не е проявявала такива. Основната му грижа е всяко негово начинание да бъде отразено в прецедент и…
Телефонът иззвъня. Мейсън кимна към Дела. Тя вдигна слушалката и след малко се обърна към шефа си.
— Герти пита дали ще можете да разговаряте с мистър Стийклън от адвокатската фирма Стийклън, Кроу и Роуз. Много настоявал да говори лично с вас.
— Кажи на Герти да ме свърже — посегна той към своя телефон. — Ало!
— С. В. Стийклън на телефона, мистър Мейсън, от фирмата Стийклън, Кроу и Роуз.
— Моля, мистър Стийклън!
— Мистър Мейсън, вие ли представлявате мистър Биклър — Артър Биклър? Малък транспортен инцидент.
— Да.
— По отношение на обезщетяването какви са претенциите на вашия клиент?
— Колко сте готови да заплатите вие?
— За компенсиране на всички засегнати моят клиент може да си позволи не повече от триста долара. — Тонът на Стийклън бе опипващ почвата.
— Вие представлявате Скийнър Хийлз Каракул Къмпани!
— Да.
— Ще ви се обадя по-късно.
— Обадете ми се колкото може по-скоро. Моят клиент желае да ликвидира този въпрос веднага.
Мейсън остави слушалката и се усмихна към секретарката си.
— Нещата като че ли се оправят, Дела. Повикай Джексън! След малко Дела и Джексън стояха пред Мейсън!
— Биклърови още ли са във вашия кабинет? — попита Мейсън.
— Да.
— Какви са техните претенции за пълно обезщетение?
— Не сме разисквали още този въпрос. Той счита, че повредите на колата не надминават двеста и петдесет долара.
— Какви са всъщност повредите?
— Ами… — произнесе колебливо Джексън — ако могат отделните части да се поправят, щетите не са толкова големи. Е, разбира се… във всеки случай двеста и петдесет долара е това, за което той претендира.
— А мисис Биклър? Какви са нейните претенции по отношение изживения нервен шок?
— Тя споменаваше за петстотин долара.
— Значи всичко седемстотин и петдесет, да?
— О, петстотин долара ще бъдат счетени за прилично обезщетение.
— Иди, поговори с тях и узнай, дали са съгласни на петстотин долара.
След около две минути Джексън докладва:
— Петстотин долара в брой са твърде приемливо обезщетение.
Мейсън вдигна телефона и се разпореди.
— Герти, свържи ме със С. В. Стийклън!
Получил връзка, Мейсън заговори:
— Разбрах, че положението е по-сериозно, отколкото предполагах в началото. Налице е не само повреда на имущество, но и тежък нервен шок у мисис Биклър и…
— Колко? — прекъсна го нетърпеливо Стийклън.
— Освен това — продължи Мейсън, — съществува съвсем грубо насилие върху правата на нашия клиент: открадване на…
— Колко желаят да получат?
— Две хиляди и петстотин долара.
— Какво?! — изпищя Стийклън.
— Чухте ме добре, нали? Следващия път не ме прекъсвайте, когато изреждам жалбите на клиента си.
— Та това е абсурд! Това е насилие! Това е извън всякакъв разум!
— Добре. Тълкувайте го, както си искате — и Мейсън постави незабавно слушалката на мястото й.
— Какво сте наумил?! — попита Джексън с ококорени очи. Мейсън сне часовника от китката си и го постави върху бюрото.
— Дай му на разположение пет минути. Те ще са достатъчни, за да се свърже с клиента си и да направи контрапредложение.
— Но как са разбрали в тази адвокатска фирма, че ние представляваме Биклърови?
— Вероятно са изпратили човек да ги търси в дома им и са разбрали от съседите, че са при нас… Как, по дяволите, мога да зная точно как са узнали, но същественото е, че са луди от желание да приключат незабавно и напълно със случая.
Мейсън наблюдаваше голямата стрелка на часовника. Телефонът иззвъня.
— Две минути и десет секунди — каза мило Мейсън и вдигна слушалката.
— Мистър Мейсън — гласът на Стийклън бе пресипнал от напрежение. — Свързах се с клиентите си. Считат, че исканията на потърпевшите са извън всякаква норма.
— Добре — отвърна весело Мейсън. — Ще заведем дело и ще видим какво пък считат съдебните заседатели. Ние…
— Но моите клиенти — прекъсна го боязливо Стийклън — са готови да предложат хиляда двеста и петдесет долара за пълна компенсация.
— Не струва! — отсече Мейсън.
— Вижте какво — удари го на молба Стийклън, — с оглед да приключим всичко по-бързо, аз ще поема отговорност да измоля още двеста и петдесет долара и да закръглим сумата на хиляда и петстотин.
— Мисис Биклър е понесла остър нервен шок.
— Надявам се, че не е нещо такова, което да не може да се излекува с малко повече пари — подметна саркастично Стийклън.
— Обиждате моя клиент — обвини го Мейсън. — Ето какво, Стийклън, кажете на вашите клиенти, че ако в срок от един час заплатят две хиляди в брой, готови сме да подпишем, че сме напълно обезщетени. Кога ще ми дадете отговор?
— За минутка само. Почакайте на телефона.
Мейсън чу заглушени гласове настрана от телефона, а след малко ясно и самия Стийклън.
— Много добре, мистър Мейсън. След тридесет минути един от моите хора ще бъде при вас с готов чек. Задръжте клиента си, моля. Ще донесе за подпис и документ, че всичко е уредено. Молим подписването да стане пред нотариуса.
Връщайки слушалката върху вилката, Мейсън се ухили на Джексън.
— Допускаш, Джексън, че съвестта трябва да ме мъчи, но аз не чувствувам нищо подобно.
Челото на младия човек се покри с бръчки.
— Не успях да разбера, как свършихте всичко това. През тези две минути и десет секунди изживях сто години.
— Почакай малко, Джексън. Струва ми се, неотдавна ставаше дума за Скийнър Хийлз. Не бяхме ли ангажирани в разрешаването на някакъв спор за право на собственост върху земя в този район?
Джексън поклати глава колебливо, но изведнъж се досети.
— Чакайте, да! Случаят на тази Кингман.
— Какъв бе този случай?
— Не си ли спомняте? Получихте молба от Адълейд Кингман. Възложихте ми да я разгледам. Влязох във връзка с молител ката и я посъветвах да заведе дело за доказване правото си на владение. Тя обаче нямала пари да води дела и аз предположих, че няма какво повече да се занимаваме с този въпрос.
— Я ми разкажи нещо по-подробно за нея.
Джексън се поизкашля важно — това бе характерното му предисловие при всяко негово изказване по