подсладено с мед, за да стане семето му по-гъсто. Почиваше през целия ден в луксозния си, пищно обзаведен апартамент. Раните му от камшиците по гърба, ръцете и краката бяха заздравели. Бяха останали само тъмни белези, свидетели за непокорството му. Силите му се бяха възвърнали напълно, той се изпълни с енергия и мъжка сила. Под него се изреждаха по три жени на нощ и той нито веднъж не пропусна да изпълни задължението си.
Напипа края на въжето и халката в стената зад леглото. Ловко развърза възлите и освободи ръцете на жената. Премести се на другия край на леглото и установи, че и краката й бяха вързани.
Лекото полюшване на леглото му подсказа, че жената е помръднала. Придвижи се по-нагоре и разбра, че тя се е свила до стената.
Ала трябваше да я накара да стане по-благосклонна, ако въобще можеше да се говори за благосклонност от страна на тази ужасена жена. Не можеше да си позволи неуспех, а освен това тази нощ го чакаха още две наложници и нямаше никакво време за губене. Затова протегна ръце и я хвана за раменете. Усети напрежението на тялото й и я притегли към себе си по копринената покривка на леглото. Звукът отекна в притихналата стая.
Искаше му се да я успокои, ако въобще това бе възможно при тези чудовищни обстоятелства, но и двамата знаеха, че не бива да разговарят. Господарят на Тунис обичаше да съзерцава половия акт, без да бъде обезпокояван от други звуци, освен от естествените звуци на любовта. А освен това султанът не желаеше да се установяват приятелски отношения между Синджън и наложниците му.
Допускането на друг мъж в харема на султана беше изключително необичайно, но ако Хамуд не се сдобиеше с наследник, омразният му брат щеше да спечели престола. И заради това той бе твърдо решил да се сдобие с наследник. Синджън бе идеалният мъж за тази цел, тъй като не можеше да вижда лицата на жените.
Господи, колко време ще му е нужно, за да успокои тази трепереща жена? Или може би султанът нарочно му бе подхвърлил тази своенравна наложница, за да се възбуди от необичайната гледка?
По дяволите! Никога не бе очаквал, че ще изпадне в това жалко положение. То нямаше нищо общо с безкрайните часове на удоволствия, които бе изживял в будоарите на лондонските дами. Нима извратеният арабин очакваше от него да изнасили тази жена? Нима искаше да се наслади на сцена на насилие? Синджън тъжно въздъхна и си каза, че може би Бог го наказва за досегашния му разгулен живот.
Тази ужасена жена не бе виновна за неговите грехове и не биваше да страда. Ръцете му обхванаха лицето й и той се наведе, за да я целуне. Може би нежността ще премахне страха й. Тя се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво, а устните му неотклонно се приближаваха към нейните. Усети вкуса на ванилия и разбра, че са й дали да пие от специалния еликсир. Внезапно се запита дали тази млада жена ще зачене дете от него.
Само от две седмици бе в харема и още не се знаеше дали дръзкият опит на владетеля на Тунис ще се увенчае с успех. Ала вероятно скоро щеше да научи, ако въобще си направят труда да му кажат. Ако някоя от наложниците родеше очаквания наследник, Хамуд нямаше да има повече нужда от него.
След като взе решение да се подчини, за да спаси живота си, той бе прекарал много безсънни нощи в стаята си. Откри, че искаше да живее… желанието му за живот бе по-силно от унижението, по-силно от всичко. Крепеше го надеждата, че ще успее да се измъкне от този ад. Крепяха го мечтите за Челси. Изглежда трябваше да попадне в този позлатен затвор, за да разбере колко много обича жена си.
Това беше изненадващо откритие за светски мъж като него, а още повече за мъж в неговото отчаяно положение. В мигове на отчаяние спомените за щастливите дни поддържаха духа му, а кратките проблясъци от светлина му даваха надежда, че един ден ще вижда отново.
Ако ударът по главата бе причина за слепотата му, може би след време зрението му ще се възстанови? Тази надежда го крепеше и му даваше сили да оцелее.
