Дела да се обади.
— Здравейте… Момент, Пол! — Тя се обърна към Мейсън: — Пол казва, че един от неговите хора има някаква информация от Корона.
Адвокатът вдигна другата слушалка:
— Здравей, Пол!
— Здрасти, Пери. Един от моите хора е открил гореща следа в Корона. В деня на обира към единадесет и тридесет млада жена с тъмни очила наела стая в мотела срещу кръчмата като се регистрирала под фалшиво име и адрес. Една камериерка разказала, че я е видяла да излиза от бунгалото на Ивлин Бегби. Нямало да й обърне внимание, ако непознатата не изглеждала смутена. Обяснила, че е объркала номерата. Току-що си внасяла багажа.
— По кое време е станало това?
— Горе-долу, когато тази жена наела стаята — в единадесет и половина. Управителката не е много сигурна. Спомня си, че бунгалата били току-що почиствани. Времето за напускане е десет часа. Тогава идвали и камериерките и свършвали работата си за около два часа. Тъй че, когато тази особа се появила в единадесет и половина, управителката трябвало да намери оправено бунгало за нея. Затова запомнила часа.
— Някакво описание на жената?
— Ще стигна и дотам. Висока около метър и седемдесет. С тъмни очила, скъпи дрехи и много скъп автомобил. Управителката не е сигурна за марката на колата. В регистрационната карта е записана като „Кадилак“, но тя е по-склонна да мисли, че е била „Линкълн“. Не е сигурна.
— А регистрационния номер?
— Проверих. Фалшив е.
— Адреса?
— Също.
— Нещо друго от описанието?
— Елегантни дрехи, добре обигран глас и през цялото време не сваляла тъмните си очила. Според управителката била към тридесетгодишна. Спомня си и нещо интересно: непознатата носела обувки от крокодилска кожа. Много скъпи. Имала хубави глезени и затова управителката забелязала обувките. Нали знаеш, че не обичат самотни привлекателни млади момичета да наемат стаи по това време на деня, защото понякога се случва да се забъркат в някоя каша.
— Но все пак управителката й е дала стая, нали?
— Да. Непознатата обяснила, че е шофирала цяла нощ, че отивала в Холивуд и трябвало да поспи два-три часа, но щяла да плати за пълен престой. Искала просто да затвори очи и да се отпусне.
— Колко време е останала?
— Не се знае. Явно към един часа вече е изчезнала.
— Как така?
— В дванадесет и половина една камериерка забелязала, че бунгалото е освободено и ключът е отвън на вратата. Някой се бил къпал, тъй като кърпите били на пода. Леглото не било разхвърляно. Нямало и багаж.
— И тази жена е влизала в бунгалото на Ивлин Бегби?
— Без съмнение. Камериерката я видяла да излиза оттам.
— Пол, тогава бижутата все още не са били откраднати!
— Зная, но мислех, че тези неща може да те заинтересуват.
— Действително. А къде е била Ивлин по това време?
— Очевидно е закусвала. Докато е била там, ставала късно. Обяснила на камериерката, че цял живот се събуждала в тъмни зори и сега искала да опита от свободния живот.
— Пол, вземи снимки на Айрин Кийт. Провери дали камериерката няма да познае в нея мистериозната наемателка. Ако е така, започваме преследването.
— Пери, не забравяй, че непрекъснато е носела тъмни очила.
— Добре де! Поне опитай!
— Съгласен. Докога ще си бъдеш в кантората?
— Преди да изляза, ще оставя координатите си. Всъщност преди това ще се отбия в кантората ти. Продължавай по тази следа.
— Какви са новините? — попита го Дела. Мейсън й предаде информацията от Дрейк.
— Дела, опитай да се свържеш с Ивлин Бегби!
— Лично ли искаш да разговаряш с нея?
— Не. Предай й, че са се появили нови и много интересни подробности, свързани с нейното дело. Предупреди я, че може да я потърси Айрин Кийт, за да й направи примамливо предложение за обезщетение. Кажи й, че колкото и щедро да изглежда то, тя не бива да го приема.
Дела Стрийт кимна и се отправи към офиса.
— Ще поръчам разговора оттам, шефе. Не искам да те безпокоя.
— Свържи се тогава и с Франк Нийли. Предай му, че сме попаднали на гореща следа.
Дела излезе, а Мейсън, присвил очи в размисъл, закрачи из кабинета. Няколко минути по-късно секретарката се върна.
— Шефе, свързах се с Джо Падена. Ивлин не е там!
— Така ли?
— Да. Смяната й била от девет до три. После от осем до един след полунощ. Ясно е какво се е случило. Нали й даде сто долара. Отишла е да си купи дрехи.
— Обяснението е твърде елементарно.
— Ето още информация от Джо Падена. Попитах го дали някой не е търсил Ивлин и няма ли съобщения за нея. Обаждал се някакъв мъж и помолил да й предадат, че СМ желае споразумение.
— СМ ли?
— Да, просто инициалите.
— Стив Мерил! По дяволите, как е разбрал, че се намира там?
— Възможно е тя да го е потърсила отново.
— Не е изключено. А може съобщението за споразумение да е свързано със задържането. Ако успеем да идентифицираме жената, влязла в бунгалото на Ивлин като Айрин Кийт, няма да приема предложение и за двадесета и пет хиляди долара!
— Да оставя ли съобщение за Ивлин?
— Може първо да се обади на СМ.
— Какво да правим тогава?
Мейсън погледна часовника си и реши:
— Дела, вземи моята кола. Иди дотам по прекия път. Щом мис Бегби се появи, предай й моето съобщение. Постарай се да си първа. Обади ми се, след като говориш с нея. Ще се срещнем за обяд в Холивуд или може би си заета?
— Напротив, свободна съм. А и много съм гладна. Тръгвам. Ще ти се обадя вероятно след час.
Тя облече палтото си, нагласи шапката си, отвори външната врата, хвърли му една усмивка и изведнъж се сепна:
— Боже мой! Забравих да се свържа с Нийли. След разговора с Джо Падена…
Мейсън й направи знак да не се връща.
— Гърти ще му се обади. Тръгвай, Дела!
Той постоя, загледан в затварящата се врата. После се върна до бюрото, вдигна телефонната слушалка и каза на Гърти:
— Намери ми Франк Нийли от Ривърсайд. Ще бъда наоколо.
Мейсън обясни на Франк, че поради „евентуални разкрития“ обсъждането на въпроса за обезщетението сега ще бъде крайно неблагоразумно.
— Разбрано — засмя се Нийли. — Оставям всичко във ваши ръце, колега. Няма да отговарям дори и да ме питат колко е часът. Играя на адвокат-сътрудник само от благовъзпитаност.
— Играете, защото ще получите възнаграждение като защитник на Ивлин Бегби.
