— От морална гледна точка сигурно имате право — каза Мейсън, — но това е спорен въпрос, върху който няма нужда да си блъскате главата, защото утре ще вляза в съдебната зала и ще разкъсам на парчета обвиненията, повдигнати срещу баща ви. Ще ги превърна в юридическа развалина.
Няколко секунди тя стоя, изучавайки неговото решително лице с борчески искри в очите, след това бързо се приближи до него и попита:
— Ще целунете ли годеницата?
20
Въздухът в съдебната зала бръмчеше от възбуда, когато Пери Мейсън премина през преградата, която отделяше масата на адвокатите от зрителите, и седна до Лауренс Дормер и обвиняемия.
— Моля за спокойствие! — извика съдията Миихън. Лауренс Дормер стана.
— Ако съдът позволи, искам към защитата да се присъедини мистър Пери Мейсън.
— Съдът позволява — каза съдията. Мейсън стана бавно.
— Ние искаме Ваше благородие — започна той, — да оттеглим възражението, което вчера направихме срещу поставените от прокурора въпроси към полицейския служител Хагерти. Той може да отговори.
Прокурорът беше повече от изненадан и му беше необходимо известно време, за да прикрие учудването си. Той усети поставения му капан, надигна се и каза:
— Съдът трябва да разбере, че тези въпроси се поставят само за да се докаже, че обвиняемият е имал достъп до такива отрови, познавал е тяхното приложение и е бил запознат със смъртоносното им действие.
— Така и разбрах това — каза съдията Миихън.
— Убеден съм, че и защитата схваща въпросите така — допълни Копеланд и погледна към Пери Мейсън.
Мейсън беше седнал отново и прехвърлил крак върху крак.
— Защитата познава законите — или вярва, че ги познава — каза той, усмихвайки се.
Половин минута, която изглеждаше много дълга, Копеланд се колебаеше, след това каза да бъде прочетен въпросът от протокола и получи отговора на свидетеля.
Много предпазливо Хагерти описа откриването на трупа на Лесли Милтър и подчерта, че отровата е същата и употребена по същия начин, както при убийството на Роланд Бур.
По-нататък служителят разказа, че двадесет-тридесет минути след откриването на трупа на Милтър, Уитерспоон е дошъл в жилището да търси Пери Мейсън. Обвиняемият казал, че го е търсил на много места и най-накрая е дошъл в жилището на Милтър. Уитерспоон не само че не е споменал, че вече е идвал в жилището, но дори дал да се разбере, че идва за пръв път там.
Разпитът на свидетеля беше изслушан без възражения от страна на защитата. От прецизността, с която Копеланд формулираше въпросите си, личеше, че той става все по-несигурен и загрижен.
Когато завърши разпитът на Хагерти, прокурорът стана и каза:
— Ако съдът позволи, за тази улика ще даде показания следващият свидетел, чрез когото ще докажем, че обвиняемият е бил забелязан да напуска жилището приблизително по времето, когато е било извършено убийството. Моля, нека съдът отбележи, че той служи само за една ограничена цел и — допълни той триумфиращо — че беше приет от защитата без възражение.
— Други въпроси? — обади се Мейсън.
— Не. Можете да започнете кръстосания разпит.
И Мейсън започна.
— Мистър Хагерти, когато влязохте в жилището, забелязахте ли аквариум със златни рибки, в който плува една млада патица?
— Възражение за отклонение от коректния кръстосан разпит — каза Копеланд бързо. — Въпросът по отношение убийството на Милтър беше поставен със съвсем ограничена цел, както вече подчертах. Нямам желание да дискутирам засега това убийство.
— Няма никакво значение за какво имате желание — каза Мейсън. — Вие отворихте достатъчно широко вратата за директен разпит по целите на обвинението. Според законните определения при кръстосан разпит аз имам правото да я отворя съвсем. Точно това е моето намерение, господин прокурор — да я отворя широко.
— Възразявам, Ваше благородие. Това не е обичайният начин за провеждане на кръстосан разпит.
— Как така не? — попита веднага Мейсън. — Вие се опитахте да свържете обвиняемия с убийството на Милтър.
— Но само за да докажа, че е запознат със специфичните методи, които улесняват едно убийство — отвърна прокурорът.
— Каква е била вашата цел не ме интересува — каза Мейсън. — Аз ще поднеса доказателство, че Джон Л. Уитерспоон не може да има нищо общо с убийството на Милтър. Ще докажа, че Милтър е бил мъртъв, когато Уитерспоон е започнал да изкачва стълбите към жилището му. Ще докажа това не само чрез моите, но и чрез вашите свидетели. И след това ще хвърля в лицето ви вашия аргумент. Вие се качихте там и…
Съдията Миихън почука с чукчето по масата.
— Моля защитникът да не употребява лични обиди и да се обръща с аргументите си към съда.
— Много добре — каза Мейсън с усмивка. — Аз се съмнявам, че прокурорът искаше да поднесе определени улики за една ограничена цел в следствието. Защитата не направи никакво възражение. Той поднесе само част от доказателствата, тази част, която ще му послужи. Ние имаме право да изнесем всичко пред съда.
— Що се отнасяло този специален въпрос. — каза Миихън, — възражението се отхвърля. Свидетелят трябва да отговори на въпроса.
— Да, така е — каза Хагерти. — В аквариума плуваше една патица.
— Направи ли ви впечатление с нещо тази патица?
— Да.
— С какво?
— Тя като че не можеше да плува, всъщност като че ли се давеше.
Гръмналият в залата смях заглуши ожесточеното чукане на съдийското чукче. Хагерти пристъпваше от крак на крак, но гледаше упорито и сърдито към смеещите се зрители.
— Ние се намираме в една област, където преобладава селското стопанство — каза Мейсън, усмихвайки се сдържано. — Ето защо намирам, че представата за патица, която не се е научила да плува и се дави в аквариум, е малко развеселяваща. Сигурен ли сте, мистър Хагерти, че патицата се давеше?
— Нещо не беше наред с нея — каза Хагерти. — Какво, не знам, но тя беше потънала под водата.
— Не сте ли чувал, че патиците могат да се гмуркат?
— Да, разбира се, но за пръв път видях патица да се гмурка със задника напред.
Бурният смях в залата продължи доста време.
— Във всеки случай сте сигурен, че когато влязохте в помещението, с патицата нещо не беше наред? — попита Мейсън, когато в залата отново бе настъпила тишина.
— Да, тя не стоеше правилно. Беше потънала две трети във водата.
— И какво стана с патицата след това?
— Явно след това се пооправи. Аз самият се чувствах много зле, тъй като бях глътнал малко газ. Когато се почувствах по-добре, погледнах към патицата. Тя плуваше спокойно над водата.
— Когато дойде обвиняемият, патицата беше ли все още в аквариума?
— Да.
— Обвиняемият каза ли нещо за патицата?
— Да.
— Какво?
— Че е негова.
— Още нещо?
— Да. Че Марвин Адамс, един млад човек, който бил на посещение в неговата къща, я е взел със себе
