трябвала има ред.
— Но не разбирате ли Ваше превъзходителство? — каза Лоиз. — Аз…
— Достатъчно! — извика съдията. — На свидетеля беше поставен въпрос и пред съда има възражение, наистина чисто процедурно, но защитникът е напълно прав да го постави.
— Моето мнение е, че от този въпрос и моето възражение зависят повече неща, отколкото мисли съдът в момента. Забелязвам, че до обедната почивка остава много малко време. Мога ли да помоля за отлагане на заседанието до два часа след обяд?
— Не виждам основание за това — каза съдията. — Възражението беше повдигнато против начина на разпитване и то, първо, против формулирането на въпроса и второ, че чрез него свидетелят е предизвикан да направи заключение. Ако свидетелят действително не знае това, което трябва да отговори, то той трябва кратко и ясно да го изрази. Съдът признава възражението относно формулировката на въпроса. Прокурорът може да формулира по друг начин въпроса, но предполагам, че защитата ще възрази и в този случай.
— Моля за извинение — каза Мейсън, — но може ли съдът да предупреди прокурора, да не изхвърля най-ценното доказателство в това заседание.
Копеланд се сви за момент, толкова беше изненадан. Той бързо погледна към Мейсън.
— Какво значи това?
— Имам предвид бележката, която ви предадоха преди малко — обясни съвсем спокойно Мейсън.
— Какво общо има тя?
— Тя представлява доказателство.
Прокурорът се обърна към съдията.
— Ваше благородие, аз се съмнявам, че това е някакво доказателство. Касае се за поверителна информация, която ми беше предадена от една личност, намираща се в залата.
— От кого?
— Това не ви засяга — каза Копеланд.
— Добре, господа — каза студено съдията. — Да престанем с личните нападки. В залата трябва да се въдвори ред. Мис Уитерспоон, ще седнете ли?
— Но, Ваше благородие, аз трябва…
— Седнете, казах! По-късно ще имате възможност да направите показания. И сега, за да бъде протоколът според правилата, констатирам, че на свидетеля беше поставен въпрос, срещу който бе направено възражение и възражението се приема.
— И аз моля — започна отново Мейсън със същия любезен тон, — да се запише на това място, че аз отправих молба прокурорът да не унищожава предаденото му преди няколко минути писмено съобщение.
— Как ще обосновете това? — попита съдията Миихън. — Присъединявам се към мнението на прокурора, че се касае за доверително съобщение.
— В случая това е едно съществено доказателство — отговори Мейсън. — Моля съдът да го конфискува, докато мога да докажа неговата важност.
— С какво основание? — попита прокурорът.
— Нека изброи хората — каза Мейсън, — които знаеха, че Марвин Адамс е правил експеримент с патица. Само някой от тези хора би могъл да предаде бележката на прокурора. Почти съм сигурен, че в нея се казвала бъде призована мисис Бур на свидетелската скамейка. Обвиняемият не е знаел за експеримента. Значи не я е писал той. Мисис Бур не я е писала, също и мис Уитерспоон. Със сигурност не е и Марвин Адамс. Написана е от някой, който е знаел, че експериментът се е състоял на това място и по това време. Затова тази бележка е много важна, за което вярвам съдът ще се съгласи с мен.
— Уважаеми съд — каза прокурорът, — известно е, че обвинителят в наказателните дела често получава анонимни указания за важни факти. И за да е сигурен, че ще получава и занапред такива указания, тои трябва да пази в тайна техния източник.
Мейсън отново взе думата.
— Надявам се, че съдът ще ми даде възможност през обедната почивка да обсъдим това с господин прокурора и господин съдията в служебната стая, където ще се опитам да ги убедя във важността на тази бележка.
— Засега — каза съдията Миихън — не виждам основание да моля прокурора да изложи едно доверително съобщение.
— Благодаря ви, Ваше благородие — поклони се Копеланд.
— Сигурен съм, че това доказателство трябва да се запази — каза Мейсън.
— Нямах намерение да унищожавам бележката, Ваше благородие — каза с достойнство Копеланд.
— А аз си мислех, че прокурорът искала смачка бележката и да я хвърли.
— Това не е първото ви заблуждение в това следствие — извика му злобно Копеланд.
Мейсън се поклони.
— Тъй като съм само един обикновен гражданин без длъжност, моите заблуждения не водят до преследване на невинни граждани.
— Стига толкова господа — каза съдията. — Съдът се оттегля в почивка до два часа след обяд. Моля прокурорът и защитникът да се явят в един и половина в моята стая и моля прокурорът да не унищожава бележката.
След като залата бавно се опразни, Мейсън погледна Дела Стрийт и се засмя.
— Ух, за малко всичко щеше да се обърка.
— Искате да кажете, че нещата само се отложиха?
— Да, за да спечелим време — призна той. — Лоиз Уитерспоон се беше приготвила да разкаже всичко.
— Така или иначе в два часа тя ще направи това.
— Знам.
— Е, и тогава?
— Значи имаме на разположение два часа да намерим някакъв изход, или…
— Или какво? — попита мис Стрийт, след като той не продължи.
— Или да изясня случая — допълни той. Към тях се приближи Лоиз Уитерспоон.
— Беше много хитро от ваша страна, но по този начин няма да ме накарате да променя намерението си.
— Да, да — каза Мейсън. — Но обещайте ми до два часа да не говорите с никой за това.
— Искам да кажа на Марвин.
— Добре, но малко преди да отидете на свидетелската скамейка — каза Мейсън.
— Не, искам веднага да му разкажа за това.
— Какво искаш да ми разкажеш? — попита Марвин, който се беше приближил без да го забележат.
При тях дойде един служител на шерифа и каза:
— Мистър Мейсън, Джон Уитерспоон иска да говори с вас. Желае да дойдат и дъщеря му и — мъжът се усмихна — новият му зет.
Мейсън каза на Адамс:
— Това е добра възможност да говорите с него. Кажете му, че ще се опитам да отида при него малко преди започване на заседанието.
Мейсън видя Пол Дрейк и му махна с ръка.
— Успя ли да разбереш нещо за писмото?
— Кое писмо?
— Това, което е получил Марвин Адамс.
— Не можах да узная нищо. Както предполагаше, телефонният номер е на голям магазин и името Гридлей П. Лей там е непознато.
— А произходът на писмото?
— За това не може да се разбере абсолютно нищо. Пликът е от най-евтините, листът е откъснат от бележник, какъвто може да се купи във всеки магазин. На този етап и почеркът не може да ни е от полза.
— Може би по-късно ще се доберем до нещо. Опитай се да откриеш медицинската сестра, която стоеше
