— Гледай ти! — възкликна Мейсън.
Върху дланта на Дела Стрийт с всички цветове на дъгата блестеше голям брилянт.
— Може би има още?
Дела пъхна отново пръст в крема и отново извади твърдо тяло. Под слоя крем се оказа тъмнозелен изумруд. След това тя претърси още една кутийка, и още една, и още една… След двадесет минути Дела Стрийт се наслаждаваше на колекция от искрящи скъпоценности.
— Боже мили, та това е цяло състояние! Какво ще правим с него шефе?
— Първо ще ги преброим — предложи Мейсън.
— А после? — отново попита Дела.
— После — отговори Мейсън — ще ги сложим в сейф.
— Много интересно къде е този сейф?
— Ти ми зададе един наистина неотложен въпрос — каза Мейсън, като размишляваше.
— Може би в кантората?
Мейсън поклати глава отрицателно.
— А ако ги дадем на съхранение в банката?
— Струва ми се, че това не е много удобно за нас.
— Защо мислите така?
— Първо — не знаем какви са тези скъпоценности. Възможно е да са лична собственост на Елеонор. Възможно е да са откраднати. Може и да са контрабандна стока. Може да се окажат в един момент конкретна и съкрушителна улика.
— В такъв случай?
— В такъв случай ние се оказваме в твърде деликатно положение. Но така или иначе, аз съм задължен да защитавам интересите на Елеонор Корбин или Хепнер, това няма голямо значение в случая.
— А също така и доброто име на семейство Корбин — отбеляза Дела с неприкрита ирония в гласа. Мейсън кимна в знак на съгласие.
— И какво ще правим по-нататък?
— Имам намерение — каза Мейсън — да позвъня на Пол Дрейк. Той ще изпрати въоръжен детектив, за да те заведе до някой от луксозните хотели в града. Избери си най-уютния и най-скъпия. Представи си, че имаш неограничени финансови възможности.
Дела учудено повдигна глава.
— Там ще се регистрираш под собственото си име, за да не възникнат подозрения у никого. След като те регистрират и те отведат в апартамента, върни се при администратора и му кажи, че желаеш да оставиш в сейфа скъпоценностите си. В големите хотели имат добри сейфове и огнеупорни каси. Навярно те ще ти предложат сейф. Сложи камъните там. Администраторът ще заключи сейфа и ще ти даде ключа, който ти веднага ще ми предадеш.
— Ясно, а после?
— После — каза Мейсън — ще започнеш двоен живот. През деня, както винаги ще идваш на работа, а вечер се превръщаш в загадъчната и очарователната мис Стрийт, която се шляе из хотела, пръска пари, носи сексапилен бански костюм и кисне в басейна. Ще съблазняваш мъжете, но, разбира се, няма да им даваш никакви шансове. И естествено ще се намери някой красив и привлекателен юначага, някой вълк, хищник. Позволи му да те пои с коктейли и да те кани на обяд. А в това време хората на Пол Дрейк няма да те изпускат от очи.
Мейсън отиде до телефона, вдигна слушалката и набра номера на Пол Дрейк.
— Здравей, Пол. Нужен ми е телохранител. Такъв на който може да се разчита: надежден, наблюдателен, находчив.
— О’кей.
— Кога ще ми го изпратиш?
— След половин час, ако е спешно.
— Да, много е спешно.
— Къде да го изпратя?
— В апартамента на Дела Стрийт.
— О’кей. А кого трябва да охранява?
— Дела.
— По дяволите!
— Обърни внимание на това, че ни е нужен универсален човек, който да се чувства като риба във вода във всяка обстановка — уточни Мейсън. — Дела се мести в луксозен хотел. Искам да бъде под непрестанно наблюдение.
— Я, чакай, чакай! — изненада се Дрейк. — Ти каза „луксозен хотел“.
— Най-добрият.
— Няма да стане, ако не познавам щатния им детектив, а и…
— Какво значи това „няма да стане“? — прекъсна го Мейсън.
— Няма да стане и това е. Не може да се шляеш около хотела и да следиш една жена, особено привлекателна като Дела, която се намира вътре в него. Това веднага ще привлече…
— А не можеш ли да го регистрираш като служител в хотела?
— Мога, но трябва много тичане. Освен това в добрите хотели това струва добри пари. Разбира се, мога да го регистрирам като гост, тогава ще мине безплатно.
— Добре — реши Мейсън. — Нека да бъде гост. Но тогава ще са необходими двама. Единият да бъде по-млад. В случай на нужда той ще съпровожда Дела. Другият — по-възрастен, с външност на бизнесмен, на когото няма да отвличат вниманието дамите в бански костюми и дългите крака, ще трябва да следи какви хора се въртят около Дела. С други думи, ако можеш и още — давай.
— Какво си намислил? — попита Пол Дрейк.
— Сега не мога да ти кажа. По-добре кажи докъде си стигнал с домашната си работа.
— До половината — каза Дрейк. — Слушай, Пери, да бъда проклет, ако мога да разбера, къде Елеонор се е венчала с Хепнер. Ние предположихме, че това е станало в Юма. Момчетата прехвърлиха регистрите — напразно. Допуснахме, че са се разписали с измислени имена — проверихме всички регистрирани бракове на втори и на трети август, дори намерихме всички младоженци. Също напразно. После проверихме всички пътни произшествия но пътя за Юма през нощта на втори — и нищо не намерихме.
— А майката в Солт Лейк Сити? — попита Мейсън.
— Тук наистина има нещо. Така наречената „мама“ при проверката се оказа очарователна брюнетка, на двадесет и седем години, която си има всичко, нали разбираш. Живее в нещо като куклена къщичка в случаите, когато е в града. Но тя доста пътува. Предпочита самолети и лети насам-натам…
— А между пътуванията изпълнява ролята на майка на Дъглас Хепнер, така ли?
— Очевидно само по телефона. На вратата й има табелка с надпис: „Мисис Седи Хепнер“.
— Боже мой! — възкликна Мейсън — Излиза, че Хепнер има втора жена.
— Засега съм затруднен да потвърдя това.
— Какво казва тя?
— Нищо. След разговора с теб тя затворила телефона, събрала си багажа, седнала в новичкия си „Линкълн“, казала на механика от гаража, че отива в Денвър и повече не се е появявала. Така че ние успяхме да проследим само пътя й от дома до гаража. Да се опитаме ли да я проследим по-нататък?
— Опитай, Пол. Мисля, че щом е споменала Денвър, очевидно е имала предвид Калифорния. А сега ми кажи, Пол, как стоят нещата с телеграмата от Юма?
— Телеграмата е била изпратена от пощата и никой нищо не знае за нея. В този ден през централния телеграф на Юма са минали неколкостотин телеграми.
— Е добре. Ако успееш да се добереш до нещо, съобщи ми веднага — помоли Мейсън.
— Добре — отвърна Дрейк, — ще помоля момчетата да се постараят. Между впрочем, изпратих свой човек със снимката на Хепнер в Лас Вегас. Той ще поразпита тук-там. Освен това моите хора ще прегледат и там регистрите за бракове. Мисля, че новости ще имаме едва привечер.
