бандита, който му извика да бърза. Очите му се разшириха, когато го позна. Почти в същия момент, Сам осъзна, че бандитът разбра, че е бил разпознат. Преди Сам да може да заговори, с периферията на зрението си, забеляза някакво движение.
Младокът посягаше за пистолета си.
Сам наведе вдигнатата си дясна ръка, за да сграбчи китката на младежа и да спре безумното му движение. Той успя само да извика „Не!“, преди да експлодират два изстрела.
Анабет видя цялата последователност на събитията, сякаш се случваха със забавено движение. Когато ръката на младежа се пъхна в сакото му, тя видя как собственикът на ранчо сграбчва ръката му, за да го спре. Тя беше неподготвена за това, което последва.
Уат Ранкин спокойно и безмилостно застреля двамата мъже.
Младокът падна мъртъв с куршум между очите и нещастният пистолет лежеше наполовина вън от сатенения джоб на ивичестото му сако, от който той бе започнал да го вади. Собственик кът на ранчото не падна веднага, но Анабет бе ужасена, колко бързо петното от кръв се разрасна на гърдите му. След момент, той се стовари на земята.
Анабет скочи от коня си, преди да осъзна какво прави. Сред бандитите настъпи хаос, една какофония от викове и крясъци, която звучеше така, сякаш настъпваше краят на света. Анабет падна на колене до собственика на ранчото и повдигна главата му в скута си. Чандлър не беше мъртъв и устните му се движеха, сякаш се опитваше да говори.
— Моля те, не умирай — молеше се тя. — Моля те, не умирай.
Тя дишаше трудно и смъкна банданата от лицето си, за да може да си поеме дъх. Хватката на Чандлър върху ръкава й я изненада и ужаси. Той се опитваше да я дръпне към себе си. Отначало тя се съпротивляваше, но скоро осъзна през мъглата от мъка и съжаление, че той можеше да говори сам шепнешком. Ако тя искаше да чуе последните думи, трябваше да се наведе долу и да постави ухото си над устата му.
— Глупав — прошепна той. Тя не можа да повярва това, което чува.
— Какво?
— Глупав бях, че се опитах да спася този идиот.
Очите на Чандлър се затвориха и Анабет се страхуваше, че той е мъртъв. Но устата му започна да се движи отново и тя се наведе по-близо, за да може да чуе.
Последните му думи бяха не повече от един шепот:
— Аз те обичам, Клер. Съжалявам. Толкова съжалявам за… Джеф.
Гърлото на Анабет се сви, когато чу думите на умиращия Чандлър. Стомахът й се преобърна, когато осъзна ужаса на случилото се тук. Един мъж беше умрял в ръцете й, обръщайки се към обичните си хора с последния си дъх. Коя беше Клер? Кой беше Джеф? Ужасно беше да се мисли, че този мъж е имал някъде семейство, което никога няма да узнае, че последните му мисли са били за тях.
— Кучи син! — изруга тя. — Върви по дяволите! По дяволите! О, по дяволите! Това не трябваше да се случва.
Тя погледна нагоре и срещна погледа на чичо си, сега пълен със съжаление — и гняв. Собствените й очи се присвиха, когато се отместиха върху Уат Ранкин. Той не изглеждаше ни най-малко притеснен.
Анабет внимателно положи главата на Сам Чандлър долу на земята и се изправи срещу мъжа, който причини тази трагедия.
Уат Ранкин.
Тя беше разбрала, че той замисля нещо лошо. Виж сега какво се случи! Но тя не трябваше бясно да хвърли думи срещу него. Буут вече го правеше вместо нея.
— Проклет да си, Уат! — каза Буут през скърцащите си зъби. — Казах ти да не убиваш никого!
— Трябваше ли да се оставя, да ме застреля някакъв младок? — попита Уат. — Той си изваждаше пистолета…
Буут изръмжа.
