повече, заради опитите му да избяга от нея в безкрайните забавления на нощните клубове. Ала най-много го обичаше, защото бе изгубил тази битка. Красивите й устни се извиха в самодоволна усмивка.
Глава четиридесета
Синджън взе под наем една вила в Соренто. Гледката към залива беше възхитителна, а конюшните се оказаха подходящи за конете, които той възнамеряваше да купи в Тунис. През първата седмица Синджън я представи на благородниците, живеещи в разкошните вили по неаполитанското крайбрежие, странна смесица от представители на всички националности в Европа.
Британският посланик, сър Уилям Хамилтън, беше изключително любезен с тях, особено след вечерята, на която Синджън и Челси поканиха неговата любовница Ема Харт. Тридесет и пет години по-млада от сър Уилям, приемана охотно в двореца на краля на Двете Сицилии и любимка на кралица Мария-Каролина, младата и изключително красива Ема бе много мила и изглеждаше изцяло отдадена на височайшия си любовник. Говореше се, че сър Уилям възнамерява да се ожени за нея, ако крал Джордж III одобри този брак с девойка от нисш произход.
Синджън показа на Челси вулкана Везувий. Гледката бе фантастична. В нощното небе се издигаха фонтани от пепел и огън. Един ден отплуваха с яхтата до остров Капри. Прекараха вечерта във Вила Реале в компанията на изискани благородници.
— Помоли лейди Честър да ти даде някои съвети относно протокола в двореца и стой по-далеч от неаполитанските музиканти — каза й Синджън сутринта, преди да потегли за Тунис. Репутацията на неаполитанците като прелъстители бе добре известна. „Виж Неапол и умри“ бе изписано навсякъде из града.
— Толкова ли са опасни? — засмя се Челси, изтегната на леглото, докато Синджън се бръснеше пред огледалото. — Трябва ли да избягвам и старите улични музиканти? Запознах се с един музикант, който чудесно свири на лютия и дори го ангажирах за няколко урока.
— Колко е годишен? — косо я изгледа Синджън и в гласа му прозвучаха собственически нотки.
— Не знам — честно отвърна Челси. За едно осемнадесетгодишно момиче всички над двадесет и пет години изглеждат стари.
— Искам да го видя — каза Синджън по-рязко, отколкото би желал, но ревността бе ново чувство за него.
Оказа се, че маестро Минети бе достатъчно възрастен, за да спечели одобрението на Синджън. Двамата мъже се запознаха пред главната врата, където Синджън даваше последните си нареждания, преди да замине за Тунис. Целуна съпругата си за сбогуване и промърмори, преди да се качи в каретата:
— Няма да отсъствам дълго. Само две седмици, най-много три.
Закъсняваше и трябваше да тръгва, но за негово учудване осъзна, че никак не му се иска да остави красивата си съпруга сама в Неапол.
— Ще ми липсваш… върни се по-скоро — прошепна Челси. Не искаше да го пусне от прегръдките си.
— Заради племенните вражди и пясъчните бури в пустинята, ще заобиколим Тунис и ще тръгнем направо към Тозур. — Нежно стисна ръцете й и се изтръгна от нейната й прегръдка. — Очаквам като се върна да си усвоила свиренето на лютня — добави той.
— Пази се — прошепна младата жена. Варварският бряг бе известен с насилието и коравосърдечното отношение към чужденците. Много европейци биваха пленявани заради огромни откупи.
— Винаги съм внимателен — безгрижно отговори той. — Не се тревожи, скъпа. Ще се върна, преди да си се уморила от клюките на лейди Честър.
Тя се усмихна насила, защото Синджън не искаше да я вижда тъжна и изплашена.
— Мисли за мен — весело промърмори херцогът и леко докосна върха на носа й.
— Всяка минута. — Тя храбро се опитваше да потисне сълзите.
— Вече съм бил поне десет пъти в Африка, мила моя — тихо рече Синджън и отново взе ръката й. — Познавам страната, затова не е необходимо да се тревожиш. Ще се върна скоро, така че ми се усмихни и ми пожелай лек път.
