предположение. Теория, която…
— Оттеглям твърдението — каза прокурорът, усмихвайки се иронично. — В края на краищата — каза той, обръщайки се към съдията — снимката говори достатъчно ясно.
Дормер седна отново на мястото си.
Прокурорът продължи да гради по-нататък кулата от аргументи. Беше цитирана и лекарската експертиза, установила времето на настъпване на смъртта и вида й.
Прокурорът извика Джеймс Хагерти, служителят, който беше влязъл заедно с Мейсън в жилището на Милтър, когато го намериха мъртъв. Той запита Хагерти за името й професията му, докато Лауренс Дормер седеше на мястото си, готов за скок, за да протестира при първия въпрос, с който прокурорът щеше да се опита да отвори врата за доказателства към всяко друго убийство.
— И така, Хагерти — каза прокурорът, — когато влязохте в жилището на Лесли Милтър — вечерта преди убийството на Роланд Бур — забелязахте ли нещо, което сочеше за наличието на солна киселина или цианкалий.
— Възразявам! — извика Дормер, отново скочил от мястото си. — Уважаеми господин съдия, това няма отношение към процеса. С този въпрос прокурорът надвишава правата си. В този процес обвиняемият отговаря за едно престъпление, само за едно. При това престъпление става дума за убийството на Роланд Бур. В нашите закони няма текст, който да фиксира по-ясно правилото, че ако някой е обвинен в едно престъпление, нито съдийската колегия, нито съдебните заседатели могат да дават предварителни присъди против него, като привеждат улики за други престъпления. Явно прокурорът смята, че има право да привежда улики, които не се отнасят към същността на процеса.
— Склонен съм да се съглася със защитника — каза съдията — но ще изслушам аргументите на прокурора.
Прокурорът Копеланд беше подготвил не само аргументи, но и дебел пакет служебни показания.
— Ако позволи уважаемият съд, ще продължа — каза той със спокойния тон на човек, който вярва, че има стабилна почва под краката си. — Няма съмнение за валидността на цитираното от защитника правило. Но все пак има изключения. Веднага искам да констатирам, че доколкото тези изключения са допустими, могат да бъдат приведени улики, за да се покаже възможността за извършване на въпросното деяние, както и само за целта да се осветлят някои факти, които се намират във връзка с престъплението на обвиняемия. Но не и с намерението да се приведе доказателство, че той е виновен и за друго престъпление. Така например, ако трябва да се докаже, че един обвиняем е фалшифицирал документи, могат да се приведат доказателства за по-ранни фалшифицирания като улики. Във връзка със сексуални престъпления могат да се привеждат по-ранни деяния от този род, за да се покаже, че обвиняемият е морално невъздържан човек. В нашия случай, уважаеми господин съдия, аз привеждам споменатите улики не за да твърдя, че обвиняемият е убил Лесли Милтър, а само за да докажа — първо, че той е бил запознат с метода на убийството, второ, че той е притежавал солна киселина, трето, че е притежавал известно количество цианкалий и четвърто, че е познавал действието на газовете от реакцията на тези химикали.
Ако уважаемият съд ми позволи — тук аз имам дълъг списък от съдебни решения относно споменатия текст от закона. С удоволствие бих цитирал някои от тях.
Например, едно решение от том 16 на Корпус Юрис, страница 589. Цитирам: „Там, където се касае за престъпление, за чието наказание трябва да се докаже виновно познание, са допустими доказателства за това, че обвиняемият по друго време и на друго не твърде отдалечено място е извършил или се е опитал да извърши подобно престъпление.“ Край на цитата.
И за да докажем, че обвиняемият е знаел за смъртоносните газове, които се отделят при…
Съдията Миихън погледна към стенния часовник и прекъсна прокурора:
— Наближава часът за обедна почивка. Съдът обаче иска да използва възможността да провери този въпрос, тъй като той явно ще бъде много важен за процедурата и по-нататък може да изиграе важна роля. Поради това съдът прекъсва заседанието до утре сутрин. Обвиняемият се предава на шерифа. Начало на заседанието — утре, десет часа.
Служителите на шерифа изведоха Уитерспоон от залата. Съдията изчезна през вратата, зрителите започнаха да дискутират оживено. Ясно можеше да се разбере, че стената от улики, която прокурорът изграждаше срещу един уважаван в общината човек, е направила силно впечатление на зрителите.
Лоиз Уитерспоон напусна залата с гордо вдигната брадичка под съчувстващите или презрителните погледи на хората.
Дела Стрийт каза на Мейсън:
— През цялото време имахте вид, като че ли всеки момент ще скочите и ще се хвърлите в адвокатската бъркотия.
— Така беше — потвърди Мейсън.
— Ако правилно съм схванала всичко, прокурорът доста тежко обвини Уитерспоон.
Мейсън се засмя.
— Може би трябва да изпита някакво страдание, за да бъде по-добросърдечен към хората. Сега той ще разбере, как се е чувствал Хорас Адамс преди осемнадесет години. Нещо ново от Пол Дрейк?
— Нищо.
— Предадохте му поръчението ми, нали?
— Да, разбира се. Казах му да проследи момичето от бюрото на Алгоуд и че искате да знаете какво е правил Роланд Бур в деня преди пристигането ни и през следващия ден.
— Преди да получи ритника от коня — каза Мейсън с усмивка. — Оттогава той остана на едно място.
— Дрейк работи върху това — каза мис Стрийт. — През целия ден беше ту в бюрото, ту навън. Изпращаше телеграми и телефонираше. В града постави двама детектива и каза, че ще пристигне за един коктейл преди вечеря.
— Сега отивам в стаята си да се изкъпя и преоблека — каза Мейсън. — Досега не бях виждал толкова препълнена съдебна зала. От хората се излъчваше толкова миризма и любопитство, че се чувствам съвсем лепкав.
Той тръгна към стаята си. Още беше в банята, когато дойде Пол Дрейк.
— Боже мой, Пери — каза той, — не знам, дали е телепатия или нещо друго, но винаги надушваш вярната следа.
— Какво има този път? — попита Мейсън.
— Тайнствената мис X. Корина Хейсън.
— Какво е станало с нея?
— Успяхме да я открием.
— Къде?
— В Рино, Невада.
— Мъртва?
— Да.
— Убита?
— Скочила в езерото Донер. Самоубийство. Трупът не е бил идентифициран, но полицията имаше снимки в документите.
— Кога се е самоубила? — попита Мейсън.
— Приблизително по времето, когато е бил убит Дейвид Лейгтуел.
— Датата е много, много важна — каза Мейсън.
— Ето, тук има всичко, също и снимки натрупа.
— Но ти каза, че тя не е била идентифицирана.
— Не. Никой не е разпознал тялото. Тя е била съвсем гола, когато са я открили. Не са намерили никакви дрехи. Изглежда е била доста хубава жена. Съдът се е произнесъл за самоубийство. Можеш да сравниш снимките. Без съмнение е Корина Хейсън.
— Установи ли дали е можела да плува? — попита Мейсън.
— Засега още не.
— Нещата започват да приемат форма — каза Мейсън.
— Не знам до каква степен, Пери — каза Дрейк.
