Анабет се опита да се изправи, опита се да се отдалечи от проницателния поглед на Джейк, но той я държеше здраво в прегръдките си.
— Аз искам някакво обяснение, Кид.
— Не знам! — каза тя. — Наведох се напред, зави ми се свят и припаднах.
Очите на Джейк се присвиха.
— Болна ли си? Ти ми изглеждаш ужасно бледа.
— Стомахът ми малко не е в ред — каза Анабет. — Трябва да съм изяла нещо развалено.
Това изглежда задоволи Джейк и той въздъхна тежко, като разхлаби прегръдката си.
— Отсега нататък внимавай какво ядеш — каза той грубо. — Гладна ли си сега?
Анабет умираше от глад.
— Да. Ще ти помогна да приготвиш вечерята.
— Ти ще седиш и ще почиваш — заповяда Джейк, освобождавайки я от прегръдката си в седнало положение върху одеялата.
— Аз със сигурност няма… — Анабет се опита, да се изправи твърде бързо и почти припадна отново.
Джейк за секунда беше до нея.
— По дяволите, Кид. — Той наведе главата й между коленете. — Искам да си добре за ездата утре, така че ще правиш каквото казвам и ще почиваш.
Отговорът на Анабет беше неразбираем, защото устата й се намираше между коленете. Джейк я хвана за врата и я изправи.
— Какво каза?
— Казах добре!
Джейк наблюдаваше внимателно Анабет, докато приготвяше малко сушено месо с боб за вечеря. За негово учудване тя изяде огромно количество и поиска още. Очевидно това, което беше разстроило стомаха й, не я притесняваше повече.
Анабет настоя да изчисти съдовете от вечерята.
— Сега наистина съм добре.
Джейк я огледа отново цялата, но всичко, което видя, беше една млада жена в цветущо здраве. Бузите й бяха като рози, очите искряха и тя се усмихваше с една очарователна усмивка. Той не можа да не почувства облекчение.
И възбуда.
— Време е да поспим — каза той. — Обърна се с гръб към нея, криейки доказателството за ефекта, който тя имаше върху него — имаше го през цялото време, откакто напуснаха Уиндоу Рок. Трудно беше да й се сърди, когато тя го поддържаше непрекъснато… твърд.
Той се държа на разстояние от нея през цялото пътуване досега, но желанието му за нея не беше намаляло ни на йота. Тялото го болеше за нея сутрин, обед и вечер.
— Джейк?
Той остана гърбом към нея.
— Какво?
— Благодаря ти, че дойде да ме търсиш — за грижата. — Тя се приближи до него, обгърна с ръце кръста му и го прегърна.
— Кид… — Джейк почувства, че самоконтролът му се изплъзва.
— Ммм. Ти си толкова топъл.
Той наистина беше топъл. Горещ до дъното на душата си.
— Кид… Той постави ръцете си върху нейните, с намерение да ги отстрани. Вместо това, бавно ги придвижи по цялата дължина на твърдата си мъжественост.
Джейк издаде един животински звук, когато усети ръцете й да се движат под неговите. Той разтвори крака, за да й даде по-добър достъп, после се пресегна, за да сграбчи бедрата й в дланите си и да я дръпне към себе си.
Анабет харесваше свободата да докосва Джейк както си искаше. Тя почувства как тялото й се стяга, когато чу гърления му стон от удоволствие. Той беше твърд и здрав под ръцете й. Тя посегна към катарамата на колана му.
— Не започвай нищо, което не смяташ да завършиш — каза Джейк.
Но тя вече разкопча колана му. Ръцете й трепереха, когато посегна да откопчае копчетата на панталоните му. Цялото тяло на Джейк се напрегна, докато тя освобождаваше копчетата едно по едно. Тя направи буквата V с двата края на разтворения дюкян и протегна ръце надолу в дългите му гащи, за да докосне голата плът.
Един груб стон излезе от гърлото на Джейк.
— Кид, аз не мога да търпя повече това.
— Не ти ли харесва? — прошепна Анабет.
— Да не си посмяла да спреш — каза той с един тих мъжки смях. Беше готов да изтърпи това божествено мъчение толкова дълго, колкото тя пожелаеше.
Анабет се наслаждаваше от внезапните възклицания на Джейк, на чувствените му стонове, докато изследваше твърдото му мъжко стебло, пружиниращите косми и меката торбичка отдолу.
Накрая Джейк не можеше да издържа повече. Той се освободи от допира й и размени местата им, така че тя се намери с лице към него, а той я прегръщаше.
— Време е за честна игра — прошепна той в ухото и.
Анабет издаде един тих звук, когато Джейк сграбчи гърдите й, галейки нежните зърна през дрехата, докато се превърнаха в твърди пъпки.
Джейк нямаше търпение да разкопчее блузата й. Той хвана по шепа плат във всеки от юмруците си и дръпна, докато копчетата отхвърчаха. Потри бедрата си в нея, като в същото време галеше с длани голата й плът. Тялото му се напрегна, когато тя пое жадно въздух.
— Твой ред е, Кид — каза той, като разкопча копчетата на панталоните й.
— Джейк, аз… — Анабет извика, когато Джейк разтвори краката й широко с ръце. Тя наклони глава, за да го погледне в очите. Те горяха от желание.
— Джейк…
Устата на Джейк намери тази на Анабет и той погълна стона й, плъзвайки ръце надолу в дългите й гащи. Той я дразнеше с пръсти, докато тя започна да се извива от удоволствие в ръцете му.
— Джейк, моля те — примоли се Анабет. Джейк усещаше деликатните й потръпвания, докато измъкваше ръцете си нагоре по тялото й. Той я вдигна на ръце и я отнесе до постелята, която бе направил за тях. Свали й ботушите и джинсите, после направи същото със себе си, преди да покрие тялото й срещу хладния нощен въздух.
Анабет издаде един дълбок звук на удоволствие, когато Джейк навлезе в нея. Ръцете й се заплитаха в тъмните косми върху гърдите му и ноктите й се впиваха в топлата кожа, докато притискаш бедра към неговите.
Джейк намери устата й със своята, вкусвайки с език, който движеше в ритъм с тласкането на бедрата си.
Анабет знаеше сега какво търсеше, знаеш какво става, когато тялото й се стегна като тетива. Тя захапа със зъби долната си устна, но това не беше достатъчно, за да задържи стоновете на удоволствие, откъсващи се от гърлото й.
— Свърши с мен, Кид — прошепна Джейк. — Хайде. Всичко е наред. Вярвай ми, Кид.
Анабет спря да се съпротивлява на вълните от удоволствие, които я заливаха. Тя притисна лице до шията на Джейк, докато тялото й избухна в талази от екстаз.
Джейк не изостана. Неговият климакс беше толкова мощен, че го остави да се бори за въздух. Той отпусна за момент чело върху нейното, после се настани до Анабет и я взе в прегръдките си.
Той не можеше да разбере кое в тази жена го караше да я иска — да я желае — толкова силно. Не разбираше защо се чувства пълноценен с нея. Само знаеше, че е така.
Анабет леко го целуна по устата, после затвори с целувка полуспуснатите му клепачи.
— Почивай сега — каза тя. Премина с пръсти по набразденото му чело. — Недей да мислиш. Спи.
