия поглед върху себе си. И този поглед ви пронизва; Елеонор си загуби ума по него. В началото сметнахме, че това е само малък любовен роман. Подобни романтични истории тя е имала не един и два пъти.
— Но се оказа нещо сериозно?
— Трудно ми е да кажа какво точно се е случило между тях. И едва ли някой можеше да потвърди сериозността на чувствата им до момента, в който те избягаха в Юма.
— Как погледна на всичко това баща ви?
— Той никога не е харесвал Хепнер. Като че ли изпитваше инстинктивна, интуитивна ненавист към този човек. Баща ми трудно може да бъде излъган.
— Все пак Хепнер е успял да убеди Елеонор да тръгне с него към Юма и да се оженят.
— Така излиза. А сега ме изслушайте, мистър Мейсън. Ако става въпрос за това какво е направила или пък какво не е направила Елеонор, на нас ни е известно само това, че тя тръгна с Дъглас Хепнер преди две седмици в понеделник, втори. Рано сутринта ние получихме телеграма от Юма, щата Аризона, в която тя ни уведомяваше, че се е омъжила за Хепнер. В телеграмата тя молеше за извинение, обясняваше, че е луда от любов и че двамата са много щастливи. Освен това получихме и две картички — едната от Юма, а втората от Лас Вегас. След това настъпи мълчание.
— Запазихте ли ги?
— За съжаление не. В нас е само телеграмата.
— Добре — каза Мейсън. — В такъв случай ще ми изпратите всички снимки на Дъглас Хепнер, които можете да откриете, и всичко, което сметнете, че ще е от полза за нашето разследване. Аз ще наредя на детективите да проследят пътя на телеграмата.
ГЛАВА 3
От една телефонна кабина Мейсън позвъни на Пол Дрейк.
— Здравей, Пол — поздрави Мейсън детектива. — Имам нещо свръхсрочно за теб.
— Досега не съм чул някое твое дело да не е свръхсрочно — запротестира Дрейк. — Какво има този път.
— Чете ли вестниците?
— Аз редовно чета вестниците. Това влиза в моите задължения.
— Обърна ли внимание на съобщението за очарователния призрак от парка? — попита Мейсън.
— Имаш предвид полуголото момиче, което се е разхождало по алеите?
— Същото.
— Пери, това ще бъде най-приятната задача, която си ми поставял до този момент. Ако имаш бинокъл за нощно виждане и ми наредиш да седя там в лунна нощ…
— Ще ти се наложи да се заемеш с това, Пол. Оказа се, че „призракът“ е Елеонор Хепнер, с моминско име Елеонор Корбин. На втори този месец тя е изчезнала от дома си. Предполага се, че заедно с някой си Хепнер се е отправила към Юма, щата Аризона и там двамата са сключили брак. Твоята задача е да разбереш къде и кога се е случило това. Вземи копие от брачното свидетелство.
По пътя те са претърпели автомобилна катастрофа. Опитай се да разбереш колкото е възможно повече за това. Необходимо ми е името на човека, връхлетял върху тях.
След сключването на брака те са се отправили към Лас Вегас. Провери всички хотели и мотели. Ще ми се да откриеш и Хепнер. След час ще ти изпратя негова снимка.
Вземи повече хора със себе си. Нека проследят къде е ходил, какво е правил, колко пари има, как ги е спечелил.
На втори вечерта Хепнер е звънял от телефонен апарат на бензиностанция, разположена по пътя за Юма — те, както вече ти казах, са пътували в тази посока. Разбери къде е точно тази бензиностанция. Ако предположим, че са тръгнали с пълен резервоар, бензиностанцията трябва да се намира някъде в Индио или не много далече от него. Провери всички, които са телефонирали оттам на втори вечерта в Солт Лейк Сити.
Намери майката на Хепнер. Изясни дали знае къде е в този момент синът й. Потърси и самия Хепнер. Разбери защо той и Елеонор са се разделили. Опитай се да разбереш с какви сведения за Елеонор разполага полицията и какво възнамерява да предприеме.
— Само това ли е, Пери? — попита Дрейк. — За кога ти трябва нужната информация?
— Колкото по-бързо, толкова по-добре:
ГЛАВА 4
Когато Олга Джордън заедно с баща си пристигна в кантората на Мейсън и постави върху масата обещаните снимки и телеграмата, Пери Мейсън не можа да не обърне внимание на бащата. Той приличаше на типичен полковник-южняк: слабоват, с изправена стойка, добре поддържана брада, гъсти вежди и стоманеносиви студени очи със зеници, които напомняха игли.
— Моята дъщеря — започна той с гордост в гласа — е много полезна компаньонка и компетентен секретар, но е доста лош фотограф. Все пак тези снимки дават представа за този Хепнер. Радвам се, че сте се заинтересувал от него, мистър Мейсън. Струва ми се, че ключът към изясняване на произшествието се крие именно в Дъглас Хепнер.
— Моля седнете — покани ги Мейсън, а след това се обърна към мистър Корбин: — Вие предполагате, че все пак нещо се е случило?
— Струва ми се — отговори той, — че само силен шок може да причини подобна амнезия.
— Имало е и физически шок — уточни Мейсън. — Доколкото разбирам, това е станало в резултат на катастрофа.
— Да, да, разбира се. Но Олга, която е много проницателна и наблюдателна жена, смята, че от съществено значение се е оказал и темпераментът на Елеонор и че именно емоционалният шок е бил причина за загубата на паметта. Елеонор ми е много скъпа и бих искал да я предпазя колкото е възможно повече от бъдещи страдания. Ще ми се да вярвам, че тя не се е омъжила за онзи женкар Хепнер, а ако това е станало, то амнезията може да помогне на следствието. По този начин ще се избегне съдебния процес. Очевидно тя е престанала да помни каквото и да било още след инцидента и следователно сватбената церемония се е извършила в състояние на амнезия.
— С изключение на това — подчерта Мейсън, — че паметта й е била съвсем на мястото си както след катастрофата, така и след брачната церемония. Та нали тя ви е изпратила телеграмата.
— Така е — неохотно се съгласи Корбин.
— А освен това и две картички — добави Мейсън. — Всъщност бяха ли те написани от нейната ръка, искам да кажа с нейния почерк?
Корбин замислено прокара ръка по брадичката си и погледна надолу.
— Да, мистър Мейсън, сблъскахме се с доста странна ситуация. Честно казано не съм обръщал внимание на почерка на Елеонор. Та нали щом картичката е от нея, то би трябвало и почеркът да е неин. В този момент мога само да твърдя, че почеркът беше познат. Но не мога да кажа със сигурност: „Да, почеркът беше на Елеонор“. Що се отнася до телеграмата, то всеки би могъл да я изпрати. Лично аз искам да мисля, че онзи негодник Хепнер се е възползвал от състоянието на Елеонор и я е убедил да се омъжи за него, после е изпратил от нейно име телеграмата и я е принудил да напише онези картички. В края на краищата текстът беше много кратък, а… това не е в стила на Елеонор. В тях се чувстваше някаква сдържаност, която не е типична за Елеонор.
— Как смятате, каква цел би могъл да преследва Хепнер с женитбата си с вашата дъщеря? — попита Мейсън.
Корбин впи своите студени очи в Мейсън, после премести поглед върху Олга, а след това погледна отново Мейсън.
— Ако умра — най-накрая се реши да отговори той, — Елеонор ще наследи доста голяма сума.
— Чудесно — обобщи Мейсън. — Всъщност каква марка е неговият автомобил?
— „Олдсмобил“ — отговори Олга. — Един от моделите с най-големи размери. Той много се гордееше с
