— Виждате нещата в розово!
— Още е рано да се каже, но май сме попаднали на следа, която ще помогне за справедливото уреждане на въпроса — уклончиво отвърна Мейсън.
— Надявам се, заради нея. Тя има нужда от пари. Но вие изглежда знаете някой неизвестен на мен закон. Проклет да съм, ако се сещам, как ще заведете дело за злонамерено даване под съд, след като, тъжителката е действала по препоръка на общинския прокурор.
— Не са ми известни повече закони, но съм достатъчно дълго в бранша, за да имам право да твърдя, че е задължително да се запознаеш с всички факти, преди да приложиш закона.
— Ще го запомня.
— Този урок се учи дълго време. Пък и го няма в учебниците по право. Ще ви държа в течение!
Мейсън остави телефонната слушалка, облегна се назад и се съсредоточи. След малко запали цигара и дръпна замислено, докато умът му анализираше различните страни на създалата се ситуация.
Гърти почука и влезе.
— Айрин Кийт е в кантората. Иска да ви види. Твърди, че трябвало лично да ви обясни нещо.
— Сама ли е? — запита Мейсън, докато включваше магнетофона.
Гърти кимна.
— Доведи я тогава — той угаси цигарата. — И още нещо…
— Да, мистър Мейсън!
— Ако след няколко минути се появи един непознат на име Мървин Олдридж и заяви, че има среща с Айрин Кийт, просто му кажи, че имам съвещание и съм наредил да не ме безпокоят. Същото важи и за всеки друг. Ще разговарям с личност, чиято съвест вероятно я кара да изпитва угризения. Този път искам да съм напълно сигурен, че няма да бъда прекъснат от някой, който вместо съвест, има мазол. Разбираш какво искам да кажа, нали?
— Да — Гърти се усмихна и се отправи към вратата.
Спокойната деловитост, с която Айрин Кийт прекрачи прага, свидетелстваше за добре обмислен план за атака.
— Здравейте, мистър Мейсън — протегна му ръка, тя. — Ужасно съжалявам за случилото се.
Той повдигна вежди.
— Заради Мърв! Мървин Олдридж!
Какво толкова е станало?
— Ами поведението му, навикът му да разглежда нещата схоластично и абстрактно. Той изцеди всичко човешко от ситуацията и започна да я разглежда като отвлечена икономика.
— Седнете!
— Мистър Мейсън, искам да направя нещо за това момиче!
— Мисля — той премести поглед към обувките й от крокодилска кожа, — че е по-добре да ми разрешите да разговарям с адвоката ви.
Тя седна, кръстоса крак върху крак и се усмихна.
— Защо? Страхувате ли се от мен, мистър Мейсън?
— Не, но положението е малко по-объркано, отколкото си го представях в началото… Струва ми се, че е наложително да имате адвокат.
— Не съм на същото мнение. Чудесно се оправям и сама с личните си дела. Ще се обърна към адвокат, само ако се забъркам в някоя каша.
— Вече сте се забъркала. Длъжен съм да ви кажа, мис Кийт, че от последния ни разговор насам открих някои неща. Те дават основание на Ивлин Бегби да заведе дело за клевета, предумишлено даване под съд, неправомерно задържане и лишаване от свобода.
— Боже мой! Звучи много заплашително.
— Точно това целях.
— И срещу кого ще бъде заведено делото, мистър Мейсън?
— Нали вие подписахте иска?
— Щом искате да сме точни — усмихна се тя, — подписах оплакването по съвета на общинския прокурор. Всъщност, той приготви оплакването и ми го поднесе да го подпиша.
Мейсън кимна.
— Това не изключва ли напълно въпросът за предумисъл?
— Изглежда имате много добра представа за закона, свързан с преследването за предумишлено задържане?
— О, познавам закона!
— Наистина ли?
— Да! Посъветвах се с адвоката си по този въпрос.
— Разбирам. — гласът му прозвуча сухо.
— Не мисля. Ангажирала съм адвокат, който да ми разяснява закона. Колкото до това, какво трябва да предприема, уверена съм, че моята професионална оценка е много по-добра от оценката на адвоката ми.
— Парите, разбира се, не са всичко.
— Но дават дяволски добри възможности.
— Финансовият успех зависи от страшно много неща. Може да си инициативен, да притежаваш верен усет и различни умения и все пак да се провалиш, когато са замесени пари. Късметът и смелостта играят голяма роля във финансовия успех.
— Напълно вярно, мистър Мейсън. Радвам се да го чуя от вас. Аз съм по-предприемчива, притежавам по-верен усет и повече умения от моя адвокат. По-смела съм и досега късметът не ми е изневерявал.
И тъй, срещнахте се с адвоката си и го разпитахте за закона?
— Ами, да!
— И той ви даде необходимия съвет?
— Да.
— Какво ви каза?
— Съвсем точно ли искате да знаете? — засмя се тя.
— Ако желаете да ми кажете.
— Посъветва ме да пратя по дяволите както вас, така и вашата клиентка!
— И тогава решихте да дойдете тук?
— Да!
— Защо?
— За да постигнем някакво споразумение.
— Ще бъде по-трудно, отколкото си мислите!
— Глупости, мистър Мейсън. Ще дам хиляда долара на момичето. Те ще компенсират всичките му неприятности. Така и моята съвест ще се чувства по-добре, а и вие ще получите хонорара си. Ето чека. Написала съм го на ваше име, в качеството ви на адвокат на Ивлин Бегби. На гърба му съм добавила, следната забележка: при приемане осребряване или джиросване на чека вие като адвокат на мис Бегби гарантирате, че към мен никога няма да бъдат отправени претенции за неправомерно задържане, клевета, злонамерено даване под съд или каквото и да било друго, произхождащо от събития, свързани със загубата на бижута в Ривърсайд.
— Доколкото схващам — засмя се Мейсън, — адвокатът ви е помогнал да напишете забележката.
— Разбира се.
— И въпреки това предпочитате да водите преговорите сама?
Тя кимна.
— Мисля, че трябваше да дадете възможност на адвоката си лично да ме прати по дяволите.
— Какво има, мистър Мейсън? Няма ли да приемете тези хиляда долара?
— Не!
Тя го изгледа с добре изиграно учудване:
— Всемогъщи Боже! Мистър Мейсън, та аз поднасям на вашата клиентка хиляда долара на сребърен поднос!
