Когато отново се обърна към него, изражението на лицето му бе повече от скептично.
— Как?
— Руди ми даде част от идеята, въпреки че не бях сигурна как да я използвам. Тревожех се, че ще ми отнеме повече време, отколкото разполагам, за да разпределя историята в стройни дялове за вашата брошура. Но Руди каза, че Даргентия е пълна с легенди, които разказват не само за скъпоценностите и за задължението на принца да се ожени за обикновена жена.
При това тя отново трябваше да отклони поглед от него. Не искаше той да си помисли, че тя сама предлагаше да се заеме с тази роля.
— Но и много други също — продължи тя. — Хората навсякъде обичат приказките и легендите и вашата страна може да им ги даде, ако дойдат да я посетят. А има и нещо друго, което обичат хората.
— И какво е това?
— Състезанията. Можем да позволим на туристите да ви помогнат да си изберете принцеса!
Глава седма
— Та това е смешно! — удиви се Никоу. Как можеше тази странна млада жена да си помисли, че той щеше да се съгласи група чужденци да изберат булката му?
Досега тя се бе държала почтително към него и положението му. Всъщност на моменти бе изглеждала очарователно срамежлива, когато не бе сигурна как да се отнася към кралската особа.
Или и това бе просто част от играта й? Нима бе нов номер от опита на американката да сложи ръка на принца? Можеше просто да си представи как тя организираше да покани хиляди свои приятели на бала, за да гласуват за нея и тя да му стане съпруга. Обикновена жена до мозъка на костите си, за да изпълни предсказанията на легендата.
Той обаче се съмняваше, че тихата Пейдж Конър имаше достатъчно приятели, за да запълнят хотелите за един месец.
Имаше нещо около нея, което можеше да го накара да възприеме идеята, че тя се опитваше да се домогне до него, като нещо почти приятно. Ако тя, разбира се, бе родена принцеса, която можеше да напълни съкровищницата на държавата с пари и хотелите й — с туристи.
Тя бе показала желанието си да му помогне, да облекчи товара му на народен водач.
Добре, със сигурност беше я осенила една абсурдна идея. Туристите да изберат булката му, как пък не:
Но колкото повече той се противопоставяше, толкова повече тя го увещаваше.
— Размислете, Никоу — каза тя. — Това ще привлече туристите. Може би дори ще промени живота ви.
— Никога! — Той почувства такъв гняв, че можеше да я хвърли в рова. Вместо това застана на ръба му, като едва не падна в него. Гъските изкрякаха и се разпръснаха, за да му сторят път. Трябваше да се върне в замъка, но нещо вътре в него му казваше, че може би беше права.
Не изглеждаше уплашена от гнева му. Малко по-встрани от него тя опъна полата под себе си и седна на тревистия бряг с крака, отпуснати в рова. Като ги протегна напред, тя потопи пръсти във водата.
Нейното хладнокръвие го разяри още повече.
— Как ще се почувствате вие — попита той, — ако някой ви предложеше да се омъжите по приумица на някой…
Тя му хвърли поглед, изпълнен с недоумение — и болка. Той имаше неясното усещане, че не за пръв път са й правили такова предложение.
Но кой можеше да се опита да се ожени за Пейдж Конър срещу волята й?
Тя се надигна бавно и каза с пресеклив глас:
— Вие сте напълно прав, Никоу. Нямам право даже да го споменавам.
Противоположно на очакванията му, сега той не искаше да изостави идеята. Пейдж вървеше по пътеката към крепостната стена и той се забърза, като я настигна близо до порутената статуя на лебед. Той я прегърна през рамото и така я накара да се обърне и да го погледне с тези чудни кехлибарени очи под отвратителните й очила. Усмихна й се:
— Нека да обсъдим възможностите.
По обратния път за замъка и двамата даваха идеи. Той се стараеше да се съсредоточи върху думите й, за да не си мисли за очарователното й, меко тяло, притиснато близо до неговото. Стъпките им автоматично се изравниха, така че хълбоците им се поклащаха в унисон; подхождаха си много добре. Вдъхна свежия й аромат на бебешка пудра. Спомни си как лежеше върху нея на летището и какво бе почувствал под себе си.
Но това бе безразсъдно. Бе достигнал до подобна идея за състезание. Беше смайващо проста и все пак учудващо изкусителна. Тълпи от туристи със сигурност щяха да прииждат.
— Ще използваме вашата брошура, за да разкрием съществуването на безбройните легенди на Даргентия, включително и тази за липсващите скъпоценности на короната. Хората обичат загадките. После ще ги привлечем тук да ми помогнат да избера моята булка чрез рисунка.
— Какво?
Тя се спря на пътечката, потънала в храсти, и той се засмя на изненадата й.
— Много е просто. Всеки посетител на бала и Даргентия ще разполага с един глас, ако остане повече от месец, въпреки че аз сам ще избера победителката. Но имената на всички онези, които гласуват за принцесата, която аз наистина ще си избера за булка, ще бъдат записани на една рисунка. Победител ще бъди този, чието име се изтегли произволно. Той ще се върне тук за сватбата, всички разходи ще му бъдат заплатени и ще участва в сватбеното тържество.
— Тогава ще изберете принцесата, която искате — каза Пейдж, — но всички, които се съгласят с вас, ще имат шанса да бъдат възнаградени за своя добър вкус. Като при лотарията. Обичам такива неща! — Вълнението проблесна в очите й, които отразяваха светлината от горния прозорец на замъка.
Някъде вътре в него думата любов затрептя за момент. Какво ли щеше да е чувството един ден тя да я използваше за него? Какво ли щеше да е усещането, ако някой ден той самият я използваше за нея?
Глупости! Със своята идея за рисунката той бе изключил всякаква мисъл, че тя би могла да се домогне до него на собствения му бал. А и състезанието със сигурност щеше да привлече туристи в Даргентия.
Влязоха в замъка през вратата на кухнята. Той се смая на колебанието на Пейдж, когато достигнаха оскъдно осветения коридор.
— Оттук — каза той, като посочи надясно.
— Зная — прошепна тя. А после каза още по-тихо: — Лека нощ, Никоу.
— Благодаря, Пейдж — каза той, — че се опитахте да ми помогнете.
Пейдж изтича през коридора. Чувствата и се блъскаха в нея, сякаш се намираха в перална машина.
Никоу се бе объркал да стори нещо против волята си като това, че се бе съгласил друг да избере булката му. Знаеше колко ужасно се чувстваше той.
Но какво щеше да стане, ако той узнаеше, че цялата идея за бала бе резултат от намесата на Милисънт?
Разбира се, че тя можеше и да греши. Пейдж се молеше идеята за бала да бе просто едно съвпадение с хрумването на Никоу.
Но баловете със сигурност са традиционно средство на феите.
В библиотеката по-рано в този ден Никоу й бе дал ясно да разбере какво мислеше за свръхестествените сили.
Може би тя трябваше да го накара да забрави бала, преди той да осъзнаеше, че му е подготвена клопка от фея.
Тя стигна вратата на спалнята си. Друга неприятна мисъл да се загнезди в съзнанието й. Милисънт.
Но след историята с молците от сутринта Милисънт все още се криеше. Пейдж си помисли дали да не я извика; искаше й се добре да се скара на палавата фея.
Глупаво бе да се опитваш да се скараш на някой, който дори не беше там. Тя се отказа от идеята.
Искаше само да можеше така лесно да се откаже да мисли за Никоу.