Жената потръпна от докосването му, устните й бяха меки, но трепереха от страх. Искаше му се да й прошепне: „Няма да те нараня“, но нямаше право, затова се опита да я успокои с целувки и ласки. Езикът му се плъзна по горната й устна и леко се опита да разтвори устата й. Целувката му бе нежна като полъх от крило на пеперуда, бе целувка на неопитен младеж. Ръцете му се заровиха в копринената мекота на косите й, напипаха перлите в плитките й и се спуснаха надолу по гърба й.
Почувства нежната извивка на гърба й и се сепна от усещането за нещо познато. Черкезките, които се предпочитаха за наложници в харемите, имаха тежки черни коси, а не такива меки коси като на ангел. Веднага отпъди тази налудничава мисъл, повдигна жената и я настани в скута си.
Когато бедрото й се докосна до втвърдения му член, тя рязко се отдръпна. Синджън се запита дали тя не е все още дете. Дори страхът от камшика на Имир не можеше да го застави да обезчести толкова малко и невинно създание. Ръцете му се плъзнаха по извивката на рамото й и напипаха гърдите й. После опипаха нежните им извивки и дланите му ги обхванаха.
Не, това не бяха гърди на дете. Тези пълни и заоблени гърди, меки като коприна, бяха гърди на зряла жена.
Чий бяха тези ръце, внезапно се запита Челси. Тяхната нежност й бе позната, както и тези силни бедра, които я обгръщаха. Султанът беше нисък и стар развратник, с отпуснато и тлъсто тяло. Нима приказките на наложниците в харема бяха истина? Наистина ли сега при нея в леглото бе тайнственият ференджи? Мисълта, че ще бъде обладана от друг мъж, не би трябвало да я успокоява, но тя почувства странно облекчение.
Всеки друг бе за предпочитане пред отвратителния арабин. Челси си отдъхна като осъден на смърт, който внезапно е бил помилван. Тази мисъл би трябвало да я възмути, но при сегашните необикновени обстоятелства това бе почти като избавление. Гордостта няма да я спаси нито от пленничество, нито от унизителната й роля на харемска наложница.
Обзе я неочаквано любопитство и ако не бе страхът от наказанието, щеше да свали превръзката от очите си. Ако този мъж наистина е султанът, то тогава защо бяха вързали очите й? Господарят на Тунис често посещаваше харема си и всички жени го познаваха много добре.
Синджън се сепна, когато усети пръстите на жената върху лицето си. Те се движеха неуверено. Докосванията й го изненадаха, но той не се противопостави. Вероятно, ако знае как изглежда, страхът й ще намалее и той би могъл да я предразположи.
Пръстите й нежно обходиха лицето му. За миг се спряха на устните му и когато разбра, че той се усмихва, пръстите й леко обходиха извивката на горната му устна.
Синджън също плъзна ръка по нейните устни и откри, че жената се усмихва колебливо. Леко задоволство завладя сетивата му, обикновено безчувствени през тези нощни ритуали. Устните му последваха пръстите му и той отново усети сладкия вкус на ванилия. Езикът му разтвори меките й устни и този път тя не протестира.
Тази малка победа го зарадва неочаквано много, макар да знаеше, че и двамата в момента бяха само съвкупяващи се животни, доставящи развлечение и наслада на извратения и импотентен арабин. Тя не приличаше на жадните за секс наложници от харема. Бе очарователно различна и странно възбуждаща.
Езикът му бавно изследваше нежната сладост на устата й и той усети как дишането й се учести и тялото й постепенно се освободи от сковаността. Вдигна ръцете й и ги сложи на раменете си. Тя не протестира и Синджън долови как кръвта запулсира в члена му.
Би трябвало да ненавижда тялото си за тези изменнически желания, предизвикани от тази одалиска, но не можеше да ги потисне. Ако се отдръпне от нея, Хамуд щеше да го накаже.
Откакто живееше в този затворен свят, сетивата му бяха необикновено изострени и когато нежно разтри зърното на гърдата й и тя тихо изохка, неволният стон сякаш докосна оголен нерв.
Не би трябвало тялото й да реагира така на докосванията на този непознат мъж, когото дори не бе виждала. Нима и тя е станала като другите жени в харема, които прекарваха дните си в мечти за любов? Но тези топли устни, впити в гърдите й, отначало нежни и плахи, сетне настойчиво смучещи набъбналото й зърно и предизвикващи горещи вълни, заплашваха да завладеят разума й. Може би бяха сипали кантаридин
