пиянско грозде — сорт, който достига много висока захарност, и виното от него може да достигне до 30% съдържание на спирт. Повечето отглеждани сортове царевица са с далеч по-високо съдържание на лизин от оригиналната, и така са не по-малко пълноценна храна от житото. Има и люти чушки, които съдържат почти 6% капсаицин, и една от които може да подлюти здравата вечерята на манастир с над две хиляди монаси — осемстотин до хиляда литра гозба. Много от другите култури и животни също имат дребни генетични подобрения — например кучетата от Ортодокс не боледуват от бяс, гроздето не го лови мана…
Друг весел, макар и досаден, куриоз са бълхите и въшките. Непосредствено след Преселението ръководството на сектата, запитано от миряните си за тях, е излязло със становището, че малките гадинки, както и вълците, са били поискани нарочно, за да бъдат нещата истински. Истината обаче е, че никой от тези радетели на селския живот не е бил стъпвал на село през живота си, и не е знаел, че добитъкът има паразити — и затова не се сетили да поискат при съставянето на проекта да ги няма…
Население
Всички заселници на Ортодокс са членове на сектата на Йосиф Водителя от времето на Преселението. Хора извън тази секта не са били приемани в проекта; малкото желаещи да се присъединят към него в последния момент са били набързо „покръстени“ и приети в сектата.
Тъй като сектата силно се е противопоставяла на всякакви видове аугментации, процентът в нея на хората с официално разрешени аугментации (средна продължителност на живота 100–110 г., пълноценно здраве почти до края, и т.н.) е бил сравнително малък. Истината обаче е, че повечето от членовете й са мразели аугментациите именно защото са били опитали да се сдобият с това или онова, и опитът е бил неуспешен, или с нежелани ефекти. А обикновено е бил неуспешен, защото срещу почти или съвсем без пари е можело да бъдат намерени само експериментални или нелегални аугментации, недокументирани и недоизпипани.
Резултатът е, че немалък процент наследствени аугментации са минали „нелегално“ — притежателите им не са съобщавали за тях, за да не бъдат отхвърлени, или не са подозирали, че има остатъчен наследствен ефект, или не са знаели до какво точно ще доведе този или онзи им опит да се аугментират. Също така, първите няколко поколения направо са гъмжали от подивели или експериментални контейнерни ретровируси, използвани за въвеждане на генетични аугментации, които непрекъснато са пренасяли между хората каквито гени и парчета от гени попаднат. Резултатът е пълна генетична каша.
С времето генетичната каша е овладяна от естествения подбор, поне до степен да не пречи твърде много на раждаемостта. Много често обаче са срещани наследствените останки, скрити или в някаква степен изявени, на нелегални, експериментални или просто не много известни аугментации. Съчетанията им понякога пораждат изключително странни хора.
При преселването на планетата, за да обедини хората си, Йосиф Водителя създава църковно обявеното роднинство. Чрез него се декларира некръвна и небрачна роднинска връзка между хора. След Преселението всички са били свързани в „семейства“ от по няколко братя и сестри. Оттогава църковно обявеното роднинство се използва най-често при осиновяване на деца, понякога при приемане на Анатемосани, но и при най-различни други случаи — когато свещениците решат, че е необходимо.
При преселването на Ортодокс групичката е само от две-три хиляди човека. Контролът върху раждаемостта е обявен за зло и забравен, и броят на населението непрекъснато расте; към 972 ОП то е около 25 милиона души, населяващи около 350 000 квадратни километра. Вероятно населението би било много повече, ако раждаемостта не беше естествено ограничена от генетичната каша и от факта, че през първите около шестотин години между половината и една трета от населението са се замонашвали, или не са участвали в брак поради други причини. Към 972 ОП генетичната каша вече не пречи много на размножаването, а в манастирите отиват твърде малко хора, и населението расте доста бързо.