Тя изпълни молбата му, но след като каретата изчезна в далечината, отиде в малкия павилион с изглед към залива, и остана там докато яхтата на Синджън се скри зад хоризонта. Неволно потръпна от неясно предчувствие, сякаш всички демони от подземния свят обзеха душата й.
През следващите дни Челси взимаше уроци от маестро Минети, обядваше с членовете на британската колония в Неапол, разглеждаше Помпей, къпеше се в лазурното море на плажа под вилата. През това време Синджън плаваше спокойно към бреговете на Африка, необезпокояван от пиратски нападения. Яхтата прекоси Средиземно море за рекордно кратко време. Когато хвърлиха котва в Габе към тях се присъединиха Сахар и неговите хора. Пътуваха през нощта, за да избегнат горещините през деня — температурите достигаха до 55 градуса. Прекосиха пясъчните дюни и стигнаха до Кебили. След това пресякоха соленото плато Шот Джерид, а на петия ден стигнаха до оазиса Криз. Тозур и Нефта бяха търговски центрове още от времената на древния Египет. След тях започваше истинската сахарска пустиня.
Двата града, разположени само на десетина километра един от друг, бяха прочути с отглеждането на фурми. Всички търговски кервани, пристигащи от Централна Африка, задължително преминаваха през Тозур и Нефта. Тук се продаваха негри в робство срещу стотина килограма фурми.
Къщите бяха облицовани с многоцветни керамични плочки, които запазваха прохладата в просторните стаи на горните етажи. В Тозур имаше 194 фонтана, а в Нефта 152, които поразяваха с изящната си красота, заобиколени от зеленина и цветя. Всеки, който видеше тази гледка, разбираше защо арабите си представят рая като пищна градина.
Сред тридесет хилядите жители на Тозур и тринадесетте хиляди на Нефта нямаше нито един европеец. Ако Синджън не бе идвал тук преди и ако не бе придружаван от Сахар и неговите бедуини, щяха да го посрещнат доста враждебно. Ала след като поднесе щедри подаръци на султана на Тозур и пашата на Нефта, бе посрещнат с разточително гостоприемство и след като няколко дни се наслаждава на празненствата в негова чест, херцог Сет се зае с избора на конете.
Въпреки ленивостта на арабите, Синджън приключи сделките само за две седмици, като купи две дузини великолепни арабски коне.
Когато конете бяха натоварени на яхтата в Габе, Синджън, придружен от Сахар и бедуините му, посетиха една от южните крепости на султана. Наскоро арабите бяха разтоварили оръжия и боеприпаси от форта край Марет и хората на Сахар, като истински воини, решиха, че те могат да станат притежание на всеки, който бе достатъчно безразсъден и дързък, за да ги вземел.
Форт Марет бе само на тридесет километра от Габе и на още толкова от началото на пустинята. Говореше се, че граничния форт се охранява от малък отряд на султана. Ограбването на малкия склад за оръжия изглеждаше лесна работа.
Грабежът мина като на шега. Малобройните войници на султана бяха заключени в една от стаите, а бедуините оплячкосаха докрай форта.
Мъжете напуснаха крепостта във весело настроение, натоварени с богата плячка. И ако капитанът на форта, придружен от телохранителите си, не се бе завърнал от Габе, където бе прекарал приятна вечер в компанията на една гръцка куртизанка, всичко щеше да приключи успешно.
Бедуините на Сахар попаднаха в набързо устроената засада. При първия залп потърсиха прикритие зад пясъчните дюни. Неколцина от тях бяха ранени, а два коня — убити.
Мъжете се върнаха, за да вземат ранените и да приберат другарите си, останали без коне. Синджън пръв стигна до Сахар, който се опитваше да освободи левия си крак от кожения ремък на стремето. Без да слиза от коня, Синджън протегна ръка, измъкна Сахар, затиснат от трупа на коня си, и го метна на седлото зад себе си.
Захвърлиха плячката, за да облекчат товара и Синджън пришпори коня си.
— Препускай към брега — извика Сахар и се вкопчи в задния лък на седлото. Знаеше, че преследвачите ще ги търсят на юг.
— Колко има дотам? — изкрещя през рамо Синджън и присви очи, за да огледа местността. Конят
