— Лоиз Уитерспоон нямаше да плати нито цент — каза Мейсън, усмихвайки се. — Тя щеше да му удари плесница, да хване своя Марвин за ръка и да отпътува за Юма да се омъжи за него.
— Сигурен съм, че ще го направи без да се замисли много — съгласи се, смеейки се съдията.
— Но помислете си следното — продължи Мейсън. — Милтър е разчитал на много голяма сума. Той е казал на Алберта Кромуел, че ще могат да пътуват където си искат. Това означава повече, отколкото сума от обикновено изнудване. Той е открил нещо по време на проучването на стария процес. Човекът, когото е изнудвал, не е имал парите в наличност, но е разчитал да ги получи.
— Откъде знаете това? — понита съдията.
— В момента правя заключения — отговори Мейсън.
— Които не са издържани — възрази Копеланд.
— Нека забравим за момент, че сме противници в това следствие — каза Мейсън. — Да разгледаме историята разумно. Един изнудвач има някаква информация. Разбира се, той се опитва да измъкне възможно най-голямата сума за нея. След като получи желаната сума, той изчезва, докато свършат парите. След това се връща и отново иска пари.
Мейсън замълча.
— По-нататък — каза съдията. — Внимателно слушам вашите разсъждения.
— Значи — резюмира Мейсън, — при проучването Милтър е открил нещо. Идва тук и изнудва някого. Въпросният човек го задържа. Но Милтър очаква парите вечерта, когато е бил убит. Каква би могла да бъде информацията, за която той очаква да получи цяло състояние? Кого е изнудвал и с какво?
— Може би сам ще отговорите на въпросите — каза Миихън. — Явно нямате предвид Уитерспоон и дъщеря му. Може би е Марвин Адамс? Но откъде той ще вземе толкова пари?
Прокурорът изведнъж се изправи.
— От Лоиз Уитерспоон — извика той. — Женитбата ще му даде достъп до нейното състояние.
Смеейки се, Мейсън каза на Копеланд:
— Значи Адамс се оженва, бръква веднага в състоянието на жена си и го дава на някакъв изнудвач, за да предотврати тъста му да узнае нещо, което вече отдавна му е известно.
— Е, тогава кажете вие — подкани го съдията.
— Детективската агентура, за която работете Милтър, е едно мошеническо предприятие, което издава в Холивуд скандалджийски вестник и безсрамно изнудва клиентите си. Алгоуд е решил да източи кръвта на Уитерспоон. Той тъкмо планираше първите си ходове, когато аз се появих на сцената. Моята поява не го накара да промени плановете си, той по-скоро се опита да ме включи като свързващо звено. Алгоуд изнудва с малки суми, а Милтър се е хвърлил на едър дивеч. Така, както аз виждам нещата, господа, в стария процес има един единствен факт, който е достатъчно важен, за да му донесе цяло състояние.
Креслото на съдията ожесточено изскърца. Той стана прав и каза:
— За Бога, всичко е ясно! Вие сигурно искате да кажете, че е открил истинския убиец.
— Точно така.
— Кой е?
— Приблизително по времето на двете убийства мистър Бур е бил в Уинтербург. Разбрах, че той се е опитвал да набави пари. На Уитерспоон е казал, че ще му изпратят от Ню Йорк и ги очаква в деня, в който е бил ритнат от коня. В протокола от стария процес има едно показание на Корина Хейсън, в което казва, че има приятел, който е много ревнив. Тогава Роланд Бур трябва да е бил на двадесет и седем години. Той е познавал Корина Хейсън. Сглобете това, което казах досега и лесно ще стигнете до заключението кого е изнудвал Милтър.
— Но какво става с парите, които Бур е очаквал? — попита Копеланд.
— Пристигнаха — каза Мейсън. — Но да се върнем на стария процес. Трябвало е мъртвият Лейтуел да се пренесе в мазето на фабриката, да се разбие цимента на пода, да се изкопае гроб, отново да се циментира мястото, отгоре да се нахвърлят цяла купчина отпадъци, да се отиде в Рино, да се намери Корина Хейсън, да се качи в лодка и да се удави, да се съблече и голият труп да се хвърли в езерото. Е, аз мисля, че за това са били необходими двама души, единият от които да има достъп до фабриката. Ако ви изнудват за убийство и имате съучастник с голямо състояние, естествено е да го накарате той да плати.
