Мейсън каза:
— В интерес на истината, нямате ли навика да записвате номерата на колите, в които се качвате?
— Аз…
— Имате ли такъв навик или не?
— В някои случаи.
— В тефтерче?
— Да.
— Това тефтерче в чантата ви ли е в момента?
— Аз…
— В чантата ви ли е? — каза Мейсън.
— О, Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър, — това протакане. Това…
— Седнете! — сряза го съдията Кийтли. — Не прекъсвайте разпита. Съдът иска да знае дали свидетелката има такъв тефтер точно толкова, колкото и адвоката. Въпросът е напълно уместен. Имате ли такъв тефтер в чантата си, госпожице Дейл?
— Аз… имам тефтер, да.
— И сте записала номера на автомобила шофиран от Джон Рейсър Адисън?
— Да — каза тя.
— Защо го направихте?
— Като предпазна мярка в случай на неприятности.
— Кога записахте номера на колата на Адисън? Преди да се качите или след като слязохте?
— Тя се усмихна и каза:
— Би било трудно да се запише номера на кола преди качване, господин Мейсън. Ще бъде доста очевидно.
— Така че, естествено, го правите при слизане.
— Да.
— Тогава защо го правите?
— Ами хубаво е да се знае с кого съм се возила, в случай на усложнения.
— Какви усложнения?
— В случай, че мъжът е бил груб.
— Записвате номера на мъже, които са се опитали да бъдат груби?
— Да, като предпазна мярка.
— За кого?
— Ами, аз… аз искам да знам.
— Господин Адисън не е бил груб.
— Не.
— И все пак вие сте записала неговия номер.
— Да.
— Дайте да видя този тефтер.
Тя още веднъж огледа съдебната зала като животно хванато в капан, след това с неохота отвори чантата си и извади малък кожен тефтер, на който беше закрепен малък молив.
— Дайте и аз да видя този тефтер — каза Хамилтън Бъргър. — Дайте да го видя.
— Разбира се — каза Мейсън.
Бъргър се наведе над него и те заразглеждаха страница след страница с номера на коли. Срещу много от тях имаше име и адрес и имаше дати, които разделяха номерата.
Мейсън каза:
— Значи в деня, в който сте записала номера на колата на Джон Адисън сте записала още двадесет други номера. Вярно ли е?
— Не съм ги броила.
— Пребройте ги сега — каза Мейсън.
Той й подаде тефтера. Тя ги преброи и каза:
— Да, двадесет и два.
— Возила сте се в двадесет и две коли през този ден?
— Да.
— И сте взела предпазна мярка да запишете номерата на всички мъже?
— Да.
— Всички мъже?
— Да.
— Нямаше ли жени-шофьори?
Тя се поколеба.
— Нямаше ли жени? — попита Мейсън.
— Не.
— Къде е номерът на този пенсионер, който се е опитал да ви опипа и ви е принудил да изскочите от автомобила?
— Не съм казала, че ме е принудил да изскоча от автомобила. Направих това по собствено желание.
— Точно така. Кой е номера на тази кола?
— Не е там.
— Но вие заявихте, че записвате номерата на всяка кола…
— Ами, не успях да запиша номера на тази. Бях развълнувана.
— Записвате тези номера като предпазна мярка, в случай, че нещо се случи?
— Да.
— Какво може да се случи след като слезете от колата?
— Ами… не знам. Просто навик, това е всичко. Искам да знам с какви хора съм се возила.
— Добре, добре — намеси се Хамилтън Бъргър. — Младата жена е пътувала доста време на стоп. Не може да стои на едно място. Пътува от град на град. Приема да се вози с мъже. Е и какво? Това не пречи да се изясни факта, че е видяла Джон Рейсър Адисън приблизително на местопрестъплението и приблизително в часа, в който то е било извършено. И, Ваше благородие, след този строг разпит, тези отвратителни инсинуации, знам, а и Ваше благородие знае, че тя наистина се е качила в колата на Джон Адисън и че той е бил в онази къща във вторник вечерта. И Джон Рейсър Адисън няма да го отрече.
— Ще продължим с останалата част от случая в неговата логична последователност — каза съдията Кийтли. — Дайте ми този тефтер.
Той взе тефтера, прелисти страниците, намръщи се и каза на Вероника Дейл:
— Къде работите?
— Работя — т.е. работих в универсалния магазин преди да ме прибере полицията.
— Преди това къде работихте?
— От известно време не съм работила редовна работа.
— Е — каза съдията Кийтли — мисля, че имаме готова картина. Не е картина, която ми харесва, но не виждам причина да се задълбочаваме. Дори и ако на тази млада жена й липсва морал, това не може да бъде причина да се омаловажават нейните показания. Мисля, че разпитът беше достатъчно подробен.
— С изключение на това — каза Мейсън, — че аз искам да знам как се е озовала до този определен водосток в часа, в който тя твърди, че обвиняемият я е качил в колата си.
— Тя ви каза как се е озовала там — каза Хамилтън Бъргър.
— Но не може да го докаже — каза Мейсън. — Няма номер, който да покаже как се е озовала там.
— Тя разказа своята история и то няколко пъти — каза съдията Кийтли.
— Още един-два въпроса — каза Мейсън. — Да вземем тези номера, които сте написала преди да се качите при Джон Адисън. Номерът на Адисън е последният за деня. Това е защото той е бил последният, с когото сте се върнала, нали?
— Да.
— И вие признавате, че нямате номера на човека, с когото сте се возила непосредствено преди Джон
