трябваше да издържа теглото на двама ездачи и затова не можеше да препуска с пълна скорост.
— Осем километра, може би десет…
Ала недалеч от залива арабският жребец се препъна под тежкия товар и счупи крака си. Двамата мъже трябваше да продължат пеша към брега и да стигнат до пристанището, преди там да се вдигне тревога.
Яхтата бе закотвена близко до брега. Ако успееха да стигнат до кея преди изгрева, може би щяха да имат шанс да се качат незабелязано на борда.
Синджън и Сахар заобиколиха градините с фурми и маслини и започнаха да се прокрадват към песъчливия бряг. Когато приближиха навеса за лодките под наем всичко наоколо изглеждаше притихнало. Имаше още час до разсъмване и градът спеше. Синджън посочи с кинжала си към една лодка и кимна на Сахар да го последва. Двамата мъже се прокраднаха в мрака, прикрити от сенките на по-големите кораби. Синджън се канеше да отреже въжето, когато зад него изскочиха четири фигури и се нахвърлиха върху му. От мрака се появи едър мъж, облечен като местен владетел, вдигна факла над феса си и каза:
— Ние те очаквахме, ференджи. Моят господар, владетелят на Габе, те поздравява с добре дошъл.
Синджън светкавично се завъртя, за да побегне, ала краката му се подкосиха. Първият куршум се заби в крака му, а вторият го рани близо до слепоочието. Усети как в главата му избухна експлозия и кръвта заля очите му, преди да падне по лице на брега.
Не усети как един от арабите го ритна в главата, за да се увери, че пленникът е в безсъзнание.
Когато два дни по-късно се свести, Синджън разбра, че го пренасят, внимателно завързан към носилка, поставена в каруца с чергило. Болката в главата му бе непоносима. Очите го боляха от слънчевата светлина, проникваща през чергилото. Болката продължаваше да го измъчва, докато накрая отново изгуби съзнание.
Владетелят на Габе възнамеряваше да поднесе пленения чужденец като личен подарък на султана, което означаваше, че ще изпратят Синджън на север, придружен от лекар и слуги. Англичанинът щеше да донесе богат откуп на султана, който от своя страна нямаше да забрави услугата на владетеля на Габе.
Сахар и бедуините му бяха продадени като роби на пазара в Габе. Този, който купи Сахар бе много богат и брои щедра сума на търговеца.
Когато Сахар бе доведен в малката вила в Касба и влезе в двора, от стола под едно дърво се надигна един висок мъж. Мъжът прекоси павирания двор, благодари на посредника на развален арабски и му подаде торба със злато.
— Това е за чудесната информация — тихо рече той.
Когато търговецът си замина, след размяна на още любезности, и слугата затвори външната врата, Сенека протегна ръка към Сахар.
— Добре ли си?
— Добре съм, нямам счупени кости. Мога да яздя.
И двамата знаеха какво означават тези думи.
— Добре. Ще тръгнем още тази вечер. Те ще закарат Синджън в Тунис като подарък за султана.
Глава четиридесет и първа
Малко след пленяването на Синджън Сенека изпрати с нает кораб арабските коне в Неапол и писмо до Челси да се погрижи за тях. В писмото Сенека не споменаваше за нещастието, сполетяло приятеля му, защото още нямаше достатъчно сведения за него и не искаше напразно да я тревожи.
Челси узна съвсем случайно за пленяването на Синджън от един разговор между приближените на кралицата. Тя бе излязла на терасата на двореца в Казерта, за да се спаси от досадните клюкарски разговори между придворните дами. Облегна се на парапета и се загледа към красивия парк. Той бе осветен от китайски фенери, което й напомни градината в Сет Хаус. Унесена в спомени за съпруга си, внезапно от алеята с азалии, близо до терасата до слуха й достигнаха мъжки гласове.
Говореше се на френски, макар единият да се отличаваше със силен андалуски акцент. Когато чу името на султана на Тунис, Челси веднага наостри слух.
