— Да.
— Тъй си и мислех — Мейсън се изправи.
— Почакайте, може би неправилно ви прецених.
— И аз мисля същото, по вече е късно за преоценка.
— Мистър Мейсън — замоли го Айрин Кийт, — мисля, че са ви обезпокоили без нужда.
— А пък аз не смятам, че е така — адвокатът прекоси кабинета и отвори вратата.
Айрин Кийт погледна бегло Олдридж и рязко се обърна към Мейсън. Корабостроителят я сграбчи за ръката:
— Хайде, Айрин! Да си вървим!
Адвокатът проследи с поглед затварянето на вратата. Дела изключи магнетофона.
— Шефе, ако тя искаше да се постигне споразумение, защо накара Мървин Олдридж да дойде тук?
Мейсън се извърна и замислено я изгледа. После каза:
— Благодаря ти, Дела!
— За какво? — в очите й се четеше учудване.
— Подсещаш ме за нещо, което щях да пропусна.
— Не те разбирам.
— Мървин Олдридж е точен до педантизъм. Не чака никого повече от пет минути. Държи на точността до секунда.
— Така е, но все още нищо не разбирам!
— Срещата ми с Айрин Кийт беше насрочена за два и половина. Тя е уговорила Олдридж да се срещнат тук. Той се появи петнадесет минути по-късно. Явно тя му е казала да дойде тогава. Спомняш ли си, Айрин ме уведоми, че отива в козметичния салон, за да лъсне до блясък смъртоносните си оръжия. Предупреди ме, че ще пусне в действие сексапила си. Имала е намерение за петнадесетина минути да ми завърти главата, да разбере как стоят нещата и после да изиграе ролята на великодушна светска дама, изгаряща от нетърпение да поправи стореното зло. По-късно в играта се включи и Мървин Олдридж, който по предварителна уговорка или поради вродения си темперамент, се държа възмутително надменно, грубо и студено. Така всички предложения за уреждане на нещата пропаднаха.
— Значи мислиш, че всичко е предварително обмислено?
— Не ще и съмнение. В точно определено време се случи, за да е случайно.
— Тогава мога да ти кажа още нещо. От женска гледна точка!
— Казвай!
— Айрин Кийт се интересува прекалено много от Мървин Олдридж. Предполагам, че обирът на бижутата е бил добре дошъл за Стив Мерил и му е дал време да заведе иск срещу Хелън. Обзалагам се, че когато бракосъчетанието е било отложено, Айрин Кийт не се е скъсала от плач.
Мейсън присви очи:
— Появиха се твърде интересни факти за размисъл, Дела. Струва ми се, че обстоятелствата налагат да предприемем малко разследване и да потърсим допълнителни аргументи, които биха могли да ни бъдат от полза.
— С други думи, отваря се работа за Пол Дрейк — усмихна се тя.
— Позна. Иди да видиш дали е в кантората си. Доведи го, където и да се намира, каквото и да прави. Работата започва да става дебела.
— Което доставя голямо удоволствие на някои хора — подхвърли през рамо тя вече от прага.
5
Пол Дрейк, шеф на едноименното детективско бюро, чиято кантора се намираше на същия етаж на сградата, се завъртя на големия стол за клиенти така, че краката му увиснаха през едната странична облегалка, а гърбът му се залепи за другата.
— Изплюй камъчето, Пери!
Понечил да каже нещо, Мейсън спря замислено, избра си цигара, запали я, известно време наблюдава кръгчетата дим и най-после каза:
— Познаваш Хелън Чейни, нали, Пол?
— Актрисата ли?
— Да.
— Лично не.
— Какво знаеш за нея?
— Не е много. Сегиз-тогиз нейният рекламен агент публикува голямо количество информация. Тя обаче не означава нищо. На екрана Чейни е секси, страстна и прелъстителка, в очите й се чете призив, носи къси поли и съвсем прилепнали към тялото й пуловери, но винаги в рамките на приличието. Това означава, че рекламният й отдел работи извънредно, за да я представи като малка домакиня с престилка, затворени блузи, дълги поли и всичко от този род. Тя действително обича да готви. Нещастна е, че кариерата й пречи да бъде истинска домакиня. Създават й образ на сексбомба. Всъщност е домоседка. Винаги когато има свободно време, плете нещо за някой приятел. Тя…
— Стига! Много е банално.
— Нали! — ухили се Дрейк. — Научих, че пак ще се омъжва.
Мейсън кимна:
— В Лас Вегас всичко било готово, но някой откраднал сватбените подаръци. След това в играта се включил вторият й съпруг, Мерил. Завел дело и объркал всичко. Какво знаеш за него, Пол?
— Нищо особено. Беше актьор, ако може да се нарече така. Мисля, че все още играе. Хелън не блестеше с талант, преди да изиграе ролята на кореспондентката на корейския вестник. Каква е връзката?
— Ивлин Бегби беше арестувана за кражба на бижута от колата на Айрин Кийт. Вчера я оправдаха.
— Да. Делото се гледаше в една каубойска община, нали? Четох за това.
— По-скоро в една от портокаловите общини. В Ривърсайд.
Дрейк поклати глава.
— Сега — продължи Мейсън — искам да издействам някакво обезщетение за Ивлин Бегби.
— Завела ли е иск?
— Все още не. Не мога да докажа, че има предумисъл. Вероятно липсва. Айрин Кийт е подписала иск, но го е направила по настояване на общинския прокурор. Добера ли се до повече факти, може да открия и някаква измама. Тогава Бегби ще е в коренно различно положение. Ако момичето е виновно, всичко щеше да е ясно. Но ако е невинно, както сочат фактите, тогава някой умишлено се е опитал да й навреди. Онзи, който е подхвърлил гривната в мотелската й стая, явно е искал подозрението да падне върху нея. Хари Боулс, който я разпозна като лицето отворило куфара на Айрин Кийт, може да е жертва на неволна грешка, но може и да е замесен в измамата. Научи, каквото можеш!
— Срок?
— Спешно!
Дрейк се надигна от стола.
— Много си добър! — оплака се той, докато отваряше външната врата.
— И още нещо: проучи Стив Мерил! Разбери дали някога се е подвизавал под името Стонтън Вестър Гладън.
— Повтори името! — обърна се Дрейк.
— Стонтън Вестър Гладън.
Детективът го записа в бележника си.
— Предполагам, че искаш информацията след тридесет минути?
— И утре вечер няма да е късно! — засмя се Мейсън.
6
В пет без петнадесет телефонът, чийто номер не беше обявен в указателя, иззвъня. Мейсън кимна на