— Искате да кажете — вдовицата на Лейтуел? — понита съдията.
— Да. Сегашната мисис Дангерфийлд.
Съдията погледна прокурора.
— Това ми звучи съвсем логично.
— Но не съвпада с фактите — каза Копеланд. Мейсън продължи.
— Един от двамата съучастници е стигнал до убеждението, че е много по-добре да се отстрани Милтър, отколкото да му се дават пари. Ако това се изпълни успешно, то тогава подозрението трябва да се насочи към някой друг, който би имал както мотив, така и възможност да извърши убийството.
— Уитерспоон? — попита скептично Копеланд. Мейсън поклати глава.
— Уитерспоон попада съвсем случайно във всичко това. Най-подходящ е бил Марвин Адамс. Планът е бил следният: Когато полицията влезе в жилището на Милтър, ще открие в аквариума една удавена патица, обстоятелство, което е достатъчно необичайно, за да събуди любопитство. Марвин Адамс е трябвало да отиде в града, за да пътува със среднощния влак. Той е имал намерение да пътува до имението на Уитерспоон с една стара, взета назаем кола. Това е означавало, че Лоиз няма да отиде с него до града, защото няма с какво да се прибере. Марвин е трябвало да опакова багажа си и да отиде сам на гарата. Почти със сигурност е можело да се приеме, че между единадесет и дванадесет часа той ще е сам в Ел Темпло. За това време той не може да има сигурно алиби. Мотивът също е намерен. Милтър го е изнудвал, че ще каже на Уитерспоон за старото убийство. Адамс не е имал пари, затова е решил да го убие.
Съдията Миихън кимна, прокурорът наведе глава.
— Планът е бил направен много хитро, с всички подробности — каза Мейсън.
— Но как са могли да знаят, че Адамс ще вземе със себе си патица? — напрегнато попита съдията.
Мейсън извади от джоба си писмото, което Адамс му беше дал.
— Подхвърлили са му стръв под формата на сто долара, като са му пратили писмо с фалшив подател.
Съдията прочете писмото.
— Марвин Адамс ли ви го даде? — попита той Мейсън.
— Точно така.
— Хм, да — каза Копеланд замислено. — Може би сега ще ни опишете какво точно е станало.
— Бур е бил изнудван — отговори Мейсън. — Той е осведомил мисис Дангерфийлд и тя е трябвало да дойде и да донесе пари. Но тя е имала по-добра идея. Уитерспоон има в имението си киселина и цианкалий. Бур е набавил достатъчно количество и от двете, опаковал ги, предал пакета на гарата на Пасифик Грейхаунд и изпратил бележка на мисис Дангерфийлд в нейния хотел. След това отпътувал за имението.
Без съмнение той е имал намерение да вземе още мерки, които да са свързани непосредствено с убийството или да хвърлят подозрението върху Марвин Адамс. Тогава е станала злополуката с коня. Гипсирали крака му и го поставили на екстензия. Той наистина не е можел да предвиди това.
— А какво се е случило в жилището на Милтър? — попита съдията.
— Секретарката на Алгоуд е телефонирала на Милтър, че ще дойде да му съобщи нещо важно. Милтър е казал на Кромуел, че към полунощ очаква служебно посещение и успял да я убеди, че блондинката ще дойде наистина само по служебни въпроси. Но преди момичето от бюрото се е появила мисис Дангерфийлд. Вероятно е казала: „Вие ни хванахте натясно. Ще ви дадем парите, но трябва да сме сигурни, че плащането ще е еднократно. Нямала приемем друго изнудване.“ Доволен, че нещата се уреждат, може би Милтър я е поканил да изпие чаша пунш. Мисис Дангерфийлд го последвала в кухнята, в удобен момент е изляла киселината и е пуснала вътре цианкалия. След това е попитала къде е тоалетната, излязла от кухнята и затворила вратата. Секунди по-късно, когато го чула да пада, тя е знаела, че е свършила работата си. Трябвало е само да постави патицата в аквариума и да напусне къщата. Но тогава се появили усложнения.
— Имате предвид Уитерспоон? — попита съдията.
— Най-напред блондинката на Алгоуд. Тя е имала ключ от жилището. Отворила съвсем спокойно
