— Ти каза, че хората от Виентян са тук — рече Сакура. — Кого имаше предвид?
— Двама мъже. Единият се представи като майор Кристофър Макфадън, а другият е азиатец на име Туон, вероятно лаосец. Твърдят, че си им откраднала нещо, и искат да им го върнеш. В противен случай щели да сторят зло на човек, когото познаваш.
Сакура сведе глава. Дългите й кафяви коси обградиха лицето й. Не каза нищо.
— Кои са те? — попита Мънро.
— Изпратил ги е Джай Хан. — Тя се опита да сдържи сълзите си.
— Обясни ми що за хора са. — Те са рей-банове.
— Рей-банове? Това ли са рей-бановете?
— Така ги наричаме — каза тя. — Не носят униформи, обаче винаги ги отличаваме по очилата.
— Какво си откраднала от тях?
— Пари.
— Колко?
— Много.
— Кой е човекът, когото могат да убият?
Тя преглътна и мрачният й поглед срещна погледа на Мънро.
— Детето ми.
Мънро мълчаливо я изгледа. След това стана и каза:
— Ще отида да потърся госпожа Лорънс. Не отивай никъде.
Първоначалната реакция на Франсин бе шок. Веднага след това си зададе въпроса дали в случая не започва второто действие на пиеса, разигравана с цел тя да бъде измамена.
— Почни отначало — тихо каза тя. Лицето на Сакура бе безизразно.
— Във Виентян работех при един китайски бизнесмен на име Ли Хуа.
— Какъв беше бизнесът му?
— Търгуваше с планинските племена.
— С опиум ли? — попита Мънро.
— Не е това, за което си мислиш.
— Така ли? А какво?
— Бизнесът му беше законен.
— Да де, но все пак е търгувал с опиум, нали? — Да.
Франсин и Мънро се спогледаха.
— Ли Хуа бе уважаван човек — продължи Сакура. — Бе мил старец, който се отнасяше с мен като с дъщеря. Бях щастлива, докато работех при него. Имах любовник, Роже Рикар. Бе пилот в малка чартърна компания, която осъществяваше полети между Виентян и севера. Дари ме с дете, което нарекохме Луис. Когато бебето ми се роди, реших, че животът ми най-сетне се е осмислил. Помислих си, че ще бъда щастлива. Тогава обаче никой още не знаеше, че войната ще се разрасне и че ще дойдат американски пехотинци. Те се нуждаеха от хероин. Заради това Ли Хуа бе убит.
— Кой го уби? — попита Франсин.
— Войниците на Джай Хан. Генерал Джай Хан е командир на племето мео. Те са планинско племе, войници и производители на опиум. Ненавиждат комунистите. Джай Хан превърна племето си в антикомунистическа армия. За да поддържат лоялността на Джай Хан, рей-бановете превозват опиума със самолети. Това е част от тяхната политика за „спечелване на умовете и сърцата“. Джай Хан пое търговията с опиум и бях принудена да работя за него.
— А Макфадън? И той ли участвува в хероиновия бизнес с Джай Хан?
— Макфадън е от ЦРУ.
Мънро и Франсин се спогледаха.
— От ЦРУ? — повтори Франсин. Не можеше да повярва.
— Той помага на Джай Хан да обучи племето си. Обучава ги да ползуват съвременни видове оръжия. Войната и хероинът са едно и също нещо.
— Какво искаш да кажеш?
— Докато Макфадън учи мъжете как да ползуват оръжието, жените им произвеждат опиум в селата. Американските самолети доставят на селяните ориз и оръжие, а се връщат във Виентян, натоварени с опиум.
— А после?
— После опиумът се преработва в хероин.
— От Макфадън ли?
— Не. От принцовете, генералите и гангстерите. Виентян така вони на оцет, че не може да се диша. Това е заради оцетния анхидрид, с който се рафинира морфинът. След това пречистеният хероин се прехвърля в Сайгон.
— Това ли обяснява присъствието на Макфадън в Ню Йорк, Сакура? Участието му в хероинов картел?
— Да. Туон е един от зетьовете на Джай Хан. И двамата са опасни, обаче хероинът не ги интересува. Интересуват ги само парите. Парите, които им дават рей-бановете, никога не им се виждат достатъчни. А за закупуването на оръжие за своите армии те се нуждаят от много пари.
— Какво излиза? — каза Мънро. — Че когато говориш за рей-бановете, имаш пред вид именно ЦРУ?
— Да.
— Сакура, никой няма да повярва, че американското правителство спонсорира търговията с хероин в Лаос — каза Франсин.
— Някой я спонсорира — тихо каза Мънро. — Сайгон е пълен с хероин. Имахме указания да издирим всички наркомани сред нашите сътрудници и да ги изпратим в център за дезинтоксикация. Това бе невъзможно. Ако го бяхме направили, щяхме да останем без хора. Хероин можеш да си купиш във всяко село и от което и да е дете. Винаги ни казваха, че зад тази работа стоят комунистите.
— Не са комунистите — възрази Сакура. — Комунистическите племена произвеждат храна, а не опиум. Само селяните от племето мео произвеждат опиум от векове. Никога обаче не са го рафинирали. Това го правят западняците. Именно те превърнаха опиума в нещо наистина смъртоносно. В съвършената капиталистическа стока — каза тя с огорчение. — Една част се продава на американските войници. Останалата част заминава за Америка и Европа. Рей-бановете я продават на корсиканците, а те на дилърите.
Франсин не откъсваше поглед от лицето на Сакура и не преставаше да си задава въпроси. „Ти моя дъщеря ли си? В това ли се е превърнала Рут?“
— Не си ли даваше сметка, че това, което вършиш, е лошо?
— Естествено, че си давах сметка.
— Защо тогава не напусна тази работа? Лицето на Сакура се изкриви.
— Мислех да го направя, но те ми отнеха прекрасното ми момченце.
— Кой ти го отне?
— Първо ми го отне Роже. — Очите на Сакура отново се изпълниха със сълзи. — Той остана без работа. Рей-бановете разориха чартърните компании. Роже много страдаше. Започна да пие и да буйствува. Видях какво представлява в действителност. Ненавиждах търговията с хероин и исках да избягам от Лаос. Исках да открия място, където да мога да възпитам детето си. Далеч от войната и от хероина. Опитах се да напусна Виентян, но Роже разбра това и ме спря. Отне ми Луис. Той бе само на две години. Роже ми позволи да го виждам само в събота и в неделя, и то в неговата къща. Не можах обаче да си върна детето. Тогава Роже реши да открадне пари от Джай Хан. Накара ме да му помогна. Казах му, че тази негова идея е налудничава, обаче той вече си я бе набил в главата. Държеше Луис в ръцете си и ме принуди да му сътруднича.
— И ти реши да измамиш Джай Хан, така ли? — попита Мънро.
Сакура кимна утвърдително.
— Как го направи?
— Знаех как работи Джай Хан. Превежда всичките си пари в банка в Тайланд. Занасяхме ги на летището с кола и там ги натоварвахме на самолета на лаоските кралски въздушни линии за Банкок. Описах на Роже маршрута. Една сутрин неговите хора спряха колата ни и взеха чантите с парите. Работата излезе
