Джейк изпусна една огромна въздишка, която показваше едновременно неговото объркване и удовлетворение. След малко заспа дълбоко.
Както бе уморена през целия ден, Анабет сега не можеше да заспи. Тя толкова много обичаше мъжа, който я държеше в ръцете си! Копнееше да му каже какво чувстваше, но беше сигурна, че ако го направи, той щеше да избяга като елен. Но ако той ще я предаде на закона в Санта Фе, което бе напълно възможно, защо да не му каже? Той поне ще го знае тогава. И в такъв случай най-малкото щеше да има шанс…
Може би на другия ден трябваше да му каже.
Анабет лежеше там, опитвайки се безуспешно да заспи, когато чу да я викат по име. Името й на езика Апахе. Джейк изръмжа, докато тя се измъкваше от прегръдката му, но не се събуди.
В следващият момент, Анабет обу джинсите и ботушите си, и завърза на възел скъсаната си риза, която наполовина скриваше гърдите й. Тя се отдалечи от огъня в посока на гласа от тъмнината.
— Уолф? Къде си ти?
— Тук. — Той се появи точно пред нея. Анабет скръсти ръце на гърдите си, когато видя как очите му се разхождат по нея.
— Виждам, че си си избрала партньор, Преследван Елен — каза той с язвителна усмивка.
Тя вдигна брадичка.
— Така е — отговори му със спокоен глас. — Как си ти, Уолф? И как е Клер?
— Ти какво право имаш да питаш?
— Не сме ли все още приятели? — попита Анабет.
Напрежението изглежда напусна Уолф.
— Аз някога се надявах да бъда повече от твой приятел, Преследван Елен.
— Но ти не ме желаеш повече. — Тя заяви това като факт и той не го отрече. В действителност, тя видя как две интересни червени петна се появиха на бузите му. Анабет се усмихна. — Значи и ти си намерил партньорка, приятелю?
— Така е — каза той.
— И сега ще върнеш ли Клер на брат й?
— Не.
— Защо не?
— Защото взех бялата жена за своя партньорка — каза Уолф. — Тя е жената, която желая.
Анабет погледна в тъмните очи на Уолф и видя искра на неудобство.
— Защо ме намери сега, Уолф?
— Аз исках да говорим за… за…
— За Клер?
Той кимна рязко. В миналото Преследваният Елен беше негова приятелка, когато други се отвърнаха от него. Той не бе осъзнал, колко много щеше да му липсва близостта, която споделяха. Потърси я, защото сърцето му беше пълно и защото не знаеше към кого другиго да се обърне с въпросите си.
— Аз те слушам — каза Анабет.
— Мислиш ли… че бялата жена може да ме обикне?
— О, Уолф… — как можеше тя да му отговори? Самата тя не разбираше защо обича Джейк или даже как се влюби в него. Как можеше да предложи надеждата, че Клер ще обикне Уолф, когато в емоциите, които самата тя изпитваше, имаше толкова малко разум? Не мислеше, че Уолф можеше да накара Клер да го обикне. За да стане това, Клер трябваше да види в него мъжа на своите мечти. И наистина, какви бяха шансовете за това?
Анабет направи една крачка към Уолф, после втора, която я изпрати в силните обятия на Уолф. Това беше една прегръдка на старо приятелство. Те и двамата потърсиха и дадоха доброволно комфорт. Но помежду им не съществуваше желание. Сърцата им бяха отдадени на други.
— Сънувал ли си някога, когато бяхме деца, каква ще бъде съдбата ни? — прошепна Анабет до гърдите му.
Уолф възкликна:
— Бялата жена, която си представях във вигвама си, беше ти, Преследван Елен.
— Не е ли странно как нещата се обърнаха?
— Щастлива ли си ти, Преследван Елен? — попита Уолф. — Искаш ли да дойдеш сега с мен до селото ми — като моя приятелка?
— Не мисля, че това ще стане — каза Анабет с напрегнат глас. — От мен няма да стане една добра жена апах, Уолф. Аз винаги ще искам да правя това, което правиш и ти.
— Но…
Анабет постави върховете на пръстите до устните си.
— Аз съм щастлива, че имаш Клер, Уолф. Надявам се и двамата да сте щастливи. Ще се опитам да накарам Джейк да разбере…
— Какво правиш, за да ме накараш да разбера, Кид? — каза Джейк със заплашителен глас.
— Джейк! — Анабет се откъсна виновно от прегръдката на Уолф.
— Много красиво — каза Джейк.
— Не е това, което си мислиш! — протестира Анабет. Тя застана между Уолф и Колта, който Джейк държеше срещу корема на индианеца.
— Махни се оттам, Кид.
Анабет видя убийствената омраза в студените сиви очи на Джейк.
— Нека да обясня! — извика тя.
— Аз имам очи, Кид. Мога да видя и сам какво има пред мен.
— Ти видя двама стари приятели да се прегръщат. Това беше всичко. Уолф е мой приятел. Нищо повече.
— Не защото той не би желал да бъде повече — каза Джейк.
— Това не е вярно. Уолф… — Анабет се спря, за щото щеше да каже, че Клер е заела мястото й.
Джейк прочете между редовете. Очите му се присвиха и един мускул потрепваше на брадичката му.
— Уолф има друга жена. Това ли искаше да кажеш? Коя е тя, Кид? Клер ли е?
Анабет погледна през рамо към каменното лице на Уолф. Смееше ли тя да каже на Джейк истината? Щеше ли тогава нейният любовник убие най-добрия й приятел?
— Аз…
— Аз взех сестра ти за своя жена — каза Уолф.
Анабет разбра в този момент, че ако не стоеше между тях, Джейк щеше да дръпне спусъка. Почувства напрежението в двамата мъже, едва сдържаната ярост на Джейк и кипящата омраза Уолф към всички бели мъже.
— Джейк, недей! — примоли се Анабет. — Ами ако Клер го обича? Ако тя го желае — по същия начин, както аз те желая? Ако убиеш Уолф, можеш да разбиеш сърцето на сестра си!
Тя можа да види, че Джейк е разкъсван от колебания.
— Клер не може да обича един индианец — каза той накрая.
— Защо не?
— Заради случилото се с Джеф. Клер обича ли те? — попита Джейк Уолф. — Тя иска ли да бъде с теб?
Уолф избягна да отговори на въпросите на Джейк. Вместо това той каза:
— Тя иска да остане сред индианците.
— Защо?
— Защото нейният син живее там.
— Джеф е мъртъв.
— Клер казва, че момчето, наречено Белият Орел е нейният син.
— Джеф жив ли е? В твоето село ли живее?
— Той беше откраднат от Счупеният Крак при едно нападение преди три реколти. Той сега е апах.
Джейк изруга под нос.
— Нищо чудно, че Клер иска да остане с теб!
— Ти трябва да пуснеш Уолф, Джейк — каза Анабет. — Не можеш да го убиеш. — Гласът й едва се
