болеше, особено краката. Солената вода ги бе разранила, най-вече при ставите, така че тя вървеше бавно и предпазливо. Замечта се да се изкъпе в сладка вода.
За пръв път от няколко дни се огледа. Преди началото на бурята бе облечена в памучен костюм и сандали. От костюма бяха останали само кафяви парчета плат, които едва я прикриваха. Загубата на дрехите не я разтревожи. Сандалите, виж, бяха друга работа.
Рут, слава Богу, поне имаше панталонки и ризка. Клайв обаче бе зле само с набедрена превръзка. Само след броени часове тялото му щеше да бъде обгорено от слънцето и изпохапано от насекоми, ако не се покриеше с нещо.
На лявата й китка нямаше нищо. Красивият златен часовник, подарен й от Ейб в деня на раждането на Рут, бе изчезнал. Очевидно каишката му се бе разкопчала. Така и не си спомни кога и къде. Последният спомен от Ейб бе изчезнал.
Покатери се по скалите, като внимаваше да не ожули наранените си крака. Бе минало много време, откакто за последен път се бе катерила босонога по скали. От носенето на обувки стъпалата й се бяха изнежили. Зад скалите имаше само кал, и никакъв пясък. Почти до самия бряг се извисяваха няколко перести палми. Като внимаваше да не стъпи върху острите като ножове корени на мангровите храсталаци, тя отиде до палмите и хвърли поглед към джунглата зад тях. Както бе подозирала, откри там малко поточе. В интервала между прилива и отлива водата му бе неподвижна. В душата й се появи искрица надежда.
Перестите палми бяха разцъфтели и иззад къдравите им листа се подаваха красиви оранжеви стъбла, които провисваха в калната вода. Франсин се наведе, като внимаваше да не докосне острите като бръсначи листа, и започна да търси плаващите плодове. Усилията й бяха възнаградени. Откъсна няколко плодове с големината на ананаси и се върна при Клайв и Рут.
— Пясъчните мухи изпохапаха Рут — каза Клайв. Краката на Рут наистина бяха подути от ухапвания.
— Ще ги разтрием с кокосово мляко. Виж какво намерих. Плодове от переста палма.
— Ти си гениална!
— Клайв, зад тези скали има река. Където има прясна вода, винаги има и хора. Ако тръгнем нагоре по течението през гората, непременно ще стигнем до някое селище. Или поне до рибари.
Клайв обели един от плодовете и го подаде на Рут. Детето с удоволствие го захапа.
— Не можем да тръгнем из джунглата боси — каза Клайв. — Ще трябва да си направим някакви обувки. От лико и дървесна кора.
Франсин се порови във вързопа с вещите и извади ръчната граната.
— Виждала съм как ловят риба с динамит. Можеш да взривиш това нещо във водата.
— Добра идея — каза Клайв, взе гранатата и тръгна към брега. С небрежно движение измъкна пръстена й и я хвърли в морето. Чу се плясък, а след това се появи воден стълб. Клайв доплува до мястото на взрива и след малко се върна с три малки риби.
— Все е по-добре от нищо — каза. — Но ще трябва да ги изядем сурови.
Вечеряха с трите костеливи риби и със сладките плодове на перестата палма. Слънцето вече бе започнало да залязва и бе обагрило хоризонта в лилаво. Събраха клонки и направиха нещо като легло, разположено на най-високата част на брега. След това мълчаливо, притиснали се един до друг, проследиха с поглед как слънцето потъна в морето. След настъпването на мрака шумът на вълните стана сякаш по- силен. Гората зад гърба им започна да пее — милиони жаби, насекоми и птици подеха своя вечерен хор. През клоните на едно дърво се преметна някакво същество и Рут се изплаши.
— Това са маймуни — успокои я Клайв, Франсин си представи големи кръгли очи, гледащи ги през мрака, маймунски пръсти, стиснали клон, и оголени остри зъби. Колко ли време щяха да успеят да оцелеят, ако не срещнеха човешки същества? Единствената й утеха бе реката. Реши, че той е единствената им надежда за спасение.
Франсин се събуди в бял и безмълвен свят. Бе се спуснала гъста мъгла, от която не се виждаха нито морето, нито сушата. Въздухът бе задушен и горещ. Наоколо им се разнасяше вонята на отлива.
Изправи се и прокара пръсти през чорлавата си коса. Клайв, взел Рут на ръце, й се усмихна уморено. По телата и на тримата бе полепнал пясък. Бяха изпохапани от насекоми. Франсин отиде до брега, съблече се и влезе в топлата вода. За известно време се отпусна в бялата мъгла и започна да мие косата си. Тялото, което усети под ръцете си, й се стори отслабнало. Костите й стърчаха под кожата, от гърдите й бяха останали само зърната, а ребрата й се брояха. Солената вода засили болката на наранените места, обаче поне отми от тях пясъка.
Изпра дрехите си. Реши, че сигурно прилича на дивачка. Изцеди ги, доколкото можа, и веднага след това ги облече. Не можа да види „Лотосов цвят“. Може би отливът вече го бе отнесъл.
Рут вече закусваше с плод от переста палма и разговаряше весело с Клайв. Понякога се оживяваше и се превръщаше в някогашното дете, така добре познато на Франсин. След това обаче изпадаше в апатия.
— Ще замина заедно с Клайв и ще живеем в една много голяма къща — каза Рут
— А мен ще ме вземете ли?
— Разбира се — каза Рут. — И ще си купим нова кола
— Каква кола?
— Модерна — поясни Рут. — А Клайв ще ми стане татко.
— Това решение ми харесва — каза Франсин сериозно. Погледът на Клайв бе изпълнен с топлота. „Започваме да се превръщаме в семейство — рече си Франсин. — Моля те, Боже, нека винаги си останем семейство.“
След това обясни на Клайв как да си направи наметало от палмови листа. След като го наметна на раменете си, той заприлича на плашило и реши да го захвърли. Рут обаче го убеди да не го прави. Все пак наметалото бе някаква защита от слънцето, насекомите и тръните.
Франсин прокара палмово лико през върховете на кокосовите орехи, за да могат да се носят. Клайв метна шест от най-големите на рамо и тримата се запътиха към реката. Мътната вода бавно се стичаше към морето, следвайки отлива. Повърхността й бе покрита с пяна и с палмови листа. Франсин реши, че нагоре водата ще се избистри достатъчно, за да може да се пие. Най-напред тръгна Клайв, следван от Рут. Навлязоха в джунглата.
Мъглата не се разсейваше и ограничаваше видимостта само до няколко метра. Над главите им се надвесваха клони. Всичко бе обгърнато в сенчест полумрак.
Водата им стигаше до коленете. Дъното бе кално, без камъни, но стъпването в калта бе уморително и след малко Рут захленчи и поиска да я носят. Франсин я вдигна и вървя с нея половин час. Когато се умори, я взе Клайв и Рут почти веднага заспа.
Гъстата мъгла действуваше хипнотизиращо. Убиваше всякакво усещане за движение, така че им се струваше, че вървят по безкраен конвейер, движещ се в обратна посока, и са застинали на едно място. Водата и клоните пред тях им се струваха неизменни.
От време на време мъглата се сгъстяваше и се превръщаше в дъжд, който продължаваше около половин час. Франсин бе обещала на Клайв, че ще открие храна в джунглата. Как обаче можеше да намери плодове в тази непроницаема мъгла? Тя поглъщаше дори и звуците, така че им се струваше, че се намират в катедрала.
Постепенно обаче водата започна да става по-дълбока и по-студена. На дъното на потока започнаха да се появяват камъчета. Стана по-горещо и мъглата се разреди. След четири или пет часа път се появиха бързеи. На това място реката се разделяше на няколко потока, които по различни пътища се насочваха към морето. Нагоре по течението реката ставаше все по-широка и по-дълбока.
— Ще трябва да следваме основното русло — каза уморено Франсин.
Реката стана толкова дълбока, че се наложи да вървят покрай нея. Над водата се свеждаха огромни дървета, върховете им почти се докосваха и на моменти им се струваше, че вървят в пещера. Малки птички, смутени от пришълците, излитаха от гнездата си от двете страни на реката и се стрелваха пред тях. Из мъглата запърхаха небесносини и масленожълти пеперуди.
Стигнаха до малък пясъчен бряг, седнаха и изпиха по един кокосов орех, като след това изстъргаха вътрешността му. Краката им бяха покрити с малки черни пиявици, които неусетно се бяха впили в тях и смучеха кръвта им. Разтрепераната Франсин понечи да ги свали, но Клайв не й позволи.
— Така можеш да предизвикаш някаква инфекция. По-добре ги остави. Сами ще изпадат, когато изсъхнем. Франсин го погледна недоволно. Костеливите крачета на Рут също бяха покрити с пиявици.
