отвън. Винаги го обземаше безсилен гняв, когато усещаше унизителния ярем на робското си положение. Това подчинение бе жесток удар за гордостта му и всяка нощ, докато обслужваше жените от харема на султана, той проклинаше своето пленничество.

Гневът му го караше да проявява груба невъздържаност по отношение на жените, което очароваше султана. Яростта му, потискана от жестоките удари с пръчка на Имир, го караше да се нахвърля буйно върху наложниците на султана, което довеждаше до пламенна кулминация, изгладнелите за мъж жени.

Хамуд бе доволен. Този расов жребец щеше да създаде силни синове.

Вратата се отвори, сетне се затвори и Челси чу звук от стъпки. Отначало отказваше храната, но сетне си каза, че ако иска да оживее и по някакъв начин да се измъкне от това място, трябва да се храни. Бяха я предупредили, че не бива да говори много, тъй като султанът не обичал бъбривите наложници. За него жените бяха безправни създания, нещо като съдове за мъжкото му семе. Наложниците бяха промърморили нещо за жестоки наказания, които очакват тази, която разгневи господаря. Челси ги чу да си шепнат възбудено за някакъв ференджи, който посещавал харема, имал огромна мъжественост и всяка от наложниците очаквала с нетърпение и радост, кога ще й дойде редът да го обслужи. Ала когато започна да разпитва одалиските, те само се изхихикаха и отказаха да разговарят на тази тема. Челси реши, че тези клюки са типични за жени, които, с изключение на султана, са лишени от мъжка компания. Тя потръпна от ужас като разбра, че някоя вечер могат да изберат нея, за да забавлява султана. Султанът беше решил да има наследник и за тази цел през последния месец всяка нощ една от най-младите и най-новите жени в харема бе призовавана.

Целият ден се посвещаваше за подготовка на жената, избрана за нощните наслади на султана. Изкъпаха Челси, изтриха до зачервяване кожата й с пемза и обръснаха космите по цялото и тяло. Мюсюлманите считаха за грях жената да има косми под мишниците, между бедрата и в ноздрите. След това робините я измиха с парфюмирана вода и я разтриха с благовонни масла. Кожата й стана гладка и нежна като атлаз. Една от робините напарфюмира лъскавата й коса и я сплете на плитки, които украси с перли и златни ленти.

Две слугини й донесоха подноси с храна — сладкиши, шербет с приятен аромат и резени пъпеш. Когато се нахрани, изплакнаха ръцете й в розова вода. Изтощена от горещата баня, Челси се отпусна на копринения диван и се унесе в сън.

Тази нощ тя, парфюмирана и нагласена, ще бъде жертва на похотта на стария султан, за да му роди наследник.

„Жените са нивата, в която мъжете трябва да засеят своите семена“, се казва в Корана.

Докато вървеше към дивана, Синджън усети уханието на нощния въздух, който влизаше през филиграните прозорци. Откакто бе ослепял, обонянието му се бе изострило. Различаваше тежката миризма на жасмин и мускус, усети аромат на жена, какъвто досега не бе доловил в харема. Спря на няколко крачки от дивана. Знаеше наизуст колко са стъпките от вратата до леглото. Вдигна глава и застина неподвижно. Ала след миг странното благоухание изчезна, изместено от полъхът на амбра.

Захвърли халата си на пода. Платът тихо прошумоля. Синджън търпеливо чакаше манипулациите, които трябваше да го подготвят за изпълнението на заповедите на султана. Султанът имаше специални средства за убеждение и Синджън повече не можеше да се противопоставя на странното желание на султана. Гърбът му още пазеше следите от опитите му за съпротива, а в ушите му отекваха последните думи на Хамуд.

— Мога да бъда търпелив, англичанино, но моят палач може с радост да се заеме с теб. Когато си готов да се покориш, кажи на везира ми.

След едноседмична съпротива Синджън се покори.

Обикновено наложницата, с която трябваше да прекара нощта, го очакваше на леглото, но сега от леглото не се долавяше никакво движение. Тази вечер жената коленичи до него. Първо почувства ръката, а сетне и устните й върху члена си. Синджън затвори очи от предателското потръпване на тялото си, докато тя го смучеше и галеше. Благодарение на умелите движения на момичето, пенисът му се втвърди и болезнено запулсира.