— Той отново е задържал някакъв англичанин, но този път моите хора в Тунис ми доложиха, че едва ли ще бъде освободен без огромен откуп…
— Проклет негодник! — избухна французинът. — На този тиранин не може да се вярва. Англия му плаща достатъчно, за да предпази поданиците си, които посещават Тунис. Същото прави и френския крал.
— Всички плащат. Този път затворникът е известен благородник, според съобщението на братовчед ми Мур.
— Уведомен ли е английския консул?
— Султанът отрича, че държи англичанина в плен.
— Никой ли не знае името му?
— Според слуховете това е младият херцог Сет, който наскоро пристигна в Неапол. На другия ден след неговото залавяне пристигнаха конете му, но от него няма и следа.
Челси се вцепени. Дъхът й замря в гърлото. След първите фрази на непознатите в ума й се прокрадна ужасяващото подозрение, че говорят за Синджън. Стоеше неподвижна, ръцете й стискаха железния парапет, а в бялата си рокля приличаше на привидение в лятна нощ. Главата й бучеше, струваше й се, че всеки миг ще припадне.
Сякаш изминаха часове, преди да си наложи да се отърси от вцепенението и ужаса, сковал душата й. С мъка освободи вкочанените си пръсти от парапета и притисна ръка до гърдите си, за да се убеди, че сърцето й не е спряло да бие. Мъжете се отдалечиха по алеята и разговорът им заглъхна. Умът й трескаво започна да крои планове.
Веднага трябва да се върне в Соренто, още на сутринта да опакова багажа си и да замине за Тунис. Синджън й бе казал, че при попътен вятър разстоянието може да се преодолее за тридесет и шест часа. Трябва да наеме най-бързия кораб в залива, но преди това трябваше да си осигури препоръчителни писма до британския консул в Тунис… Господи, какво беше името на агента на Синджън в Тунис? Не можа да си спомни.
С бързи стъпки се спусна по стъпалата на терасата, като същевременно отчаяно обмисляше какво да направи. Не беше достатъчно само да отиде в Тунис, трябваше да събере пари за откупа. Дали първо да говори със сър Уилям? Дали да му каже цялата истина? Може би вече слуховете са достигнали до него… Или да заяви, че заминава на разходка? Трябваше да получи значително количество злато от банкера на Синджън, а освен това да разбере разписанието на корабите и имената на капитаните. Щеше да има нужда от всичкия късмет, който можеше, да си пожелае. Средиземноморските пирати, въпреки че получаваха значителни суми, за да не нападат корабите, бяха прочути с пренебрежението си към всички споразумения.
Откри сър Уилям в игралната зала и предпазливо му подметна, че желае да направи кратко пътешествие из островите край Неапол. Не искаше да предизвиква нежелателни подозрения. Ако посланикът разбереше за плановете й щеше да се опита да я разубеди. Появяването на една млада и красива жена в тази мюсюлманска страна криеше много опасности. Арабите рядко спазваха правата на чужденците, въпреки подписаните споразумения.
След кратък разговор тя се раздели със сър Уилям. Посланикът й съобщи имената на британския и неаполитанския консули в Тунис. Препоръча й няколко добри капитани, които вероятно ще се съгласят да потеглят с нея на екскурзия из Средиземно море. С готовност й даде няколко препоръчителни писма до влиятелните хора в този район.
Челси не му спомена, че възнамерява да прекоси Средиземно море с бърз кораб, за да достигне до Тунис.
Рано сутринта, след като цяла нощ бе опаковала багажа си, Челси изпрати писмо до баща си, в случай, че отсъствието й продължи по-дълго време. Даде подробни инструкции на италианските коняри как да се грижат за новите коне и след това изпрати да повикат банкера на съпруга си.
Лицето на сеньор Вивани пребледня, когато тя му каза размера на исканата от нея сума, но успя да се овладее и обеща, че парите ще бъдат доставени след един час на пристанището. Като банкер той бе в течение на последните новини и затова не се наложи Челси да му обяснява причините за заминаването си за Тунис. Това, което посланиците научаваха днес, Емилио знаеше още от предишния ден. Той предложи
