задъхано отвърна Челси, впила пръсти в черните му коси, докато целувките му изгаряха тялото й.
После пръстите му се плъзнаха в нея и ловко, само за миг измъкнаха ключа. Той го захвърли и отново се притисна към нея. Сините му очи се затвориха от неудържимата сила на желанието. Бе готов дори да умре, за да я усети отново до себе си.
Простена тихо и проникна в нея. Тялото му, възпламенено от кантаридина и медната й сладост го накараха да изпита невероятното усещане, че е попаднал и в рая и в ада. Тя се притисна пламенно към него, с дивата страст на младо момиче и чувственото желание на зрялата жена, с любов и надежда, със сълзи на щастие.
Телата им бясно се вкопчиха едно в друго. Изгладнели от двуседмичното въздържание, мигновеното удовлетворение ги заля едновременно. След буйната кулминация настъпи внезапна тишина, нарушавана само от задъханото дишане на Синджън. Мощните удари на сърцето му глухо отекваха в ушите й. Челси не можеше да повярва, че е възможно на земята да съществува толкова пълно блаженство…
Синджън изчака последните тръпки да затихнат в тялото му и дишането му да се успокои, преди да излезе от нейната топлина. След това бързо стана от леглото и започна трескаво да смъква останалите си дрехи. Захвърли на пода скъпия си жакет, изхлузи през глава фината риза, която се разкъса от рязкото му движение, изрита ботушите си в другия край на стаята, а кожените панталони се смъкнаха много бързо, защото бяха останали без копчета.
— Ще съжаляваш, че си сложила от онзи прах в коняка ми — дрезгаво промърмори той и се върна в леглото със светнали от възбуда очи и набъбнала мъжественост, сякаш не я бе любил до преди малко.
Челси, която, преди да дойде в Лондон, всяка нощ бе споделяла леглото и страстта му, също изгаряше от жажда и желание не по-малко силни, отколкото неговите.
— Няма да съжалявам, милорд, ако този прах отново ще те доведе в леглото ми — отвърна Челси с прямотата на провинциална девойка, примесена с глезеното мъркане на светска дама. — Брачната клетва ме задължава да се подчинявам на всяко твое желание…
Синджън се усмихна. Неговата съпруга никак не приличаше на развратните дами от висшето общество на Лондон.
— Ще се възползвам от това, милейди — леко заканително рече той, — защото аз наистина имам нужда от жена в леглото си. — Грубо разтвори краката й с нетърпелив жест. — А ти си единствената, която ми е под ръка — добави той и се намести между краката й. — Кажи ми, когато… — започна той и бързо проникна в нея, без следа от обичайната му нежност, — когато повече не можеш да издържаш. — Думите му едва се процеждаха през стиснатите му зъби.
Когато почувства нежната й мекота, Синджън затвори очи, забравил за гнева си и изохка от невероятното удоволствие. Ръцете му неволно обгърнаха Челси и силно я притиснаха към него. Струваше му се, че потъва в безкрайна сладост, понесен от вихъра на божествената наслада.
Челси разбираше гнева му, но тялото й радостно го посрещна. Вдигна ръце и ги обви около врата му, сля се с него и простена от щастие и възбуда.
Телата им се движеха в огнения хармоничен ритъм на любовта. Любеше я безумно, силно, завладяващо, диво, а тя му отвръщаше със същата отчаяна страст.
Сякаш бяха останали сами в света.
Но тя бе само на осемнадесет години, твърде дълго лишена от мъжки ласки и любов.
Няколко часа по-късно, когато първите слънчеви лъчи огряха хоризонта и те лежаха изтощени и задоволени, Синджън чу тихите й ридания. Повдигна глава от възглавницата и видя сълзите й.
— Не плачи — прошепна той, надигна се на лакът и нежно целуна мокрите й бузи. — Господи… моля те, не плачи.
— Искам да плача — отвърна Челси и плъзна пръсти по мускулестата му ръка. Потръпващите й устни, се извиха в щастлива усмивка.
— Сигурна ли си?
