Стрийт намерихме шест празни куршума. Вярваш ли, че са били празните куршуми от пистолета, с който е било извършено убийството. По една или друга причина убиецът ги е взел със себе си от местопрестъплението. Отначало си мислех, че може да са оставени от полицията, но не са. Някой друг трябва да ги е оставил.
— Кой?
Мейсън каза:
— Свежда се до двама души. Вероника Дейл е била в апартамента и е имала възможност да постави доказателството, както и Лорейн Ферел. Вероника Дейл е имала много по-добра и благоприятна възможност от Лорейн.
— Следователно, една от двете трябва да е виновна, Пери, и както изглеждат нещата, сега вероятно е госпожа Ферел.
— Известно време тя много искаше да говори с мен — каза Мейсън, — след това изведнъж си промени решението. Мисля, че е искала да признае, че е била там в нощта на убийството. След това си е променила решението. И, разбира се, онова, което каза, че е видяла колата на съпруга си на улицата, беше пълна измислица. Знаела е, че е купил къща. Скарали са се с него. Искала е Адисън да проучи, да разбере какво става и да й каже. Това е щяло да й осигури свидетел и да постави Адисън на нейна страна в случая. Това вероятно е причината тя да не му каже за посещението си в къщата на съпруга си в нощта на техния спор. Друга причина може да е била, че е чула изстрели. Помни, че по това време тя трябва да е видяла другата кола, докато е отивала към къщата или когато е излизала. Не е трудно да се предположи, че е спряла колата си когато е стигнала до магистралата и е чула, а дори може да се е върнала назад пеша. След това се е обадила на Адисън с тази абсурдна история за червенокосото маце в колата. Между другото, Пол, Дела казва, че госпожа Ферел е влюбена в Адисън.
— Възможно е — каза Дрейк.
— Така ми се стори — каза тихо Дела Стрийт. — наблюдавах очите й когато говореше за него. Наблюдавах изражението на лицето й. Чух гласа й когато спомена името му.
— Тогава тя и Адисън трябва доста да са затънали в цялата тази каша — каза Дрейк.
— Тя е затънала — каза кратко Мейсън.
— А датите, Пери?
— Нещо да ти се струва особено значително в датите, избрани за почивка в този случай, а, Пол?
— По дяволите! — каза Дрейк. — Какво става тук?
Мейсън каза:
— Ферел и Адисън са се мразели. И двамата са притежавали еднакъв брой акции. Имало е малки пакети от акции, които са били разпределени сред верните служители на магазина. Тези служители не биха взели страна. В интерес на истината, част от политиката на фирмата е да се въздържат от обсъждане на своята политика на събранията на акционерите. Директорите са се занимавали с това, а Мъртъл Нортръп е била единствената присъстваща на събранията на директорите. Другите акционери са давали своите пълномощия на нея.
— Какво искаш да кажеш? — попита Дрейк.
— И аз самият не знам — му каза Мейсън. — Просто обръщам вниманието ви към значими факти. И така — продължи Мейсън, — от всички хора в този случай има един, който е поел отчаяни рискове, за да получи това, което иска.
— Кой?
— Жената, която и да е била тя, която дойде в моя кабинет и каза, че е Лора Мейл Дейл, майката на Вероника.
— Коя предполагаш, че е била тя?
Мейсън каза:
— Да погледнем на нещата по следния начин, Пол. Къде мислиш, че е получила информацията?
— Каква информация?
— Тя е знаела, че майката на Вероника се е казвала Лора Мейл Дейл. Знаела е, че майката е държала ресторант в малък град в Индианополис. Не е знаела точната възраст на Вероника. Знаела е, че Вероника има работа в универсалния магазин и с каква заплата. Къде е успяла да събере толкова много вярна информация и все пак, да получи грешна информация за възрастта на момичето?
— Не знам — каза Дрейк.
— Трябва да е било от самата Вероника — каза Дела Стрийт.
Мейсън кимна. Той шофира мълчаливо известно време и двамата, Дела Стрийт и Пол Дрейк, се бяха вглъбили в собствените си мисли, докато се опитваха да сглобят фактите, които Мейсън беше представил логично.
— Но защо, за Бога, трябваше да дойде тази жена при нас с тази история? — попита Дела Стрийт. — Трябва да е знаела, че ще бъде изобличена. Трябва да е осъзнавала какви рискове поема.
— Добре — каза Мейсън, — защо е дошла при нас?
— Не ми е ясно. Освен ако не е била забъркана с Ерик Хансел, както ти намекна.
— Когато задавах онези въпроси — каза Мейсън, — исках да гледам лицето на Хансел. Неговото лице ми каза повече, отколкото отговорите му. Изплашен е до смърт, но мисля, че се страхува от нещо друго. Вероятно има толкова дълъг списък от изнудвания, за които все още не е съден, че го е страх да не излязат наяве.
Дрейк каза:
— Е, едно нещо е сигурно, Хансел и Вероника са били заедно в тази история с изнудването. Проучването на онези номера, съчетано с разпита на петдесет и двама притежатели на коли показват, че почти всички са направили някакво значително дарение на Вероника и един-двама от тях, които са изпаднали в положение, което може да бъде прието за компрометиращо, са били изнудени. Във всеки случай, Хансел е влизал и е прибирал по нещо.
— И, разбира се, е имал някакво споразумение с Вероника — каза Мейсън. — В края на краищата, Вероника е направила всичко възможно да бъде задържана за скитничество през онази нощ, когато я е прибрала полицията.
— Тогава — каза Дрейк, — тази, другата жена, фалшивата майка е част от изнудваческата верига. Тя…
— Но защо им е била нужна?
Дрейк се усмихна и каза:
— Помисли, Пери. Те са искали майка, която да покаже възмущение, да говори за доброто име на дъщеря си и след това да се съгласи да приеме пари.
— Но те не са имали нужда от нея в този случай и останалите случаи показват, че не е била замесена майката. Вероника им е позволявала да я качат, да се държат бащински; след това Хансел се е появявал с вестника. Всъщност, тези мъже не са направили нищо на Вероника. Нямало е да ги развълнува играта с възмутената майка. Но няма никакво доказателство, което да показва, че е имало друг съучастник. Само Хансел и Вероника са работили заедно — стопиране, намеци за нещастно минало и след това, при подходящ случай, изнудване.
— Какво означава това, Пери?
— Онази жена — каза Мейсън, — дойде при мен, защото искаше нещо.
— Естествено.
— И — продължи Мейсън, — най-добрият начин да разбереш какво иска един човек е като прегледаш какво получава.
— Какво получи онази жена?
— Направила го е, защото е искала да имам такъв чек.
— Защо Пери?
Мейсън каза:
— Досега разработвахме варианта, в който тя беше част от изнудваческата операция. Този вариант не върви. Да опитаме другия вариант. Да предположим, че тя се е опитвала да ме защити от изнудване. Да предположим, че тя е искала да мога да кажа на Хансел: „Ти си изкукуригал. Адисън не е платил таксата ми. Майката на Вероника я плати. Ето и чека за доказателство“.