— Той беше един юноша със счупена ръка. Ти можеше да му вземеш играчката пистолет, преди да може да я използва. Нямаше нужда да го убиваш.
Прецених, че ще чуя музика от арфа, ако не направя нещо. Ако на теб не ти харесва, това е дяволски неприятно.
Буут стисна зъби пред липсата на разкаяни от страна на Уат за убийството, или съжаление за неизпълнената заповед. Той се обърна към Мексиканеца върху коня от лявата му страна и каза:
— Вземи колана с парите.
Уат посочи с глава към конника с пушката единственият останал жив от четиримата мъже, които бяха с дилижанса.
— Ами той?
— Вържи го — каза Буут на Водораслото, който пазеше мъжа.
— Ако го оставиш жив, ние всички ще свършим, правейки гаргара на въжето — сопна се Уат.
— Лицата ни са покрити — отговори Буут. — Няма начин той да ни познае.
— Ти току-що ме нарече по име — парира го Уат. — И в случай че не си забелязал, Кид не носи своят бандана.
Анабет забеляза, че конникът с пушката гледа право в нея. Знаейки, че станалото е непоправимо, тя въпреки това си постави отново банданата на лицето. Сега, ако мъжът, който я видя, не бъдеше убит, най- после щеше да има някой, способен да идентифицира един от Бандата Калуун. Ако я хванеха, това можеше да ги доведе до Буут и останалите от бандата. Но тя не можеше да оправдае убийството на човек, за да осигури собствената си безопасност.
— Моля те, Буут — каза тя. — Не искам повече убийства.
— Вържи го! — изръмжа Буут.
Водораслото погледна от Буут към Уат и обратно, очевидно нерешителен на кого да се подчини.
— Но…
— Аз давам заповедите тук — каза Буут, и…
— Това може да се промени — измърмори Уат.
Всеки един от тях замръзна при това открито предизвикателство на Уат.
Анабет видя как бандитите поглеждаха от Буут към Уат, видя грозните физиономии, които направиха. Те не бяха щастливи от решението на Буут и изглежда, че бяха на страната на Уат. Отначало тя помисли, че бандата ще се изправи срещу Буут тук и сега. Но той ги принуди с поглед да се подчинят, един по един, като дресьор на лъвове в клетка, пълна с по-малко интелигентни, макар и опасни животни.
— Аз казах, че няма да има повече убийства — каза Буут с глас, който можеше да отреже стъкло. Той загледа Водораслото, докато бандитът не започна да увива въжето около ръцете на конника с пушката.
Буут нямаше време да каже повече, защото Солано му връчи колана, пълен със златен прах.
— Мучо динеро, сеньор — каза Мексиканецът.
— Изглежда, че твоят приятел е бил прав за това, че Чандлър носи много злато — съгласи се Буут е нежелание с Ранкин. — Да се махаме оттук. Ще се срещнем в скривалището.
— Почакай! — каза Уат. — Ти ще вземеш всичкото това злато със себе си?
— Аз така правя нещата — отговори Буут твърд глас. — Ако не ти харесва — свободен си да пътуваш.
Ти копеле. Кой казва, че ти…
Анабет направи една крачка към Ранкин.
— Внимавай кого наричаш копеле, мистър.
— Млъкни, Кид! — сопна се Ранкин.
— Ти си един идиот и глупак! — отвърна Анабет.
Без предупреждение, юмрукът на Ранкин полетя и удари Анабет по челюстта. Тя падна назад и се приземи в прахта. Настъпи момент на изумено мълчание, докато бандата осъзнаваше какво се случи.
Момент по-късно юмрукът на Буут влезе контакт с брадичката на Ранкин и най-новият член на бандата се присъедини към Анабет на земята. Буут остана на коня си с ръка близо до пистолета.
— Само помръдни и инч — каза Буут на Ранкин. Дай ми извинение, за да не те убия.
Ранкин остана замръзнал, където беше с героична гримаса върху лицето си.
