— Омъжена!
— Да. Защо ви плаши това? Както е известно, добре изглеждащите жени имат навика да се омъжват.
— Тогава навярно тя има родствени връзки с широкоплещестия младеж с корема и диктаторската физиономия. Как се казва всъщност той, по дяволите?
— Това е мистър Уитерспоон. Познават се от две седмици, от Ел Темпло. Той и мъжът й, мистър Бур имат общо хоби — те са въдичари и фанатични фотографи. Както виждате, доловила съм всичко, което се говори.
Дрейк подсвирна през зъби.
— Е, Пол, какво има?
— Тъкмо когато излизах от моята стая — каза Дрейк, — видях как това дете в бяло се притискаше към големия широк мъж и му предлагаше устните си. Докато се оттеглях в стаята си, за да изчакам да се изчисти терена, успях да видя, че мъжът получи няколко петна от червило. Тази гледка ме задържа половин минута.
— Една целувка днес не означава много — каза Дела.
— Мога да се обзаложа, че в този случай означава нещо — каза Дрейк. — Едва ли се лъжа. Ако…
Някой почука на вратата. Мейсън кимна на Дела и тя отвори. В стаята влезе Лоиз Уитерспоон. С малко смутен вид Марвин Адамс се появи на две крачки след нея.
— Влез, Марвин — каза Лоиз. Тя погледна Пол Дрейк и добави: — Вие сте детективът, нали?
Явно съвсем слисан в този момент, Дрейк хвърли поглед на Мейсън. След това каза проточено:
— Да не би да съм изпуснал лупа или някой е забелязал, че имам фалшива брада?
Лоиз Уитерспоон стоеше в средата на стаята. Тя имаше безгрижната, почти предизвикателна стойка на младите хора, на които са им напълно безразлични последиците от тяхното поведение. Тя заговори бързо и разгорещено.
— Сигурно вече сте чул цялата история. Не се опитвайте да се представите за безобиден, излишно е. Колата ви е паркирана пред къщата и на разрешителното ви пише: „Дрейк, детективско бюро“.
Дрейк каза с възможно най-шеговит тон:
— Разрешителното не трябва да се счита винаги за истинско. Приемете, че аз…
— Добре, Пол — прекъсна го Мейсън, — остави я да се изкаже. Какво ви лежи на сърцето, мис Уитерспоон?
Тя каза:
— Искам всичко да мине справедливо и почтено, затова не се преструвайте, че този господин е стар приятел на семейството, или човек, който ви е донесъл някакви документи. Да се държим като възрастни, цивилизовани хора. Моят баща смята, че трябва да се порови в миналото и сега вече знам как се чувстват инсектите, поставяни под микроскопа. И ако с нас трябва да е така, то поне искам да говорим открито.
Марвин Адамс каза бързо:
— Аз обаче държа да узная нещо за моите родители. И не искам да се оженя за Лоиз, ако…
— Тъкмо това е проблемът — прекъсна го Лоиз Уитерспоон. Цялата тази история кара Марвин да размишлява върху възможности, които… които съвсем не ми харесват. Ако вие откриете доказателства, че неговият баща е бил милионер, който е вършил спекулации с акции, или че някой от неговите прадеди е лежал окован във вериги в Лондонския затвор, защото е бил пират, той ще се откаже от мен. Тогава аз ще трябва да го заловя с ласо и да му завържа краката, за да мога да оставя своя печат върху него. В случай, че все още не знаете, за нас всичко това е много неприятно и не съм далече от мисълта да извърша нещо прибързано… Не е ли по-добре сега, след като всички добре се разбираме, да престанем с този театър?
Мейсън веднага кимна в съгласие.
— Обаче не тук, където е необходимо да изпълняваме волята на вашия баща. В края на краищата, мис Уитерспоон, той счита за семейно задължение да смъкне този товар от себе си. Това ще го освободи малко от напрежението.
Тя каза:
— Да, това е една играчка и навярно ще трябва да го оставя да си поиграе.
— Как изглеждат нещата с мистър Бур? — попита Мейсън.
— Добре. Дадено му е силно приспивателно и сега спи. Жена му… не спи.
Марвин каза:
— Тя снове насам натам по коридора. Струва ми се доста безпомощна.
Лоиз му хвърли кратък, искрящ поглед.
— Безпомощна в тази дреха?
— Ти знаеш какво имам предвид, Лоиз.
— Да, знам, знам също и какво тя има предвид. Тази жена взема твърде смело на прицел мъжете.
Марвин Адамс каза с упрек в гласа:
— Е, пиленце!
Лоиз се обърна бързо и подаде ръка на Мейсън.
— Благодаря ви за разбирането — каза тя. — Намерението ми беше да разчупим леда между нас.
Пол Дрейк отново леко подсвирна, след като вратата се затвори подир младата двойка.
— Това наричам аз личност — каза той. — Тя ще опре спокойно пистолет в гърдите на някого, нали Пери? Има ли и тя нещо общо със старата история с убийството, засегната ли е от нея?
Мейсън пъхна ръце в джобовете си.
— Хм, на нея всичко това й се струва глупаво губене на време — каза той. — Тя вярва, че Марвин е бия отвлечен, когато е бил на три години и че нейният баща няма никакви други грижи, освен да проучи семейството на бъдещия си зет.
— Е, и каква роля има старото убийство? — попита с любопитство Дрейк.
— Марвин Адамс не знае, но е син на човека, който преди седемнадесет години е бил екзекутиран заради убийство. Ако някой от тези млади, чувствителни хора разбере какво всъщност проучваме, тогава ще избухне толкова душевен динамит, че цялата фамилия Уитерспоон ще хвръкне във въздуха.
Дрейк се отпусна на дивана.
— Уитерспоон обаче знае за всичко това, нали? — попита той.
— Да — каза Мейсън, — снабдил се е с препис от протоколите на процеса. Той е тук в бюрото и ти ще трябва да го прочетеш тази нощ.
— Искам да се обзаложа — каза Дрейк, — че младото същество ще разбере всичко преди да сме работили и две седмици по случая.
— Ще загубиш облога — каза Мейсън. — А и нямаме на разположение две седмици. Ако не успеем да установим нещо за четиридесет и осем часа, Уитерспоон ще проведе един измислен от него експеримент. Помисли за това!
Дрейк се усмихна подигравателно.
— Такава мисъл не ми идва и на сън дори. Може би след вечеря. Подай ми, моли те, съда с коктейла. Дела. Мисля, че все още е пълен.
5
Стоейки на входа към трапезарията, Дела Стрийт наблюдаваше с весели искри в очите Пери Мейсън, когато го представяха на мисис Бур.
Жените биха дали на мисис Бур над тридесет години, мъжете вероятно с десет години по-малко. Косата й имаше червеникавия цвят на овесена слама, а светлината подчертаваше копринения й блясък. Бялата й рокля не беше много дръзка, но особения начин, по който тя лежеше върху тялото, й даваше увереност, че всички мъже в стаята я наблюдават възхитени.
Когато Пол Дрейк се запознаваше с мисис Бур, в стаята влезе Лоиз Уитерспоон.
Сравнена с пищната красота на мисис Бур, Лоиз приличаше на момиче. Нейното облекло изглеждаше по съвсем друг начин. Тя не се движеше с гъвкавата, прелъстителна походка, с която мисис Бур се набиваше в очите, а ходеше бързо и непринудено, с естествения замах на младите енергични жени. С нея в стаята влезе ободряваща свежест и блясъкът на примамващата личност на мисис Бур значително намаля.
