правни проблеми:
— Адълейд Кингман има нотариален акт за притежание на около осемдесет акра земя от един хълм в района Скийнър Хийлз. Сключила е договор за продажба с някакъв овчар, на име Франк Палермо. Упоменатата в договора цена е петстотин долара. Земята всъщност не струва нищо особено, с изключение на няколко акра, подходящи за пасище. Досега Палермо не е платил нищо, но претендира, че земята е негова собственост поради някакви въображаеми нарушения на договора от страна на бедната жена. Палермо ползува тази земя от няколко години, бива облаган и плаща данъци за нея. Твърди, че е придобил правото на собственост поради факта, че ползува имота, плаща данъци, а също така и поради незаинтересоваността на предишната собственица към тази земя. По всичко личи, че е един от тези хитреци, които стават агресивни при всеки случай, когато не им се окаже достатъчна съпротива, за да придобият нещо с мошенически похвати.
— И Адълейд Кингман не е в състояние да заведе дело?
— Не е. Претърпяла е някакво нещастие, при което си е счупила крака, и сега лежи в една болница за бедни в Сан Франциско. Шестдесет и пет годишна е и практически не разполага с никакви материални средства. За нея е ясно, че при тези обстоятелства не може да започне никакво дело.
— Я поседни, Джексън, и нека помислим какво можем да сторим.
Джексън седна срещу шефа си от другата страна на бюрото.
— Какво мислиш, защо тази компания за каракулски кожи от Скийнър Хийлз проявява такава готовност да изплати толкова голямо обезщетение на Биклърови, и то с такава настойчивост за бързо ликвидиране на целия случай?
— Несъмнено са се изплашили от съдебно преследване, когато са научили за поведението на шофьора и как той е обсебил бележника и молива на Биклър.
Мейсън категорично поклати глава в знак на несъгласие.
— Станала е лека автомобилна катастрофа. Положително тя е докладвана в полицията. От противната страна не бе предприето нищо до 10:00 часа тази сутрин. Запомни добре момента, върху който наблягам, Джексън! Всичко започна след 10:00.
— Каква е връзката с този час?
— Върху това именно трябва да помислим. Какво е неговото значение?
— Това е времето, когато отварят банките — напомни Дела Стрийт.
— И времето, когато големите бизнесмени започват работа — добави Мейсън. — Да допуснем, че докладът за пътния инцидент е бил връчен на някой от по-дребните шефове. Той от своя страна го поставил върху бюрото на големия шеф. Прочел го в 10:00, големецът се е опитал да влезе във връзка с Биклърови, като е изпратил човек у дома им. Той пък открил, че те са се запътили към адвокат. Най-вероятно някой от съседите е съобщил името на адвоката и след това големецът е наредил на адвокатите си да приключат всичко веднага, без оглед на цената. Защо е цялото това бързане?
— Не мога да го разбера — поклати глава Джексън.
— Струва ми се, аз го разбирам. Дела, свържи се с Пол Дрейк от Детективска агенция Дрейк. Нареди му да проучи тази Скийнър Хийлз Каракул Къмпани; да се свърже с всички, които развъждат каракулски овце, и да разбере на кого продават животните. Нека издири всичко във връзка с тази компания и Най-вече откъде са дошли парите за обезщетяването на Биклър. Да се потруди да получи обратно бележника на Биклър. Да открие и номера на камиона, с който са били транспортирани овцете. Струва ми се, че този номер е ключовият факт в цялата ситуация.
Джексън изглеждаше някак замаян.
— Чувствувам се задължен да призная, че не мога да проследя хода на намеренията ви, мистър Мейсън — заяви той.
— Не се мъчи и да ги следваш — усмихна се адвокатът. — Аз самият не съм сигурен па този етап, какво точно възнамерявам. Ръководя се само от логични допускания. Позвъни на Адълейд Кингман. Кажи й да не се съгласява на никакви предложения и да не подписва нищо, докато не я посъветваме да върши това. Нека отправя всичките си въпроси към нас. Предай й също, че веднага ще я изведем от тази болница за бедни и ще я настаним в частна клиника, като се осигури за гледането й специална медицинска сестра. Погрижи се след това най-добрият ортопед па Сан Франциско още утре сутринта да бъде консултиран за по- нататъшното й лечение.
— И кой ще плаща всичко това? — погледна изумен Джексън.
— Ние ще плащаме — отвърна Мейсън.
II
На следващата сутрин Пол Дрейк, дълъг и мършав човек, с ленива походка, се бе разположил в коженото кресло на Мейсън в характерната си поза с гръб, подпрян на една от страничните облегалки, и крака, провесени през другата. Той се ухили на Пери Мейсън.
— Какъв е този твой внезапен интерес към каракулската порода, Пери?
— Не зная. Може би ще трябва да купувам кожено палто. Какво откри, Пол?
— Това дружество за каракулски кожи е нещо като зайчето от шапката на фокусника — сега го има, а след малко го няма. Закупуват огромни количества земя в района на Скийнър Хийлз.
— С каква цел?
— За развъждане на каракулски овце.
— А защо точно в Скийнър Хийлз?
— Група словоохотливи купувачи обясниха това. Мястото било съвсем подходящо с оглед на броя слънчеви дни през годината, имало съответен годишен валеж и тъкмо необходимия минерален състав на почвата. Тези били предимствата на това място.
— Кой стои зад гърба на тези купувачи?
— Едно приятелче, наименувано Фред Милфийлд, изглежда да е главният. Живее на 2291 Уест Нерлайн Авеню — блок от наемни апартаменти. Женен е. Съпруга му е Дафни Милфийлд. И двамата са дошли от Невада, с произход някъде около Лас Вегас.
— Друга купувачи?
— Човек, именуван Хари Ван Нийз, тридесет и пет години, слаб, тънък в кръста, блед, тъмни очи, извънредно високомерен, също от Лае Вегас, Невада. Обитава стая 618 в хотел Корниш, ако изобщо можеш да го улучиш там. Досега моите хора не са успели да свършат това.
— А що се отнася до Милфийлд?
— С него не сме се свързвали директно, а открихме само следите му. Около четиридесет и пет години, самоуверен, шкембелия, руса коса, доколкото е останала, големи сини очи, леко изпъкнали, което му придава израз на откровеност. Двамата шетаха из района на Скийнър Хийлз като у дома си.
— Купуват или наемат?
— Купуват и контрактуват.
— Пол, защо твърдиш, че дружеството е като зайчето на фокусника?
— Има някой зад тази компания, когото никак не можеш да надушиш. Човек, когото никой не е видял, когото никой не знае.
— По какво съдиш за това?
— По някои дребни неща.
— Тъкмо този човек ми трябва.
— Ще бъде трудно да го открием. Мога да ти кажа и нещо повече. Милфийлд сключил сделка, за която се нуждаел от повечко пари в брой, и то спешно. Двамата с продавача отишли до банката в Бекърсфийлд. Милфийлд измъкнал от джоба си непопълнен, но подписан чек и, като вписал необходимата му сума, го подал на чиновника. Настъпила малка бъркотия относно изплащането на чека. Тогава касиерът отишъл при управителя и останал там толкова, колкото да може да се проведе разговор с Лос Анжелос. Подписът върху чека е бил нанесен с особен вертикален почерк. Моят човек не е успял да види първото име, но казва, че фамилното било Бърбанк. Говори ли ти нещо то?
— Абсолютно нищо, освен това че е твърде вероятно Бърбанк да е този, когото търсим.
— Какво по-специално търсиш от този човек, Пери?
