телефона.
Дела Стрийт решително тикна купчината поща в ръцете му:
— Едва след като ми продиктуваш отговорите на първите четири писма, които са изключително важни, ще ти разреша да прочетеш холивудската клюкарска хроника.
— Нещо за случая ли? — повдигна въпросително вежди Мейсън.
— Не съвсем, но редакторът използва делото, за да коментира романа на Хелън Чейни.
— Така ли? Разкажи ми накратко.
— Хелън Чейни възнамерявала да се омъжи за Мървин Олдридж. Щял да бъде третият й брак. Предишният й съпруг бил Стив Мерил. По времето, когато Чейни все още не била открита. Мерил бил само един второкласен актьор. Тя била само звездичка. Бракът й с Мерил просъществувал едва година. Разбрала, че е негодник и го изгонила. Мерил искал да се ожени повторно и тя платила разноските за развода по бързата процедура в Мексико. По-късно се усъмнила в законността на този развод и сама завела дело тук, в Калифорния. Изпратила призовки, получила неокончателно решение и зачакала то да влезе в сила.
Мървин Олдридж, собственик на корабостроителници, се увлякъл но Хелън Чейни и хората зашушукали, че ще се вдига сватба. Тогава Мерил завел дело. Предявил искане бракът му с Чейни да бъде обявен за невалиден, тъй като първият й мъж бил все още жив, а тя се развела с него в Мексико — по онова време тези разводи били на мода. Твърдял, че двамата по-скоро били съдружници, отколкото съпрузи, че неговите пари отивали за кариерата на Чейни и че имал право на половината от цялото й имущество.
Решението за развода трябвало да излезе в деня на пристигането на Хелън в Лас Вегас. Адвокатът й трябвало да го получи в десет часа, да й телефонира и в единадесет тя щяла да се омъжи за Олдридж.
Сега всичко това представлявало една юридическа каша. Мерил водел дело за анулиране на брака, позовавайки се на факта, че първият й мъж бил все още неин законен съпруг.
Случайно или не, Мерил завел делото в съда два дни, след като Чейни и Олдридж уговорили датата на сватбата си в Лас Вегас. Подчертават, че сватбата била осуетена от обира. Той развалил брачната церемония и преди да бъде определена нова дата, Мерил завел делото си.
Няма ли да е вълнуващо, ако се окаже, че Стив Мерил наистина е негодникът, измамил младата провинциалистка. В такъв случай твоята Ивлин Бегби…
— Почакай — прекъсна я Мейсън. — Какво искаш да кажеш с това „твоята Ивлин Бегби“?
— Онова, което казах. Трябваше да видиш израза на очите й. И още нещо: момиче, на което не му трепва окото, не пролива сълзи върху чек, освен ако не е силно развълнувано. А сега ще благоволиш ли да се върнеш към този куп писма и да им окажеш нужното внимание?
4
В два и половина, когато телефонът иззвъня, Мейсън беше прегледал повечето от спешните писма. След разговор със секретарката Гърти, Дела Стрийт се обърна към него:
— Айрин Кийт е отвън. Не може ли да изчака, докато прехвърлиш останалата кореспонденция? Писмото до съдията Карвър е спешно.
— Не — поклати глава Мейсън, — съдията Карвър може да почака. Аз й казах два и половина и тя е точна. Доведи я, Дела. Ще отговорим по-късно на Карвър. Между другото, има ли новини от Ивлин Бегби?
— Да. Обадила се е по обяд и е оставила съобщение при Гърти. Джо Падена я е взел на работа. Имал нужда от персонал.
— Добре. А сега да обърнем внимание на Айрин Кийт. Тя вече ме предупреди, че ще използва женските си оръжия. Любопитен съм да видя как действат.
— Действат. Поне засега. Беше решил да посветиш този ден на кореспонденцията, а…
— Спешно е.
Дела Стрийт въздъхна, остави пощата и излезе, за да покани Айрин Кийт в офиса. След малко се върна видимо развълнувана. В гласа й се долавяше почти одобрение, когато обяви:
— Мис Кийт, мистър Мейсън.
