стигна до „Краункрест“?
— Дела ще ви обясни. Може да изберете по-дългия път през Мълхоланд, но него минава по-голямата част от движението. Но има и пряк път, стръмен и тесен. Ако приемете работата, трябва да го знаете, ще ви спестява много време.
— Мистър Мейсън, длъжна съм да ви кажа още нещо.
— Какво?
— Оплесках много неща и продължавам да се питам дали това може да има нещо общо с… Въпреки че не виждам как, но аз…
— Хайде, продължавайте!
— Ами когато пристигнах в Корона и колата ми се повреди, се чудех къде да убия времето си. Зачетох в едно филмово списание статия за Хелън Чейни. Коментираха усилията й в търсенето на щастие и намекваха, че сега е влюбена, надявала се този път да е намерила истинската любов. Имаше и снимки на първите й двама съпрузи, а нещо в снимката на втория й съпруг, Стив Мерил, ми се стори ужасно познато.
— В какъв смисъл?
— Приличаше на Стонтън Вестър Гладън.
— Какво направихте? — присви очи Мейсън.
— Обадих се в редакцията на списанието, взех адреса на филмовата агенция, където смятаха, че мога да открия мистър Мерил, и най-после се добрах до телефонния му номер.
— Продължавайте — гласът на Мейсън бе съвсем безизразен.
— Позвъних му. Казах му коя съм и къде съм отседнала. Осведомих го, че колата ми е повредена, нямам пукнат грош и очаквам веднага да ми даде някаква сума. Посъветвах го до шест месеца, не по-късно, да ми върне останалите пари, в противен случай ще се обърна към полицията.
— Какво се случи после?
— Заяви, че сигурно съм някоя откачена, че не е свикнал да плаща на изнудвачи и за пръв път в живота си чува за Стонтън Гладън и Ивлин Бегби. След това тръсна слушалката. Чудя се, мистър Мейсън, дали този телефонен разговор по някакъв начин не е свързан… Е, виждате колко е объркано всичко, но ако това действително е Стонтън Гладън…
— Имате ли някакви съмнения?
— Да. Сега. Тогава мислех, че може и да съм сбъркала. Когато излязох от телефонната кабина, бузите ми горяха. В края на краищата човек не може да бъде съвсем сигурен за приликата само по една снимка.
— А сега?
— През последните няколко часа все си мисля за това. Ако Мерил наистина е Стонтън Гладън, допускате ли, че някои неприятности, които се стовариха върху главата ми, може да идват оттам? Да съпоставим нещата. Той беше омагьосан от сцената точно колкото и аз, но подходът му беше различен. Трябва да е бил отчаян, когато задигна парите ми. Логично е да се предположи, че ги е използвал, за да стигне до Холивуд. Естествено е да промени и името си. Просто не мога да го избия от главата си.
— Струва си да поразчовъркаме тази работа. Убедена ли сте, че е той.
— Съвсем не — засмя се тя. — Не и от снимката. Ако го видя, ще мога да кажа.
— Онова, което ми съобщихте, може да има голямо значение, но засега ще го оставим настрана.
— Трябваше да го знаете.
— В момента има по-належащи неща. Ще са ви необходими малко пари, докато получите първата си заплата. — Мейсън се обърна към Дела Стрийт: — Попълни на мис Бегби чек за сто долара. Нека го подпише и й дай парите в брой.
— Това пък за какво е? — Ивлин учудено ококори сините си очи.
— За сметка на обезщетението, което се готвя да ви уредя. Освен това няма да ви навреди, ако започнете работа с някой и друг долар в джоба.
— Не обичам заемите. Винаги съм се придържала към този принцип.
— Не е заем, а предплата. Може да искате…
Той се поколеба, а тя сведе поглед към костюма си и се засмя:
— Сега разбирам. Трябва да си купя някоя нова дреха. Избрах този костюм в Нидълс. Рекламираха го като евтин и елегантен. Наистина беше евтин и изглеждаше елегантен, докато не мина през химическо чистене. Мистър Мейсън, предполагам, че вече са ви го казвали: вие сте прекрасен човек. Няма да ви отнемам повече от времето, за да ви обяснявам, как се чувствам. Мисля, че го знаете. — Сините й, ясни и ведри очи бяха вперени в неговите. След това протегна ръка: — Страхотен сте!
Дела Стрийт й подаде плана на местността и стоте долара:
— Подпишете се тук, мис.
Ивлин подписа чека, взе парите и плана и рязко каза:
— Ще ви се обадя, мистър Мейсън — и излезе, без да се обърне.
Дела попи с попивателната чека.
— Мастило? — запита Мейсън, когато забеляза изражението на лицето й.
— Капнала е сълза. Обзалагам се, че на това момиче не му се случва често да плаче.
— Клетата. Предполагам, че вече е получила своя дял житейски несгоди. Надявам се поне веднъж да направим нещо добро за нея.
— А сега, Дядо Коледа — рече Дела Стрийт, — завържи елените си за елхата и прегледай този куп писма.
Телефонът иззвъня. Дела вдигна слушалката и попита:
— Кой е, Гърти? Мистър Мейсън… Кой?… Момент. — Тя се обърна към Мейсън и закри слушалката с ръка: — Искаш ли да говориш с Айрин Кийт?
Устните на Мейсън се разтеглиха в широка усмивка:
— Прехвърли я на моя телефон. — Той вдигна слушалката: — Здравейте, мис Кийт.
Гласът на Айрин Кийт звучеше твърдо, спокойно и уверено:
— Добро утро, мистър Мейсън. Разбрах, че представлявате мис Ивлин Бегби.
— Сътруднича на Франк Нийли от Ривърсайд. Имате ли адвокат, който да се грижи за делата ви?
— Сама се грижа за тях, мистър Мейсън.
— Мис Бегби всъщност е останала без пари. Върху името и репутацията й беше лепнато позорно петно. Търсила е работа в града. Подразбирам, че искате да й помогнете по някакъв начин.
— Мога да бъда великодушна.
— Може би ще е най-добре да бъдете.
— Това заплаха ли е?
— Все още не.
— Да не се каните да заведете дело срещу мен?
— Ще бъда откровен с вас. Все още не съм напълно запознат с всички факти по това дело, но имам намерение да ги проуча. Ако имате адвокат, който да се грижи за интересите ви, посъветвайте го да обърне необходимото внимание на този случай.
— Предпочитам сама да се оправям. Ще бъдете ли в кантората си днес?
— Да.
— Мога ли да се срещна с вас?
— Много съм зает. Опитвам се да ви внуша, че за това дело ще имате нужда от адвокат…
— Не ми трябва адвокат. Предпочитам сама да платя на момичето някакво обезщетение, отколкото да се бръкна и за адвокатския хонорар. По телефона не съм много убедителна. Ще дам известна сума, но не бива да очаквате, че ще е много голяма. Какво ще кажете? Искате ли да разговаряме?
— Елате. Ще се срещна с вас, но запомнете: предпочитам да разговарям с адвоката ви.
— Ще наема адвокат, когато аз реша, че имам нужда от него. Мисля, че за обезщетението ще се споразумея по-лесно с вас, отколкото ако използвам посредничеството на адвокат.
— Защо? — Мейсън беше объркан.
— Въпреки че адвокатът ми е много добър, но му липсва сексапил — засмя се тя. — Ще дойда днес към два и половина. Така ще ми остане време и за козметичния салон. Пазете се, мистър Мейсън.
— Много добре — усмихнато отговори той. — Ще ви видя в два и половина — и той затвори