— Сега си готов, господарю — тихо прошепна един глас на арабски и по шума от дрехите й той разбра, че непознатата се изправи. Една нежна ръка го поведе към леглото. Той напипа краищата на леглото, наведе се и се отпусна върху женското тяло. Очакваше нейните ръце да го обгърнат с желание. Наложниците на султана винаги го посрещаха с трепет след дългия период на сексуално въздържание. Султанът се нуждаеше от друг вид удоволствия, след като опиумът го бе направил импотентен. След като Синджън започна да го замества в леглото, той с наслада наблюдаваше любовните сеанси на необикновено надарения чужденец.

Ала този път не го посрещнаха с нетърпелива женска прегръдка. Синджън протегна ръка, за да напипа тялото на одалиската, с която трябваше да се съвкупява тази нощ. Когато ръцете му докоснаха женското рамо, той разбра, че тялото й е напрегнато, а ръцете й са широко разтворени. Това го изненада, защото обикновено наложниците го посрещаха с нескрита радост. Синджън плъзна пръсти по ръката й.

Смая се, когато разбра, че тя бе вързана. Ръката му напипа коприненото въже около китката й и бързо се протегна към другата ръка. Втората й китка също бе вързана.

Непокорна наложница! Това беше нещо съвсем необичайно! Вероятно са я довели съвсем наскоро и е много млада. Ала не се осмели да я успокои. Много добре бе научил урока си. Трябваше да мълчи, ако не иска да опита отново камшика на Имир.

Челси едва дишаше, полумъртва от страх. В ушите й звучаха думите на султана:

— Тази вечер ще имам нужда от теб. Евнухът ще дойде да те вземе в осем — каза й на излизане от банята, заобиколен от чернокожите си евнуси. Черните му очи се плъзнаха равнодушно по тялото й. Останалата част от деня бе прекарала в подготовка за сладострастната нощ. Облякоха я в коприни и в перли и я накараха да изпие една чаша с някакъв еликсир, за който робините й подшушнаха, че ще помогне да покълне в нея семето на господаря.

Тихо ридание наруши тишината, въпреки старанието на Челси да го потисне. Представата за тлъстото тяло на арабина и студените му черни очи изпълниха сърцето й с ужас. Как щеше да понесе докосването му? Как можеха другите жени да се усмихват, когато се връщаха от нощните си срещи с него? Колко унизително бе да лежи вързана на това легло, робиня на похотливите желания на един стар мъж? С усилие сподави надигащите се ридания в гърлото си. Изплашена от предупрежденията на наложниците за възможните наказания, тя се сви под копринената завивка.

Когато изхлипа, Синджън докосна лицето й и пръстите му нежно го погалиха. Както всички останали наложници на султана, които трябваше да обслужва, и тя беше с превръзка на очите. Пръстите му се плъзнаха по веждите й и се спряха на слепоочията. Усети бясното туптене на пулса й. Сетне помилва гладките й бузи и докосна тръпнещите от страх полуразтворени устни.

Нежните му докосвания я изненадаха. Имаше нещо странно. Султанът не беше нежен мъж. Той принадлежеше на един свят, в който господстваха насилието и страхът и, в който нежността към жената бе непознато чувство. През седмиците откакто бе пленена, тя го бе видяла със смайващо равнодушие да пребива до смърт двама мъже.

Синджън отново долови познатия аромат и наведе глава като животно, подушило следа. „Как бе възможно?“

Не… разбира се, че бе невъзможно. Жена му се намираше в Неапол, на стотици километри оттук. Напоследък не преставаше да мисли за нея и сега явно измъченото му съзнание си правеше шеги с него. Отпъди болезнения спомен и си припомни, че е тук, за да изпълнява желанията на владетеля на Тунис. В противен случай камшикът на Имир ще му напомни за задълженията.

Трябваше да си свърши работата.

Султанът го наблюдаваше през скрит отвор в копринения параван в дъното на стаята. Синджън знаеше за тайния отвор, защото когато се срещаха през деня, арабинът коментираше нощните му изпълнения. Той се поклони леко в посока на паравана, единствената проява на непокорство, която можеше безнаказано да си позволи. Надигна се от леглото, за да развърже ръцете на жената.

След като сломиха напълно волята му, към Синджън проявяваха необикновени грижи, като към жребец за разплод. Хранеха го с изискани ястия, голямо количество яйца, нахут, пресни аспержи и камилско мляко,

Вы читаете Грешница
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату