Дрейк и Дела Стрийт се скупчиха около Мейсън и се надвесиха над рамото му да разглеждат снимките. Дрейк подсвирна тихичко и продължително. Дела Стрийт каза:
— Но, шефе, тук всичко е черно на бяло. Това е вътрешната страна на прозореца. Прав сте!
— Добре — каза Мейсън, — какво имаме?
Дрейк и Дела се спогледаха.
Мейсън бутна назад стола си, започна бавно да крачи напред-назад из кабинета. Най-накрая той спря, обърна се към другите двама и каза:
— Добре, установихме, че куршумът, който е минал през стъклото, е бил изстрелян отвътре. Ако предположим, че този куршум е бил изстрелян от Ферел, отново се изправяме пред невъзможна ситуация.
— Не виждам защо — каза Дрейк, — Ферел е бил в онази стая. Погледнал е и е видял някой да стои до колата и този човек е бил някой, от който той се е страхувал до смърт. Бил е склонен да стреля, за да убие.
Мейсън кимна мрачно и каза:
— Съгласен съм с теб за всичко това, Пол, но след това какво? Обвинението твърди, че Ферел е стоял там, а в стаята е било светло, газовата лампа е била зад него и е хвърляла достатъчно светлина, за да може убиецът да дръпне спусъка. Убиецът е виждал навътре, но Ферел не е виждал навън. И така, при нашето пресъздаване на случая сме принудени да се изправим пред съвсем различни факти. Ако следваме тази теория до нейното логично заключение, светлината е трябвало да бъде изключена, но не от убиеца, а от самия Едгар Ферел. Той не е могъл да вижда достатъчно ясно, за да стреля навън от стаята, освен ако светлината не е била изключена.
— Добре — каза Дрейк, — всичко съвпада, Пери. Ферел е изключил светлината.
— След това какво се е случило? — каза Мейсън.
— Ферел вижда човека отвън и стреля.
— След това — каза Мейсън мрачно, — човекът трябва да е влязъл вътре и да е убил Ферел с неговия пистолет, след което още четири изстрела са били направени в рамките на няколко секунди. Как си обясняваш това?
Дрейк се почеса по косата, погледна глупаво към Дела и каза:
— Никак.
Мейсън добави:
— Трябва да има отговор и аз трябва да го намеря преди да се открие делото утре.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк си проправяха път през тълпата, която преливаше съдебната зала на съдията Кийтли и кръжеше в коридора на съдебната палата.
Вестникарски репортери се скупчиха около тях, молейки ги за изказване. Мейсън просто се усмихна и каза:
— Почакайте, докато се открие делото, момчета.
Един от вестникарите си проби път до Мейсън и каза с тих глас:
— Една информация за теб, адвокате. Хамилтън Бъргър ще помоли за отсрочване.
— Благодаря — каза Мейсън.
Те продължиха да си пробиват път през тълпата. Дрейк каза с тих глас на Мейсън:
— Ще им дадеш ли отсрочване, Пери?
— Не мога, Пол — каза Мейсън. — Хванал съм мечката за опашката. Не смея да я пусна. Не смея да протакам и по някакъв начин трябва да се задържа в такова положение, че наблюдателите да мислят, че аз дърпам мечката за опашката.
Беше въдворен сравнителен порядък в съдебната зала и Мейсън успя да мине по коридора, през портата и на мястото си на адвокатската маса.
Хамилтън Бъргър, който беше седнал на масата на обвинението, се изправи нервно, отиде до Мейсън и каза:
— Предполагам, че ще поискаш отсрочване, Мейсън.
— Ни най-малко — каза Мейсън уверено. Бъргър беше очевидно разочарован. Най-накрая той каза:
— Е, разбира се, съдът може да чувства, че трябва да бъде направено по-подробно разследване.
— Делото е твое — каза Мейсън.
Бъргър все още стоеше несигурно зад Мейсън, когато съдията Кийтли влезе в съдебната зала. Адвокатите и наблюдателите се изправиха.
Приставът откри делото и помощник-шерифът въведе Джон Адисън в съдебната зала.
Бъргър започна да говори почти веднага.
— Ваше благородие — каза той тържествено, — винаги е било желание на обвинителя да бъде справедлив. Мисля, че ще бъда небрежен в задълженията си, ако не обърна вниманието на съда върху факта, че е необходимо за полицията и обвинението да преоценят доказателствата. Справедливо е към обвиняемия да поискаме време, през което да проуча доказателствата по-внимателно.
— Желаете ли отсрочване? — попита съдията Кийтли.
— Да, Ваше благородие.
— За колко време.
— Поне една седмица.
Съдията Кийтли погледна към Мейсън. Мейсън се усмихна и поклати глава:
— Ваше благородие — каза той, — обвиняемият възразява. Това е времето, което беше отредено за предварителното следствие. Ако обвинението има достатъчно доказателства да дадат основание на съда да задължи обвиняемия да се яви пред него, то никакви нови доказателства не могат да променят това положение. Ако новите доказателства опровергаят позицията на обвинението, то моят клиент ще има право на реабилитация. Искам делото да продължи. Обръщам вниманието на съда върху части от Наказателния кодекс, които гласят, че следствието трябва да бъде приключено в едно заседание, освен ако съдията не го отложи по добра причина, показана с писмена клетвена декларация. Отлагането не може да бъде за повече от два дни на един път и шест дни като цяло, освен ако не е със съгласието на обвиняемия.
Ако мога да получа правото да възобновя разпита си на един или двама от свидетелите на обвинението, бих се съгласил с едноседмично отсрочване.
— Това условие изглежда приемливо — каза Кийтли. — Кои свидетели желаете да разпитате отново, господин Мейсън?
— Първо ще разпитам свидетеля Ерик Хансел.
— Излезте напред, господин Хансел.
— Кой? Аз? — попита изненадано Хансел.
— Да, вие — каза Мейсън.
— Излезте напред, господин Хансел — повтори съдията Кийтли.
С поведение, издаващо мрачни предчувствия, Хансел тръгна бавно към свидетелския стол. Когато мина покрай Мейсън, адвокатът каза тихо:
— Умник!
Хансел се обърна, впери поглед в Мейсън, след което застана на свидетелското място.
— И така — каза Мейсън, — да предположим, че ни кажете още малко за вашата изнудваческа тактика, господин Хансел. Не е ли вярно, че в този случай сте използвал жена-съучастник, жена, която се е представила като майката на Вероника Дейл, жена, която е можела да ви бъде от полза при финансовата страна на изнудването?
— В никакъв случай! — каза Хансел.
— И вие — продължи Мейсън, — сте използвал такава съучастничка в този случай да играе ролята на Лора Мейл Дейл?
— В никакъв случай.
Мейсън каза:
— Хансел, предварителната проверка на списъка с номера, които бяха в малкото тефтерче на Вероника
