— До минутка. Той е педант по отношение на времето. Сверихме си часовниците по телефона, така че да се срещнем и да тръгнем веднага.
— Но вие подранихте.
— С двадесетина минути, по-точно, с двадесет и една. Паркирахме и решихме да пийнем по нещо. Хелън смяташе, че в случая е оправдано, а и не се наложи дълго да ме убеждава.
— Значи влязохте в бара и пийнахте?
— Точно така.
— Какво се случи, когато излязохте?
— Забелязах, че капакът на багажника е открехнат, а вътре бяха подаръците, всичките ми бижута, а и бижутата на Хелън. Съвсем необмислено реших да уведомя полицията. Направих голяма грешка. Веднага се намеси шефът на полицията. Сигурно подуши възможност за завоюване на популярност и слава. И вкупом ни натика в полицейския участък. Накара ме да опиша всичко. Появи се Мърв, страшно ядосан. Не можете дори да си представите смразяващата ярост, която го беше обзела.
— Защо?
— Ами той има особен характер. Освен това не обича полицията, закъсненията и да се шуми около него. Когато Мърв прави нещо, обича то да върви като по часовник.
— Така че сватбата беше отложена.
— Да. Задържаха ни до полунощ. Хелън беше като луда, Мърв бесен, а полицията и журналистите на малкия град преживяха своя голям ден.
— Не можахте ли да се измъкнете?
— Вероятно щяхме да успеем, ако полицията не беше изкопала този свидетел. После арестуваха Ивлин Бегби, а мен накараха да подам иск. Предложих на Хелън и Мърв да продължат, а аз да остана и да се оправя с формалностите, но Хелън не искаше да тръгне без мен, а и всичко вече бе загубило романтичността си. Мървин не би чакал никого. Той твърди, че средностатистическият човек губи десет процента от продуктивното си време, за да чака другите. Не би пожертвал за когото и да е повече от пет минути.
— Какво се случи после?
— Предполагам, че знаете останалото.
— Сватбата бе отложена. Спомням си, че четох за това в пресата. Непосредствено след отлагането й, вторият съпруг на Хелън Чейн завел иск срещу нея. Нещо по този въпрос?
Айрин Кийт стисна устни:
— Това е изнудване! Стив Мерил! Този негодник! Цената…
Телефонът отново иззвъня. Мейсън кимна на Дела. Тя вдигна слушалката, проведе кратък разговор със секретарката и се обърна към него:
— Мървин Олдридж. Твърди, че има среща с мис Кийт тук.
Мейсън погледна Айрин Кийт:
— Да влезе ли сега?
— Мисля, че би било чудесно, мистър Мейсън — бързо изрече тя. — Искам всичко да бъде уредено и зная, че Мърв би желал да е наясно какво става. Той може… Може да се разсърди, ако постигнем някакво споразумение, без да съм се консултирала с него.
Мейсън кимна и Дела излезе, за да доведе Мървин Олдридж. Забравила за съществуването на Мейсън, през това време Айрин Кийт бе вперила очи във вратата. Когато тя се отвори, Кийт скочи от стола и бързо тръгна напред.
— Здравей, Мърв! — протегна към него тя и двете си ръце. — Запознай се с мистър Мейсън!
Висок почти колкото Пери Мейсън, широкоплещест, строен и със загоряло от слънцето лице, Мървин Олдридж пое ръцете на Айрин Кийт в своите и се усмихна:
— Здравей, красавице! Как се чувствува шаферката?
Сетне пристъпи напред и се ръкува с Мейсън.
След обичайните любезности Олдридж седна, погледна часовника си и се захвана за работа с деловата експедитивност на председател на директорски съвет.
— Айрин, по телефона ти ми намекна за обезщетение на младата жена, която открадна сватбените подаръци, нали?
— Не ги е откраднала, Мърв.
— Откъде знаеш.
— Беше оправдана.
Усмивката на Олдридж беше по-изразителна от думите му.
— Мърв — замоли го Айрин, — зная, че не го е направила. Чувствам го. Има нещо нагласено в цялата тази работа.
— Мога ли да ви попитам как се оказахте ангажиран в това дело? — обърна се той към Мейсън.
— Бях въвлечен.
— Нормално е Мърв да се чувства засегнат от тази история — намеси се Айрин Кийт. — Тя осуети сватбата му.
— Айрин и Хелън оставиха всички бижута в багажника на колата…
— Заключих багажника, Мърв. Помня, че го направих — настоя тя.
Олдридж кимна, за да й благодари за пояснението, а после продължи:
— Момичетата решиха, че трябва да съобщят за обира в полицията в Корона. Описанието на всички факти и подробности ни отне повече от час и половина. След това се появи онзи човек. По дяволите, как му беше името, Айрин?
— Боулс. Хари Боулс.
— Точно така. Та той бил видял младата жена да се мотае около багажника, поне така твърдеше. Но на делото вчера се, провали напълно. Журито оправда обвиняемата. Тя наистина имаше късмет. Къде е сега?
— Работи.
— Къде?
— В града.
— Мърв, имай ми доверие — прекъсна го Айрин Кийт. — Имам чувството, че… Мисля, че всичко е било предварително нагласено.
Олдридж поклати глава.
— Няма ли да се довериш на женския ми инстинкт?
Погледът му, стоманено твърд, докато преценяваше Мейсън — се смекчи, когато се обърна към Айрин Кийт.
— Ти си прекалено простодушна. Винаги търсиш доброто у хората. Просто не си в състояние да проумееш света, в който живеем.
— Моля те, Мърв. Много присърце взимаш тази история.
Той и се усмихна нежно, сетне отново се обърна към Мейсън. Държанието му беше студено и надменно.
— Какво предлагате, мистър Мейсън?
— Айрин Кийт подписа жалба срещу Ивлин Бегби, като я обвини, че е извършила престъпление. Мис Бегби беше арестувана, после съдена и оправдана. Така случаят приключва незадоволително.
— От чия гледна точка?
— От гледна точка на всички потърпевши.
— Айрин е действала без умисъл по отношение на онази жена. Никога преди това не я е виждала. Шерифът я накара да подпише и тя подписа. Няма никакво правно основание да се предявява иск срещу нея за нанесени щети. Всеки адвокат ще го потвърди.
— Опитах се да убедя мис Кейт да ми даде името на адвоката си и да ми позволи да разговарям с него. Но щом предпочита да обсъжда нещата сама, какво мога да направя аз.
— Всичко това звучи прекрасно, но не бива да държите Айрин отговорна за щетите. Та тя дори не познава момичето. Подписа иска по съвета на властите.
— Май се опитвате да ми разяснявате закона?
