си същата вечер.
— И обвиняемият със сигурност разпозна патицата като негова собственост?
— Да. Съвсем сигурно. Той каза, че може да се закълне в това. Значи това беше неговата патица.
Мейсън се поклони с усмивка.
— Благодаря ви, Хагерти. Вие бяхте много надежден свидетел. Нямам други въпроси.
Прокурорът Копеланд се поколеба за момент преди да извика:
— Алберта Кромуел.
Тя влезе в залата, повдигна дясната си ръка, положи клетва и седна на свидетелския стол. Погледна бегло към Мейсън с твърдия поглед на жена, която вече е решила какво ще говори и ще отхвърля всичко, което не иска да каже.
Копеланд отново беше самата любезност. Сега той се намираше върху сигурна почва, което личеше от тона, с който говореше.
— Вие се наричате Алберта Кромуел и живеете тук в Ел Темпло?
— Да, сър.
— Тук ли бяхте вечерта, когато е било извършено престъплението, за което става дума?
— Да, сър.
— Вие живеете в къта под наем на Синдер Бут Авеню, номер 1162?
— Да.
— В същата къща, в която живееше убитият Лесли Милтър?
— Да, сър.
— Какво е разположението на жилището ви по отношение на неговото?
— Моето се намира вдясно от неговото. На първия етаж има две жилища. Едното беше негово, в другото живея аз.
— Между двете жилища има ли някаква свързваща врата или друга възможност за директно преминаване?
— Не.
— През въпросната вечер видяхте ли обвиняемия Джон Л. Уитерспоон?
— Да.
— Къде и кога?
— Беше приблизително дванадесет без десет, може би без петнадесет. Не мога да определя точно времето, но знам със сигурност, че беше след единадесет и половина и преди полунощ.
— Където видяхте по това време?
— Тъкмо когато напускаше жилището на мистър Милтър.
— Със сигурност ли можете да го разпознаете?
— Да, сър. Видях не само него, но записах и номера на колата му. Знам точно, че беше мистър Уитерспоон.
— Знаете ли дали той тъкмо е напускал жилището или…
— Да, сър — прекъсна тя прокурора в желанието си да отговори: — Знам, че идваше от жилището, защото чух стъпките му по стълбите, чух как долу се отвори и затвори вратата и след това той излезе на улицата.
— Как успяхте да видите всичко това?
— От моя прозорец. На първия етаж къщата има два ъглови прозореца. Ако погледна от моя прозорец надолу, мога да видя входа за жилището на Милтър.
— Можете да започнете кръстосания разпит — обърна се Копеланд към масата на адвокатите.
Мейсън се надигна бавно. Той фиксираше лицето на свидетелката.
— Познавахте ли Лесли Милтър още когато беше жив?
— Да.
— Още от Лос Анжелос ли го познавате?
— Да — тя погледна предизвикателно Мейсън.
— Вие бяхте негова законна съпруга?
— Не.
— Не сте били негова съпруга?
— В никакъв случай.
— Твърдяла ли сте някога, че сте негова съпруга?
— Не.
— Живяла ли сте някога при него като негова съпруга?
— Възражение! Въпросът е некомпетентен, без значение и несъществен! — Възмутено извика Копеланд. — Моля съдът да забележи това, въпросът е поставен единствено с цел да компрометира свидетелката. Въпросът е без значение за…
— Възражението се приема.
Мейсън се поклони, признавайки решението на съдията и каза с респект:
— Ваше благородие, ако мога да допълня нещо. Аз считам склонността на един свидетел към един съществен фактор…
— Съдът не допуска въпроса — каза съдията Миихън. — Вие имате право да питате свидетелката, дали е била съпруга на убития и дали някога е твърдяла това. Вие можете да питате свидетелката дали е била в приятелски отношения с него, но съдът счита, че след като получихте отговорите, нямате право при сегашното състояние на следствието да я поставяте в неприятно положение. Вие разбирате, че уликите, които засягат убийството на Милтър, се поднасят само с една ограничена цел. Съдът реши, че връзката с настоящия случай — понеже вашият въпрос беше насочен към това — е далечна.
— Добре — каза Мейсън. — Ще продължа с други въпроси. Мис Кромуел, имала ли сте възможност да излезете през задната врата на вашето жилище и преминавайки през ниските перила, да стигнете до задната врата на жилището на Милтър?
— Възможно е.
— Правила ли сте това някога?
В очите й просветна триумф, когато отговори студено и решително:
— Не.
— Правила ли сте това през въпросната вечер?
— Не.
— Видяхте ли мистър Милтър през въпросната вечер?
— По-рано, когато той влезе в жилището си.
— Търсихте ли го в жилището му?
— Не.
— Когато звънна звънецът, Лесли Милтър не приготвяше ли за вас горещ пунш е ром и масло и не ви ли каза да се върнете в жилището си?
— Не, сър.
— Вие споменахте, че сте видяла обвиняемия, когато напуска жилището. Постоянно ли наблюдавахте жилището тази вечер?
— Не, сър. Съвсем случайно стоях на ъгловия прозорец.
— И защо стояхте на ъгловия прозорец?
— Съвсем случайно. Казах вече.
— Ако погледнеше вътре, обвиняемият би ли могъл да ви забележи?
— Не, не вярвам.
— Защо не?
— Защото аз гледах навън, а той трябваше да погледне навътре.
— И той не можеше да направи това?
— Сигурно не.
— Вие искате да кажете, че не би могъл да ви забележи на прозореца, защото зад вас не е имало осветление?
— Разбира се.
