Ърл Стенли Гарднър
Наклонената свещ
I
Пери Мейсън влезе в своята кантора и отвори вратата на частния си кабинет, като се усмихна на Дела Стрийт, която обираше праха по бюрото му със загрижеността на предана секретарка.
— Добро утро, шефе! — поздрави тя.
Мейсън пристъпи бавно към дрешника и остави шапката си, после приближи бюрото и се вгледа в кореспонденцията, сортирана изкусно в три отделни купчини. Върху първата бе прикрепено листче с надпис: „Може да се прочете, но не се налага отговор“. Втората бе означена: „Трябва да се прочете, но може да се отговори, без да е нужна вашата диктовка“. Листчето върху третата купчина, обемаща около половин дузина писма, гласеше: „Трябва да се прочете и се отговори лично от вас“.
Дела Стрийт влезе в секретарската си стая, свързана с частния кабинет на адвоката, и прибра четката за бърсане на прах в едно от чекмеджетата на бюрото. Върнала се при Мейсън, тя седна и приготви стенографски бележник.
Мейсън се залови с писмата, изискващи личното му внимание, прочете първото, спря за малко, погледна през прозореца и с очи, зареяни в безоблачното южно калифорнийско небе, произнесе:
— Днес е петък, Дела, нали?
Тя кимна и насочи молив към бележника.
— Защо — запита изведнъж Мейсън — убийците неизменно биват екзекутирани в петък?
— Вероятно понеже се счита за нещастие да се започне пътешествие в петък.
— Точно така, но това е варварска привичка. Трябва да дадем на убиеца възможност да поеме пътя си за онзи свят в по-приличен ден.
— Всички останали хора умират в петък така, както и във всеки друг ден. Защо убийците трябва да бъдат изключение?
— Дела — и Мейсън насочи поглед към нея, — много бързо се превръщаш в груба реалистка, а идвало ли ти е някога на ум, че това може да подтикне работата ни към рутинност?
— Тук, в тази кантора да навлезе рутинност? Това е последното нещо, което би ми дошло на ум! — отговори Дела.
Адвокатът посочи вратите, зад които се намираха библиотеката и приемната.
— Отвъд тези врати тече ежедневна привична активност. Зад свързващата уредба в приемната нашата Герти превключва разговорите ни, записва имената, адресите и професиите на клиентите и приема пристигналите. В съседното помещение Джексън върши работата си със сериозно смръщени вежди. Той е така пропит до дън душа от правни знания, че се вълнува много повече от една на място казана юридическа фраза, отколкото от всичко друго на света. Твърдите постулати на законите са обгърнали така живота му, че той не може да преустрои себе си в нищо друго. Той…
На вратата откъм библиотеката се почука. Мейсън отбеляза:
— Това ще е доказателство А на току-що изложеното от мен — самият Джексън. Влез!
На прага се появи Джексън. Мършавата му фигура изглеждаше някак си превита под тежестта на достойнството, което той придаваше на израза си. Лицето му, тънко и остро, прорязано от бръчки на строга вглъбеност, излагаше на показ дълъг нос и решителна уста с тънки устни, чиито ъгли бяха започнали да се спускат рязко надолу. Две дълбоки бразди започваха отстрани на ноздрите му и заобикаляха устата, но челото бе гладко, изразяващо тихо спокойствие и увереност.
Достатъчно обременен с юридическите си проблеми, за да губи време с „добро утро“ и тем подобни, той започна направо:
— Имам пред себе си много объркан случай и едва ли ще мога сам да се ориентирам, дали е правно допустимо да вървя по-нататък. Голям камион, притежание на Скийнър Хийлз Каракул Къмпани, превозващ каракулски овце, е спрял внезапно, като шофьорът е пропуснал да сигнализира. Движещата се зад него лека кола с водач Артър Биклър, който моли да поемем защитата му, е връхлетяла върху камиона и е претърпяла сериозни повреди.
— Освен Биклър в колата имало ли е друг човек?
— Да, жена му Сара Биклър.
— Предполагам — започна с усмивка коментара си Мейсън, — че е сигнализирал за намерението си да спре; че е видял в огледалото си кола, приближаваща с голяма скорост; че е видял как шофиращият е разговарял с жената, без даже да хвърли поглед върху пътя; че му е изсвирил няколко пъти с клаксона, махал отчаяно с ръка, а след това е сигнализирал и със задните светлини, опитвайки се да привлече вниманието на другия, че намалява скоростта, за да спре.
Джексън дори не се усмихна, докато се взираше със съсредоточеността на кукумявка през лещите на очилата си в своите бележки.
— Не точно така. Шофьорът настоява, че е дал сигнал и че е видял в огледалото бързо приближаваща се кола; че водачът й не е направил никакъв опит да спре, а направо се залепил о задната част на камиона. Не споменава нищо за това, че човекът зад волана на леката кола не е наблюдавал пътя пред себе си.
— Вероятно недостатъчно обигран водач на камион — смигна към Дела адвокатът.
— Най-чудното в тази ситуация се е развило по-късно — продължи невъзмутимо Джексън. — Двамата шофьори излезли навън. Започнали неизбежните в такива случаи взаимни обвинения и коментари. По едно време Артър Биклър измъкнал от джоба си бележник и си отбелязал написаното отстрани на камиона Скийнър Хийлз Каракул Къмпани. Никой не се е възпротивил на това.
— Защо пък някой да се противопоставя? — учуди се Мейсън.
— Тъкмо това е необикновеното — запримига объркано Джексън. — След това Биклър заобиколил камиона и си записал номера му. В този миг шофьорът посегнал и му казал: „Тая няма да я бъде!“, грабнал бележника и молива, пуснал ги в джоба си, седнал зад кормилото и си заминал.
— Има ли ранени? — запита Мейсън.
— Мисис Биклър е преживяла нервен шок.
— Намери ли в телефонния указател Скийнър Хийлз Каракул Къмпани?
— Не, и освен това няма декларирана такава фирма или пьк с подобно име.
— Добре. Нека Пол Дрейк се заеме веднага с тази работа. Местата, където се отглежда каракулска порода, не са много. Дрейк може да ги поогледа и да узнае, дали напоследък не са продавани каракулски овце, с оглед да бъдат доставени в райо-на на Скийнър Хийлз, или дали се знае нещо за тази компания. Не ще е толкова трудно да се влезе по дирите им.
— С този случай се изправяме пред всички неудобства, каквито представя транспортен инцидент от средна степен без наранявания — изтъкна Джексън. — На нашия клиент може да бъде отказано обезщетение въз основа на правилото, че по-задният трябва да си осигурява чист път. Също така стои и въпросът с пренебрегване нравилото да се окаже медицинска помощ. Съмнявам се някак…
— Не допускай мислите ти да се развиват в тази насока — прекъсна го Мейсън. — Колебаещият се адвокат не е полезен нито за себе си, нито за клиента. Ако в даден случай преценяваш, че имаш шансове, улавяй ги веднага.
— Добре. Тъй като включването на Пол Дрейк ще означава допълнителни разходи за издирвания, смятам, че предварително трябва да получа вашето разрешение за тях.
— Имате го.
След като Джексън изчезна зад вратата, Мейсън смигна весело на Дела Стрийт.
— Трябва да се съгласиш, че Джексън е малко консервативен.
— А нима всички адвокати не са такива? — попита скромно тя.
Мейсън изви въпросително вежди и Дела добави набързо:
— Твърде импулсивният адвокат може да се окаже опасен.
— Неприятното е, че предпазливият адвокат винаги затъва в навика. Вземи за пример Джексън. Умът му гъмжи от съмнения, дали е необходимо да продължи някое дело с пледиране за приемане на обстоятелствата или отказване от по-нататъшна борба. На него му липсва възможност да импровизира. Такъв човек осуетява всеки импулс. Липсва му въображение. Страхува се даже да мисли за случай, който не протича точно по всичките правила на изкуството. Такъв човек, когато се жени, жени се за вдовица. Той не може да апелира към женските емоции, ако не е убеден, че в предишния си житейски опит дадената жена
