Искам да стигна до действителните факти в този случай. Поради това, което съобщи свидетелката, по мое мнение е необходимо…
— Като прокурор не е необходимо да обяснявате вашето намерение — каза съдията. — Просто извикайте вашия свидетел.
— Марвин Адамс, моля, елате тук.
С явно нежелание Марвин Адамс се приближи до свидетелската скамейка, положи клетва и седна срещу враждебните очи на прокурора.
— Вие чухте какво каза мисис Бур за давещата се патица.
— Да, сър.
— Провеждал ли сте такъв експеримент?
— Да, сър.
— След това — прокурорът скочи и посочи обвинително с пръст към Адамс — проведохте ли същия експеримент в жилището на Лесли Милтър вечерта, когато беше убит? Или не?
— Не, сър.
— Познавахте ли Лесли Милтър?
— Не, сър.
— Никога ли не сте го срещал?
— Не, сър.
— Бил ли сте в неговото жилище?
— Не, сър.
— Но сте правили експеримент с патица и сте го обяснил на гостите на мистър Уитерспоон?
— Да, сър.
— И сред тези хора беше мистър Джон Л. Уитерспоон, нали?
— Не, сър. Мистър Уитерспоон не присъстваше.
За момент прокурорът остана объркан.
— Обяснете какво направихте там — каза той, опитвайки се да скрие объркването си. — Как направихте така, че патицата да се дави?
— Като използвах един детергент — отговори Адамс.
— Какво представлява този детергент?
— Едно съвсем ново откритие, средство, чрез което се преодолява естествената несъвместимост между маслото и водата.
Докато Марвин Адамс обясняваше сложното действие на детергента, всички зрители слушаха с интерес, а съдията Миихън наведен напред, внимателно наблюдаваше младия човек.
— И вие твърдите, че с помощта на този детергент можете да накарате една патица да се удави — каза прокурорът.
— Точно така. Няколко хилядни процента от един силен детергент причиняват потъването на патицата.
Прокурорът се замисли за момент, след това каза:
— Впрочем, вие не сте в родствена връзка с обвиняемия, нали?
— Напротив, сър.
— Какво?!
— Аз съм негов зет.
— Искате да кажете… Какво значи това?
— Искам да кажа — каза Марвин Адамс, — че съм женен за Лоиз Уитерспоон.
— Кога стана тази женитба?
— В един часа през миналата нощ, в Юма, Аризона.
Доста време беше необходимо на прокурора, за да преглътне това. Зрителите започнаха да говорят помежду си.
Копеланд продължи да води разпита така внимателно, както ловецът се промъква към дивеча.
— Много е вероятно някой от присъстващите на експеримента да го е описал на обвиняемия. Така ли е?
— Възразявам — каза Мейсън, — това е дискусия и поставя в устата на свидетеля готово заключение.
— Възражението се признава — каза съдията с остър тон.
— Говорил ли сте с обвиняемия за експеримента с давещата се патица?
— Не, сър.
— С дъщеря му?
— Възразявам! — каза Мейсън. — Въпросът е некомпетентен, без значение и несъществен.
— Възражението се приема.
Копеланд се почеса по главата, погледна документите пред себе си, след това часовника на стената в залата и внезапно каза:
— Вечерта, когато отпътувахте от имението на обвиняемия, взехте ли със себе си една патица?
— Да, сър.
— Която принадлежеше на обвиняемия?
— Да, сър. Дъщеря му ми разреши да я взема.
— Вие взехте тази патица с определена цел?
— Да, сър.
— За да проведете експеримент?
— Да, сър.
— Можете ли със сигурност да кажете, че след като напуснахте имението на обвиняемия, не отидохте в жилището на Милтър.
— Никога не съм бил в жилището на Милтър.
— Готов ли сте да се закълнете, че патицата, която взехте от имението, не е тази, която Хагерти е намерил в жилището на Милтър?
Преди Адамс да може да отговори, Лоиз Уитерспоон каза с ясен, твърд глас:
— Той не може да отговори на този въпрос. Това мога да направя само аз.
Съдията Миихън прекъсна с чукчето шума в залата, гледайки Лоиз с учудване и любопитство. Мейсън стана и каза любезно:
— Искам да възразя срещу този въпрос. Ваше благородие, това е дискусия и изисква от свидетеля заключение. Съдът не може да се занимава с нещо, за което свидетелят може да се закълне, тъй като по този начин случаят не може да бъде разяснен. Меродавни са само фактите, които свидетелят съобщава под клетва. Но да се пита един свидетел, дали е готов да се закълне, означава от разпита да се направи дискусия.
— Да, въпросът беше неточно формулиран от прокурора — каза съдията. — Възражението ви е правилно.
— Дори да бъде формулиран по друг начин, въпросът изисква от свидетеля заключение — каза Мейсън. — Свидетелят може да даде показание, дали някога е бил в жилището на Милтър, дали е взел патицата и какво е правил с нея. Но ако го попитат, дали това е определена патица, която е била негово притежание, от него се иска да направи заключение. Освен ако не се докаже, че патицата, за която става дума, е притежавала някакъв белег, който да я отличава от всички друга патици.
— Естествено. Ако свидетелят не знае това, трябва само да каже: „Не знам.“ — каза съдията Миихън.
Марвин Адамс се усмихна.
— Аз обаче знам — каза той. — Патицата, която аз оставих в колата си…
— Един момент моля — прекъсна го Мейсън. — Пред съда е направено възражение, мистър Адамс. Почакайте с вашия отговор, докато съдът се произнесе за възражението.
Лоиз Уитерспоон, която още не беше седнала на мястото си, каза още веднъж:
— Той не може да отговори на този въпрос, само аз мога, само аз.
— Трябва да помоля мис Уитерспоон да седне на мястото си — каза енергично съдията. — В залата
