— Откровено казано още нищо не разбирам.
Мейсън започна да се облича.
— Как стоят нещата с момичето от бюрото на Алгоуд?
— Сали Елбертън ли? Следим я непрекъснато.
— Така че всяка минута да можете да кажете къде се намира?
— Да.
— Ако не се заблуждавам — каза Мейсън, — тази вечер Лоиз Уитерспоон ще ми постави ултиматум. И не се съмнявам, че ще чуя и нещо за баща й.
— Събрах доста сведения за Роланд Бур — каза Дрейк. — Много често е пътувал до фала, купувал списания за фотография и разни други неща. В деня, в който ти дойде от Палм Спрингс, е бил много активен. Пътувал е четири или пет пъти до града. Купувал е фотографски материали и няколко пъти е ходил в пощата. При едно от тези пътувания жена му не е била с него.
— Информирахте ли се по-специално за тези места, където се дават пакети за съхранение? — попита Мейсън. — За да узнаете дали той…
— Ти пак отгатна правилно — каза Дрейк. — На автобусната гара на Пасифик Грейхаунд той оставил пакет и доколкото успях да разбера още не го е потърсил.
— Почакай — каза Мейсън, — там са на служба няколко млади момичета.
— Пакетът е оставен на обяд в деня, в който Бур си е счупил крака. Момичето започва работа сутрин в девет и привършва в пет след обяд. В пет часа кракът му е бил вече счупен. Значи след това той не е могъл да отиде там.
— И какво е станало с пакета?
— Изчезнал е. Значи някой трябва да го е взел.
— Момичето не си ли спомня кой е взел пакета?
— Не. Тя си спомня Бур, но за друго не се сеща. Пакетът е бил малък, увит с кафява хартия. Тя казва, че бил с големина на кашон цигари, но не си спомня точно. Там се съхраняват много пакети.
— Момичето има ли други задължения — попита Мейсън.
— Да. Тя обслужва и щанда за вестници и щанда за газирана вода.
— Може ли някой да се промъкне и да вземе пакета, без да предава номера.
— Тя се кълне, че е невъзможно — каза Дрейк. — Там внимават много. Който иска да влезе в помещението трябва да повдигне бариерата при приемателната маса.
— Струва ми се, че това ме насочва към някакъв изход, но да си призная, Пол, много съм затруднен.
— Какво премълчаваш така старателно пред мен? — попита Дрейк.
— Нищо — отговори Мейсън, — всички карти лежат на масата. Успяхте ли да установите, дали по-рано Бур е имал връзки с Уинтербург.
— Още едно твое правилно предположение — каза Дрейк. — Някога Бур е живял там.
— Кога?
— Не знам точно, но са минали няколко години оттогава. Там той е сключвал застрахователни сделки.
— И по-късно?
— По-късно е бил по крайбрежието, където е правил бизнес с паркинги. За целта е взимал парцели под наем. След като дълго време се е занимавал с това, се е захванал с други неща. Но в живота му има една празнина, За годините от 1930 до 1935 не можах да установя нищо. Но, доколкото разбрах, не се е връщал в Уинтербург.
— Намери отпечатъци от пръстите му, Пол, и провери, дали е бил в затвора.
— Е, говори най-после? Ти си имал нещо повече от предположение. Позволи ми да погледна зад кулисите.
— Все още не може да се каже нищо определено. Въпреки това ще ти издам нещо от това, което предполагам. Ти знаеш, че при всеки случай, с който се заемам, изхождам от предположението, че моят клиент е невинен. Така стигнах до мисълта, че е възможно Корина Хейсън да е заминала за Рино. Да приемем, че Адамс е казал истината и Лейтуел действително е имал намерение да избяга с нея. Ако тя е отишла в Рино, тогава за мене е ясно, че се е случило нещо непредвидено и се е променил целият план. Това още неизяснено събитие е довело до убийството на Лейтуел. Възможно ли е същите обстоятелства да са довели до убийството на Корина Хейсън?
— Но по тялото й не са били открити следи от насилие — каза Дрейк. — Трупът е бил открит съвсем случайно в бистрите боди на езерото. Нещо е сочело за това, че тя е дошла от Рино и трупът е бил изпратен там и фотографиран. Решението на съдебните заседатели е било смърт чрез удавяне.
— Въпреки това е възможно да е убийство — каза Мейсън. Дрейк се замисли за момент.
— Така, както виждам нещата сега, Милтър не е бил изнудвачът. По-скоро това са били Бур и жена му, които са планирали да измъкнат пари от Уитерспоон. Но не виждам как това ще ни помогне по-нататък. Това може да бъде само още един допълнителен мотив за убийство. Тогава Уитерспоон ще се окаже в още по- тежко положение…
Той спря, защото някой почука на вратата. Дела Стрийт извика отвън:
— Шефе, облякохте ли се?
— Да, достатъчно, за да можете да влезете — каза Мейсън. Дела Стрийт влезе бързо и тихо в стаята и каза:
— Тя е тук.
— Лоиз Уитерспоон?
— Да.
— И какво желае?
— Иска да говори с вас.
— Най-добре да уредим това веднага.
Девойката стана, когато той влезе във всекидневната и каза:
— Бих желала да говоря с вас на четири очи.
— Можете спокойно да говорите пред тях двамата — каза Мейсън, посочвайки с глава Дрейк и мис Стрийт.
— Да поговорим за патицата, която ме накарахте да поставя в колата на Марвин — започна тя. — Нещата изглеждат така, като че ли на полицията ще се удаде да свърже това с убийството на Милтър. С други думи, патицата става важна. Няма да стоя тихо и да чакам, докато позорят баща ми с подозрения…
— Не мога да ви спра — каза Мейсън.
— Ще дам показания за патицата. Навярно знаете какво означава това!
— Какво?
— Съжалявам, че направих това — отговори тя. — Съжалявам заради себе си, за баща ми и за вас.
— А защо за мен?
— Защото няма да се измъкнете безнаказано за такова нещо, мистър Мейсън?
— За какво нещо?
— Това се нарича фалшифициране на улики. Аз не разбирам много от правни въпроси, но ми се струва, че това е нарушение на закона. Или поне пример за правна неморалност. Такива са моите разбирания.
Мейсън запали цигара.
— Разбирате ли нещо от хирургия?
— Какво искате да кажете с това?
— Понякога се случва така, че трябва да се реже — отвърна Мейсън — и то дълбоко, за да се спаси животът на пациента. В този случай се касае, така да се каже, за правна хирургия.
— И тя не нарушава закова?
— Може би, не.
— Но за вас ще бъде неприятно, ако дам показания, нали?
— Съвсем сигурно.
Нейният поглед омекна малко, когато каза:
