— Ще ви държа в течение — обеща Мейсън и остави слушалката. — Нийли ви поздравява.
— Той е чудесен. Вечно ще му бъда благодарна, но… Зная кой му вдъхна кураж.
Мейсън се замисли.
— Кой подписа оплакването, довело до вашето арестуване?
— Айрин Кийт. Шаферката… Трябваше да бъде шаферка. Там беше и една от ония сладникави филмови героини — артистката Хелън Чейни. С нея бе и Мървин Олдридж, собственик на корабостроителница. Предишния ден бях чела нещо за тях в един холивудски вестник. Не съм и помисляла, че мога да се забъркам в подобна каша. Аз…
Прекъсна я позвъняването на телефона. Дела вдигна слушалката.
— Какво има, Гърти? Кажи му да почака. — Тя се обърна към Мейсън: — Нийли е. Настоява веднага да разговаря с вас.
Мейсън кимна и взе втората слушалка:
— Здравейте отново, Нийли. Какво има?
Гласът на Франк Нийли звучеше възбудено:
— Айрин Кийт е на другия телефон. Казва, че щом Ивлин Бегби е оправдана, възнамерява да й даде малко пари, за да се измъкне от града. Спомена за стотина долара. Какво да й отговоря?
— Предай й — ухили се Мейсън, — че по това дело има сътрудник в лицето на Пери Мейсън, така че нека ми се обади.
— Ще й предам. Май загубих един облог. Всички тези знаменитости, подписали оплакването срещу мис Бегби… Ще трябва да си взема бележка.
Мейсън остави слушалката и се обърна към Ивлин:
— Някой явно е пуснал мухата на Айрин Кийт. Свързала се е с Нийли. Търси споразумение. Предлага стотина долара, за да ви помогне да напуснете града.
Очите на Ивлин Бегби се изпълниха с копнеж.
— Всеки един от тези сто долара за мен сега е нещо много значително, мистър Мейсън. Ще мога да се измъкна. Трябва. Знам, че някъде ще намеря работа.
— С колко пари разполагате всъщност? — запита Мейсън.
— Не си струва да ги споменавам — усмихна се тя.
— Колко са?
— По-малко от пет долара.
— Имате ли кола?
— Таратайката, за която ви говорих.
— Чудя се как не са я взели за покриване на разходите по делото и…
— Никой не искаше да поеме разходите по ремонта й.
Мейсън се замисли за миг.
— Търсите работа, нали?
Тя кимна.
— Каква?
— Нямам претенции.
— Разбрах, че сте работила в ресторант. Смятате ли, че ще се справите като сервитьорка?
— Работила съм в различни ресторанти какво ли не. Зная как да се справя, мистър Мейсън. Все ще намеря нещо.
Той се обърна към Дела:
— Опитай да се свържеш с Джо Падена.
— Дали е станал вече?
— Вероятно е време да стане. Свържи ме с него и ще разберем какво е положението горе.
Няколко минути по-късно Дела Стрийт направи знак на Пери Мейсън и той взе слушалката:
— Здравей!
— Здравейте! Джо Падена е на телефона. Какво иска от Джо Падена?
— Пери Мейсън е на телефона. Искам една услуга.
— Иска услуга от Джо Падена. Получи услуга от Джо Падена. Джо Падена не забравя приятели. Какво иска?
— Имаш ли свободно място за сервитьорка?
— Как позна? Ако е близка на вас, да. За добра сервитьорка и ваша приятелка има място веднага.
— Изпращам ти едно момиче. Казва се Ивлин Бегби.
— Момиче или сервитьорка?
— И двете.
— Чудесно. Джо Падена може не прави услуга. Може вие прави услуга на Джо Падена, ако момиче наистина добро. Нали разбира, това място е в гора. Момиче живее тук. Моя жена държи каса. Джо Падена няма досажда и тя живее тук. Като член на мое семейство. Други хора досаждат, но Джо Падена — не.
— Ще й го обясня — усмихна се Мейсън. — Пращам ти я.
— Кога?
Мейсън погледна въпросително Ивлин:
— Кога можете да се представите?
— Веднага.
— Ще бъде горе до един час.
— Прекрасно. А сега, мистър Мейсън, вие направи услуга.
— Кажи!
— Как изглежда момиче?
— Доста е хубаво.
— Така и мисли. Казва момиче не търси Джо Падена. Казва търси мисис Джо Падена. Нали разбира?
— Разбирам.
— Довиждане — и Джо Падена затвори телефона.
— Мястото е твърде интересно — започна Мейсън. — Джо Падена е мой клиент. Двамата с жена си държат заведението „Краункрест“. Намира се високо в планината над Холивуд. Точно на билото. Има изглед както към долината Сан Фернандо, така и към Холивуд. Доста кинаджии ходят там. Малко заведение, но със собствена атмосфера. Първокласно е и го посещават почти всички известни филмови личности. Ще се наложи да живеете там, тъй като заведението затваря след полунощ…
— Това ме устройва. Звучи примамливо.
— Когато стигнете там, ще потърсите мисис Падена. Не обръщайте внимание на Джо. Мисис Падена е касиерката. Тя обича да държи парите и…
— И носи панталони? — засмя се Ивлин.
— Точно така. Там ще бъдете в пълна безопасност. Джо няма да ви досажда. Някои съдържатели го правят. Вие…
— Всички го правят — гласът й звучеше почти нехайно. — С това се свиква. Върви заедно със занаята. Колко ще ми плащат?
— Не мога да ви кажа. Тарифата е висока. Знаят, че сте ми близка. Ще ви плащат достатъчно. Искам да поддържате връзка с мен. Най-добре веднага ми позвънете, за да разбера дали ще останете да работите там, или не. Докато не получим обезщетение по това дело, трябва да зная къде да ви намеря. Може да се наложи да взема бързо решение…
— Ако ви предложат пари, приемете ги, но поне направете опит да ми издействате пробни снимки. Зная, че ще бъде трудно. Дори и да обещаят, вероятно работата ще се проточи. Ще ме изправят пред камерата издокарана с някоя демодирана дреха. Ще ме накарат да прочета няколко реда, да покажа краката си, да изиграя етюд на ярост, учудване, любов и ще ме отпратят, без да ме потърсят повече. Така ще изпълнят тяхната част от споразумението.
— Ако успея да ги убедя, пробните снимки ще бъдат истински — прекъсна я Мейсън. — Не се тревожете за това.
— Трябваше да го знам — усмихна се с благодарност тя. — Вие не правите половинчати неща. Как да