Първоначално големият процент от населението е било религиозно по-скоро проформа (по-скоро са мразели богатите, които могат да си позволят аугментации), и истински вярващите са намирали себеподобни предимно в манастирите. През първите няколко поколения религиозността се е засилвала; това е времето, когато манастирите преливат от монаси. С „попиването“ на религията с поколенията обаче съотношението се обръща, обръща се и процесът — вярващите се чувстват добре навсякъде (и по-нужни извън манастирите), вътре остават символичен брой монаси, някои от които — недостатъчно набожни за цивилния живот, но търпяни вътре заради посветяването си (и възпитавани в религиозен дух при по-строга дисциплина). Изследователи на Ортодокс спекулират, че това може би е начин за допълнително изчистване на обществото от недостатъчна религиозност.
Икономика и култура
За ниво на развитие на света е избрано ранното Средновековие. Машините от всякакъв вид (всичко по- сложно от обикновено колело или мелничен механизъм) са обявени за осквернение на волята Божия, прогресът под каквато и да било форма — също. Създадени са строги правила, които да забраняват дори като идея нещата, които принципно биха могли да доведат до прогрес; много често тези правила са изненадващо изобретателни и ефективни. Някои изследователи на Ортодокс смятат това за сигурен признак, че са били предложени от Безтелесните; други го оспорват.
Установено е летоброене от преселението — ОП. Използват се старостилни (по представите на Йосиф и компания) мерки и теглилки, технологии и др. Наемането на един човек от друг за работа е забранено, въпреки че реално често се получава на практика — някаква работа се свършва срещу някаква форма на заплащане. Прекомерното богатство е обявено за грях. Създаването на каквито и да било икономически сдружения (а и по принцип организации, с изключение на църковните) се смята за опит за подкопаване на властта на църквата, и се преследва. Изследването на нови територии се допуска само при необходимост от заселването им (пренаселване на наличните).
Търговията е предимно натурална. Използват се понякога и правени от местните златари златни и сребърни монети, които обаче се ценят много повече в качество на украшения, „късмети“ и други подобни, и реално са просто стока, а не универсално разменно средство. Основната причина е суровият възглед към богатството (официално — наследство от православните канони, реално — напасване към състава на сектата, идващ по време на Преселението предимно от най-бедните слоеве).
Духът, порядките, обичаите и правилата са каквито са били през Средновековието за България и българите, по представите на Йосиф и хората му. Което реално отговаря по-скоро на късното Средновековие, каквото е в популярните обществени представи, и са твърде различни от реално исторически съществувалите. Списъкът на разликите е огромен; причината за на практика всички е една и съща — Йосиф и хората му просто не са знаели това или онова. Че българките тогава не са носели рокли, а сукмани и престилки; че „потур“, „ока“ и още много други думи не са български; че повечето селскостопански растения, а и животни, които се гледат на Ортодокс, са се появили в България по-късно, и т.н.
Разминавания, включително фрапантни, има дори в църковните порядки и обичаи. Там те са допуснати най-често от съображения за практичност. Съображенията по-късно не винаги са се оказвали верни, но повечето разлики са запазени въпреки това. В традиционната българска православна църква например има само един синод — на Ортодокс има околийски, митрополийски и централен синоди. В оригиналната църква свещениците нямат право да се женят след ръкополагане — на Ортодокс митрополит има право да венчае свещеник, ако той не е бил женен при ръкополагането си. Много служби и обичаи са напълно различни; някои биха били обявени от кой да е образован български свещеник от времето на Разделението за суеверия или дори ерес, и с право. Самодивите и караконджолите, а и доста други „зли сили“ на Ортодокс са доста различни от представата за тях през Средновековието. Някои от разминаванията са поради необходимости при създаването на системата на Ортодокс, но повечето идват пак от неинформираността на Йосиф и хората му.
Социално и държавно устройство
Системата за управление е теокрация. Държавата се нарича Патриаршия. Начело е Патриархът, който се избира пожизнено. Патриаршията се разделя на Митрополии, начело с митрополити, те на околии, начело