Айрин Кийт пристъпи напред. Фигурата й сякаш изпълни кантората и избута на заден план мрачното достолепие на подвързаните с кожа книги, бюрата и етажерките, запълнени с папки.
— Здравейте. Идвам от козметичния салон. Излъскала съм до блясък смъртоносните си оръжия. — Тя се приближи и му подаде ръка: — Много съм слушала за вас, мистър Мейсън. Досущ като на снимките сте. Каква глупост изтърсих!
Мейсън се усмихна и я покани да седне:
— В края на краищата тъкмо това е предназначението на фотографиите.
— Не, не е! Може би ще се учудите, но много хора искат снимки, на които да не приличат на себе си. Предпочитат да бъдат разкрасявани, идеализирани. Но да се върнем към работата. Вие сте твърде зает човек. Искате от мен да направя нещо за онази млада жена, нали?
Мейсън кимна.
— Имам среща с Мървин Олдридж тук — тя погледна часовника си. — Нямате нищо против, нали?
— Олдридж ли? — вдигна въпросително вежди Мейсън.
— Младоженецът — засмя се тя. — Беше готов да сключи брак. Спаси го обирът на бижутата.
Мейсън погледна Дела и тя включи скрития магнетофон.
— Продължавайте!
— Мърв е добро момче. Вероятно сте чувал за него. Прави яхти в Нюпорт Бийч.
— Корабите „Олдридж“?
— Да. Тях. Известно му е какво точно искат младежите и им го осигурява. Много лодки за малко пари. Никой не знае как го прави. Разбира се, количеството помага.
— Та, казвате, той щял да се ожени?
— Да. Той беше младоженецът, аз бях шаферката, а Хелън Чейни младоженката.
— И какво се случи?
— Трябваше да се срещнем в Корона. Мърв Олдридж щеше да дойде от Балбоа през каньона Санта Ана. Хелън и аз пристигнахме от Холивуд с моята кола. От Корона възнамерявахме да тръгнем за Лас Вегас. Там всичко беше уредено. Очертаваше се чудесно сватбено тържество.
— Продължавайте!
— Ами след всичко, което се случи, мистър Мейсън, не разбирам какво значение имат всички тези факти. По-голямата част от станалото може да се прочете във филмовата колона на сутрешните вестници. Бижутата бяха откраднати, момичето беше обвинено и оправдано и…
— Но аз искам да знам фактите.
— Добре. Вие питате — засмя се малко нервно тя.
— И тъй?
— Ами — Айрин Кийт погледна часовника си — предполагам, че съм карала много бързо. Колата ми наистина е неудържима. Стъпи ли на шосето, замърква като котка и се понася като бясна. Не е кола, която се подчинява на закона. Разбира се, тръгнахме по-рано, за да имаме време… В случай че спукаме гума.
Мейсън кимна в знак, че я разбира.
— Мисля, че знаете всичко за Хелън. Тя направи главоломна кариера — от незначителна статистка до звезда. Стив Мерил е негодник. Беше слаб второкласен артист. И няма пукната пара. Иска да измъкне нещо от Хелън. При едно обикновено дело не би имал никакъв шанс. Но ако успее да осуети брака на Хелън и Мърв, може да се надява на откуп. Вероятно няма да повярвате, но Хелън наистина иска да има свой дом, да е защитена… Естествено, тя е като трън в очите на обществото заради ролите си в киното. Но обикновено става така. Винаги е играла роли на куклички с прилепнали пуловери и необуздан характер. Това се харесва на публиката. Стотици пъти съм я съветвала да не приема подобни роли, но филмите се нижат един след друг и на нея това й харесва. Виждате ли какво стана, отплеснах се.
— Бяхте стигнали до срещата в Корона — уточни Мейсън.
— Вярно. Пристигнахме твърде рано. Не искахме да закъсняваме за срещата с Мърв. Той не обича да чака никого.
— Предполагахте, че Мървин Олдридж ще бъде точен?