Тя кимна, изхлипа и отговори:
— Сега съм сигурна.
Май не говореха за едно и също нещо, помисли си Синджън, вдигна вежди и леко се усмихна.
— Струва ми се, че трябва да ми обясниш за какво говориш. Макар че, ако не желаеш…
— Трябва да знам — продължи Челси с разтреперан глас, — искам да ми кажеш… дори и ако… отговорът не е приятен… — Избърса сълзите от очите си и гласът й се сниши до шепот. — Не мога да те оставя да си отидеш, просто така…
Синджън въздъхна силно и неохотно заговори.
— През последните седмици спечелих толкова много пари от картите, че вече никой не се осмелява да играе срещу мен. Всичко, което правех беше да вися в Брукс, да пия, да играя на комар и да мисля за теб… — Говореше спокойно и ясно.
— Тогава ме вземи със себе си! Трябва да го направиш… Не искам да остана тук… Ще те накарам да ме вземеш със себе си! — внезапно избухна Челси, радостта от думите му изпълни цялото й същество. Надигна се рязко, взе ръката му в своята и я стисна с неподозирана сила. — Трябва да го направиш — решително повтори тя.
Усмивката му бе тъй очарователна, че очите й отново се напълниха със сълзи. Така й се бе усмихнал онази сутрин, когато я бе приветствал в къщата си в Сикс Майл Ботъм. Сега разбра, че го обича повече от всичко на света.
— Трябва ли да го направя? — подразни я той.
— Да, да… трябва да го направиш — задъхано настоя младата жена. Обви ръце около врата му, а устните й бяха на сантиметри от неговите. — Трябва да го направиш. — Усмивката й беше по-уверена. Той я гледаше със същото закачливо пламъче в очите, което познаваше, преди да дойдат в Лондон.
— Ще използвам всички предпазни мерки. Ще си взема пълна кутия с презервативи. Не искам да се чувстваш като уловен в капан… Няма да ти досаждам, ще се грижа за теб, за храната, за дрехите… Ще се убедиш, че мога да ти бъда безкрайно полезна. Безкрайно… — съблазнително измърка тя.
— Звучи много обещаващо.
— Сам ще се убедиш. Ще бъда толкова очарователна, че ще си мислиш, че си с Хариет.
Очите му се разшириха от изненада.
— Всички знаят за това, скъпи — отвърна Челси, макар че усмивката й помръкна. — Всички знаят, че сте големи приятели.
— Бяхме. — Тази проста дума озари душата й с щастие.
— Тогава трябва да ме вземеш — настоя тя. В този миг тя разбра, че той наистина я обича.
И двамата замълчаха.
Синджън се опитваше да се пребори с непреодолимото желание да притежава завинаги това младо момиче, така трогателно притиснато към него, с неописуемо красиви теменужени очи.
И в мига, когато Челси отчаяно си помисли, че този път го е изгубила завинаги, той тихо каза:
— Но само до Неапол.
Тя радостно извика и буйно започна да го целува.
— Няма да съжаляваш… няма… няма, ще видиш! — Надвеси се нежно над него и прошепна в мига преди устните им да се слеят: — Обещавам ти…
Разумната половина от мозъка му казваше, че вече съжалява, но останалата бе подвластна само на чувствата.
— Ще отплуваме тази сутрин в десет часа — предупреди я той. — Нямаш много време за приготовления.
— Ще бързам… ще бъда готова навреме. Само не мърдай. Ей сега ще се върна.
Но няколко минути по-късно, когато се върна, след като бе наредила на прислужницата си да й опакова багажа, Челси го намери дълбоко заспал.
През последните седмици бе спал много малко и умората най-сетне го бе надвила. Спеше изтегнат, с ръце под бузата си, като малко дете.
Изглеждаше по-слаб, скулите му бяха рязко очертани, ребрата му се четяха, а под очите си имаше дълбоки сенки, следи от интензивния нощен живот. Дори вродената му издръжливост не можа да победи съня. Челси внимателно зави одеялото около широките му рамена. В този миг разбра, че го обича още
