че баща ми не е убил мистър Бур.
— Проблемът е да бъдат убедени в това дванадесетте души на скамейката на съдебните заседатели — каза Мейсън.
— Е добре, веднага започвам да действам. Ще отида в полицията и ще разкажа за патицата, която поставих в колата на Марвин. Ще разкажа и как вие ме накарахте да направя това.
— И каква ще е ползата?
— Това ще обясни как патицата е дошла в колата на Марвин и…
— И че патицата, която е взел Марвин от имението е същата, която беше намерена в жилището на Милтър — каза Мейсън.
— Е, дори и така да е…
— И без усилие Марвин ще бъде обявен за виновен.
— Но Марвин има сигурно алиби.
— За какво?
— За времето на убийството.
— А какво е неговото алиби при убийството на Милтър?
— Не знам дали има алиби за тогава, но когато беше убит мистър Бур, той се намираше в полицията в Лос Анжелос. Вследствие на това доказателството „патица“ не може да му навреди с нищо.
— Така както представяте нещата, може би — каза Мейсън, — но ако се разглеждат по друг начин?
— По какъв начин?
— Не разбирате ли? Щом полицията се заеме с Марвин, тя ще се осведоми за миналото му, за неговите родители, за възпитанието му и така нататък. И вестниците ще използват това като интересен материал.
— По какъв начин? Искате да кажете, че те ще пишат как той е бил отвлечен?
— На вас не ви ли е известна истината за онова мнимо отвличане? — попита Мейсън.
— Аз… не, знам само това, което ми е казано.
— Вашият баща ми даде един протокол и няколко изрезки от стари вестници. Взех ги с мен у вас, за да ги прочета. Докато вечеряхме някой е влизал в стаята и ги е чел.
— Мистър Мейсън, да не би да искате да ме обвините, че аз съм ровила в тези неща?
— Не обвинявам никого, само съобщавам един факт.
— Е, аз нямам нищо общо с това. Изобщо не съм виждала тези протоколи.
— И не знаете какво се крие зад историята с отвличането?
— Не. За Марвин знам само това, което е казала майка му преди смъртта си.
— Това е лъжа — каза Мейсън. — Лъжа, която е разказвала, за да осигури на сина си щастие в живота. Тя е знаела, че той ви обича. Знаела е също що за човек е баща ви и че на всяка цена ще се информира за семейството на Марвин. И тогава ще се натъкне на неприятни събития от миналото.
— Но за какво става дума?
— През 1924 година бащата на Марвин е бил осъден на смърт и екзекутиран.
Лицето й се изкриви от ужас.
— Мистър Мейсън! — извика тя. — Това не може да е вярно!
— Истина е. Затова ме ангажира баща ви. Трябваше да проуча протокола от процеса и да установя, дали той съдържа нещо, което да говори за невинността на Хорас Адамс.
— Успяхте ли? Намерихте ли нещо?
— Не.
Тя го погледна така, сякаш я беше ударил.
— Баща ви не искаше да ви каже нищо, преди да приключа проучването — продължи Мейсън.
— Как да разбирам това?
— След като разбере резултата от проучването, ще му е много лесно да ви забрани всякакви срещи с Марвин, всякаква връзка, писмена, устна или по телефона.
— Мен не ме интересува какво е направил бащата на Марвин. Все ми е едно що за човек е бил той. Аз обичам Марвин. Разбирате ли това, мистър Мейсън?
— Аз разбирам, но баща ви — не.
— Но… това е… това е… Мистър Мейсън, истина ли е това? Знаете ли със сигурност, че това което каза мисис Адамс не е вярно?
— Няма място за съмнение.
— Неговият баща е бил съден като убиец и екзекутиран?
— Да.
— Вие как мислите, бил ли е виновен?
— Не.
— Стори ми се, че преди малко казахте обратното.
— Не. Казах, че при проучването на протоколите не можах да открия доказателство за невинността му.
— Но така се стига до същото.
— Не.
— Как така не?
— Отначало не разполагах с нищо друго, освен с протокола. Намерих нещо, което би могло да сочи за неговата невинност, но то няма сила на доказателство. Надявам се да докажа, че е бил невинен, но това ще стане не чрез протокола, а с развитието на някои неща, които се случват сега.
— О, мистър Мейсън, ако можете да направите това!
— Но — продължи Мейсън, — ако полицията започне да проучва миналото на Марвин и позволи на пресата да съобщи за стария процес, работата ми много ще се затрудни. Дори и да успея да направя нещо, то няма да окаже никакво въздействие. Щом веднъж хората приемат мисълта, че бащата на Марвин е убиец, няма да има никаква полза, ако след това докажа, че не е така. Хората ще бъдат убедени, че това е някакъв трик, за който бащата-милионер е платил на известен адвокат. Докато е жив, злите езици ще говорят зад гърба му.
— Това не ме интересува, въпреки всичко ще се омъжа за него.
— Вие сте достатъчно силна да понесете това. Но Марвин? И какво ще стане по-късно с вашите деца?
Мълчанието й показа колко силно е засегната от тази мисъл.
— Марвин е чувствителен, много обича своята професия и желае непременно да се издигне. Досега не е притежавал много, нито дрехи, нито пари. Но той е интелигентен и без съмнение след време ще заеме някаква ръководна длъжност. В колежа той е бил председател на класа и издател на училищния вестник. Хората се отнасят с уважение към него и това му е приятно. Ако му се отнеме това и хората започнат да сплетничат зад гърба му, тогава…
— Замълчете! — извика Лоиз.
— Аз само излагам фактите.
— Вие не можете да допуснете баща ми да бъде осъден само заради една патица…
— Що се отнася до убийството на Роланд Бур, патицата няма никакво значение за осъждането или освобождаването на баща ви. Действително, той е станал подозрителен за полицията след показанията си за патицата. Единствената възможност да се свали обвинението от него, е да се установи кой е занесъл въдицата на Бур.
— Как е възможно това? — попита тя. — Всички от прислугата твърдят, че не са я носили. А никой друг не е бил в къщата. Мисис Бур отпътува с лекаря за града. И двамата потвърдиха, че мистър Бур е поискал въдицата малко преди да излязат. А те излязоха заедно.
— Да. Точно затова нещата изглеждат доста зле.
— Мистър Мейсън, нищо ли не можете да направите?
— Баща ви не иска да бъда негов адвокат.
— Защо?
— Защото настоях да сравни своето положение с това на Хорас Адамс преди седемнадесет години. Това никак не му хареса. Неговата гледна точка е, че семейство Уитерспоон не може да се сроди със семейството
