— Мистър Мейсън, вие бяхте много, много добър към мене. Не знам защо ме накарахте да направя това с патицата — е, знам защо. Вие изпитвате силна симпатия към Марвин и мисля, че скривате нещо от мен.
— И то нещо, за което с удоволствие бих искал да говоря с вас — каза Мейсън. — Седнете моля. Да запалим цигара и да пием по нещо.
— За пиене не искам нищо, но ще запаля една цигара. И ви моля да не ме щадите и да говорите без заобикалки.
— Казах ви истината за миналото на Марвин и за причината, поради която ме ангажира баща ви — започна Мейсън. Казах ви също, че в протокола не открих нищо, което да ми направи впечатление, но аз подходих от друга гледна точка. И сега имам доказателството, което ми беше необходимо. Мога да освободя Марвин от греха на баща му, но това ще бъде възможно само, ако мога да действам изцяло по свой начин. Ако споменете нещо за патицата, аз ще бъда въвлечен в сегашния процес и ще затънало шия в него. Тогава няма да имам свобода да направя това, което е необходимо за разкриването на старата афера. Ако Марвин узнае за стария процес, ще ви избяга. Трябва да разберете това.
За прокурора ще бъде удоволствие да ме намеси в историята с патицата. Освен това той иска да изнесе някои факти от стария процес. И вие много ще му помогнете за това. Но ако той излезе с улики от стария процес, за да подкрепи своите доказателства по мотива за убийството на Бур, свидетелите трябва да положат клетва. А аз искам да се захвана с нещата по мой начин.
— И как искате да постъпите? — попита Лоиз Уитерспоон, явно несигурна, какво ще бъде нейното решение.
— Искам да предадете на баща си нещо.
— Какво е то?
— Да му кажете да се погрижи неговият глупав адвокат да си стои на мястото и да си затваря устата — каза Мейсън с такава злоба, че всички замръзнаха.
— Но защо? Защо? Той не каза много. Само проведе кръстосан разпит със свидетелите и възрази един или два пъти.
— Той възразява срещу въпроса какво е установил полицаят, когато е влязъл в жилището на Милтър — каза Мейсън.
— Е, да! Нима това не е изходната точка? Свързана е направо с изхода на процеса. Не разбирам много от правни въпроси, но виждам ситуацията така. Ако съдът заподозре баща ми и за двете убийства, то всички ще го смятат за виновен и…
— Разбира се, че ще смятат така. Вестниците вече поднесоха съответните коментари. Всеки човек, който може да чете и мисли, вече знае уликите, които прокурорът иска да представи. Дори и баща ви да успее да обори тези улики с някой адвокатски трик, мисълта за тях ще остане в главата на съдията. Всъщност, какво ще прави адвокатът на баща ви?
— Не знам.
— Доколкото чувам, той смята своите аргументи за толкова слаби, че дори няма да се опита да представи контрадоказателства и да отхвърли обвинението пред съда. Иска да изчака докато започне процесът срещу баща ви и тогава да представи своя доказателствен материал. Това не е ли добра тактика на защита?
— Не — каза Мейсън и я погледна в очите.
— Защо?
— Защото баща ви е прекалено горделив. Всичко това ще му се отрази лошо. Това, че ще бъде попритиснат, ще му бъде от полза, но ако бъде притиснат повече, може да рухне. Градчето ви е малко и баща ви тук е влиятелна личност. Той трябва недвусмислено да отхвърли това обвинение, иначе ще бъде унищожен. Ако адвокатът му търси убежище в адвокатски трикове и в спорове по параграфите, дори и да спечели делото, хората няма да са убедени, че е невинен.
— Искате ли да говоря с баща си?
— Не — каза Мейсън намръщен.
— Защо?
— Защото аз не съм негов защитник. Дори нарушавам професионалната етика, като говоря какво прави или не друг адвокат.
— Какво ще правим с патицата?
— Ако искате, идете и разкажете всичко. За баща ви това сега няма да е от полза. Но ще въвлечете Марвин и скандалът ще избухне. Това може да подтикне младежа към самоубийство, или ще го накара да изостави учението, да изчезне и да стане войник. Можете да си представите какво ще се случи след това. Той ще положи всички усилия да не се завърне никога. И ако все пак се върне, никога вече няма да се доближи до вас.
Момичето беше пребледняло, но погледът му остана твърд.
— Какво трябва да направя сега?
— Оставете се да ви води съвестта — беше отговорът на Мейсън.
— Добре. Ще съобщя за моя годеж с Марвин — каза тя. — Ще го накарам да отпътува с мен за Юма, където ще се оженим още тази вечер. След това ще отида при съдията и ще дам показания.
— Приблизително това очаквах от вас — каза Мейсън.
Тя погледна Дела Стрийт, видя симпатията в очите й и каза бързо:
— Няма нужда да показвате симпатията си към мен. Лесно мога да си спомня, че съм жена и да се разплача. Но сега трябва да се действа, а не да се плаче.
— Ако Марвин не поиска да се ожените сега?
— Мога да го накарам да направи това! — каза енергично Лоиз Уитерспоон.
— И след това искате да дадете показания за патицата?
— Да. Надявам се, че това няма да ви засегне или да навреди на плановете ви. Ще дам показания. Не мога да понасям да нося със себе си една лъжа.
— И какво ще се случи след това?
— След това? Ако не докажем, че бащата на Марвин е невинен, какво от това? Марвин вече ще е мой мъж и не може просто така да избяга от мен.
— Но вестниците ще изнесат скандални материали.
— Оставете ги тях! На мен ми тежи най-вече, как ще се отрази това на вас. Но не мога да поставя на карта общественото положение и името на баща си, като продължавам да мълча.
— Аз ще успея някак си да се защитя, не се безпокойте. Отивайте и кажете всичко за патицата.
Внезапно тя му подаде ръка и с неподозирана сила стисна неговата със студените си пръсти.
— Предполагам, че неведнъж през живота си сте правил чудеса, мистър Мейсън. Но това което правите сега е най-прекрасното. Дори сте готов да поставите в опасност кариерата си. Благодаря ви много!
Мейсън я потупа по раменете.
— Само напред! — каза той. — Вие сте борческа натура. Ако човек иска да има от живота това, което желае, трябва да се бори за него решително и енергично.
— Вярвам, че ще се боря достатъчно енергично — каза тя и тръгна към вратата.
Тримата гледаха мълчаливо след нея. Звъненето на телефона беше като експлозия. Дела Стрийт се стресна, като че ли непосредствено зад нея отекна изстрел. Лоиз Уитерспоон замря в очакване на вратата. Мейсън, който беше най-близо до телефона, вдигна слушалката.
— Ало… Да, самият Мейсън… Кога?… Добре, идвам веднага. Той остави слушалката и се обърна към Лоиз.
— Идете да намерите годеника си, заминете за Юма и се оженете.
— Това и ще направя.
— И нито дума за патицата!
Тя поклати глава.
— Няма да бъде необходимо да казвате нищо — засмя се Мейсън.
— Как така?
— Баща ви ме вика. Утре ще се явя в съда като негов защитник.
— Защото вие допринесохте да се натрупат улики срещу него — каза тя студено.
