изображенията на Антенни и Фаустина. За миг Синджън остана загледан в нея, поразен от приказната й красота. Забрави, че остават само няколко часа до отплуването на яхтата. Образът й, запечатан в ретината на очите му, събуждаше изгарящи видения във въображението му. Страстта му се събуди, кръвта му закипя.
Разрошената коса на Челси, блестяща, буйна и волно разпиляна върху копринените възглавници, обграждаше бялото й лице като приказна рамка. Нежните й форми, очертаващи се под дантелите, деликатно подсказваха за пищни наслади, обезумяващо съблазнителни в загадъчния полумрак. Гърдите й дръзко се подаваха изпод деколтето й и както тя бе легнала настрани, сякаш заплашваха в следващия миг да изскочат докрай, изпънали тънките презрамки. Напомняха му за зрели и сочни праскови, които чакаха да бъдат откъснати от нечия ръка.
Прииска му се да развърже презрамките, да вдигне дантелата, прикриваща бедрата й и да вкуси от топлината на тялото и. Ухаеше на рози и лилии, излегната в леглото му като нимфа, решила да изкуши някой от древните богове. Като Ева в райските градини. Господи, от кога не се бе докосвал до жена… откога не се бе докосвал до нея?
Стоеше като вцепенен в полумрака, неуверен дали ще устои на изкушението. А всъщност имаше ли някакво значение? Защо да не се любят още веднъж, помисли си Синджън, но в следващия миг един вътрешен глас му напомни, че може да не успее да плати цената, която Челси ще му поиска в отплата за насладата, предлагана от примамливото й тяло.
Дали да не се върне веднага в Брукс? Или в някой друг клуб? Но Бо ще го чака, за да се сбогува с него и да прекарат заедно последната сутрин, преди да отпътува… Колко ли е часът? Кога ще се събуди Бо? Колко ли време ще му отнеме да отиде до Брукс и после да се върне в Сет Хаус?
По дяволите, мозъкът му се умори от трескавото обмисляне на всички шансове. Стоеше до вратата, обзет от нерешителност и накрая се усети, че мисли само за това, как може да се промени всичко в една мъжка спалня само от аромата на рози, излъчван от едно женско тяло. Така и жената от първия ден променя завинаги живота на мъжа…
Погледът му обходи стаята, сякаш търсеше отговора на мъчителния въпрос в сенките на ъглите и нишите, в гарафата с коняк — стъклото проблесна в полумрака пред него като спасителен фар за кораб, изгубен в бурното нощно море.
Тихо притвори вратата и пресече стаята, така артистично подредена от жена му. Отпусна се в креслото със зелена дамаска, с изобразени върху нея миниатюрни гербове на херцозите Сет, след което протегна ръка към гарафата и чашата до нея. С една-две чашки ще успее да убие часовете докато чака събуждането на Бо. Явно не оставаше много време до зазоряване. Реши да не се връща в Брукс. И без това през повечето от последните нощи не бе излизал от задимения и шумен клуб.
Това, което не искаше да признае, бе силният копнеж още веднъж да почувства тялото на Челси в прегръдките си.
Малко по-късно, когато посегна да си налее втора чаша коняк, ръката му, без да иска събори чашата. Тя се удари в полираното стъкло на масата и в стаята отекна силен звук.
— По дяволите — промърмори Синджън и погледна към жена си. Тя се размърда в леглото и се събуди:
— Няма нищо, заспивай отново — рече той. — Аз тръгвам след няколко минути.
Ала Челси не го послуша. Вдигна глава от възглавниците, приглади разрошените кичури коса и попита:
— От колко време си тук?
Той сви рамене.
— Около двадесетина минути… неглижето на мадам Дюбей много ти отива — гласът му прозвуча безстрастно.
Тя несигурно се усмихна, поласкана от комплимента, макар той да й говореше така сякаш бяха непознати.
— Благодаря… надявам се, че нямаш нищо против, че съм заспала в леглото ти… но нали заминаваш рано сутринта и… аз… Тунис ми изглежда толкова далече — гласът й потрепери и тя млъкна, сломена от студения поглед на сините му очи.
— Няма значение — рязко отвърна той. Изпи на един дъх чашата с коняка, стана от креслото и се запъти към тоалетната стая. — Извини ме — рече той. Главата го болеше от изпития алкохол. Трябваше да вземе някакъв прах против главоболие и да отиде в стаята на Бо. Не можеше да погледне към съпругата си, без да си представи как разкопчава сребърните клипсове. — Ще отида да се преоблека — промърмори той, като се стараеше да не гледа към Челси.
Не можеше да остане в тази спалня.
Трябваше бързо да направи нещо! Тази мисъл проблесна в главата й, когато видя как Синджън изчезна в тоалетната стая.
Когато чу звука от затварянето на вратата, тя скочи от леглото, изтича до вратата на спалнята, заключи я, сетне стори същото и с междинната врата между стаите им. Хвърли ключа от нейната стая през прозореца и скри ключа от вратата на спалнята. После отново се върна в леглото.
Докато чакаше сърцето й биеше толкова силно, че ударите му отекваха в ушите й. Обичайната й дързост бе разколебана от безразличието на съпруга й.
Не след дълго Синджън излезе от тоалетната стая, облечен с костюм за пътуване, косата му бе вчесана и вързана на опашка.
— Ако желаеш, можем да закусим заедно. Ще те чакам в трапезарията в осем часа — рече той, докато минаваше покрай леглото. Чуваше се само шумът от плъзгането на ботушите му по копринения килим. — Ще обсъдим от какви средства ще имаш нужда, докато ме няма — каза и продължи към вратата.
Челси затаи дъх, когато чу изненаданото му възклицание.
Синджън рязко се извърна, челюстите му бяха стиснати, а веждите гневно сключени.
— Не ставай дете — процеди той.
— Липсваше ми — прошепна младата жена. — Не исках да е така, но наистина ми липсваше. Надявах се… — започна тя и се поколеба, но пое дълбоко въздух и продължи: — че може би ще поискаш да се любиш с мен, преди да заминеш.
Той не отговори. Вместо това се запъти към междинната врата и се опита да я отвори.
— Дай ми ключа. — Протегна нетърпеливо ръка към нея.
— Хвърлих го през прозореца.
— Дай ми другия тогава — въздъхна той.
— Трябва да дойдеш при мен, ако искаш да то вземеш — тихо рече тя. Беше успяла да го задържи в стаята!
Тонът й и леката усмивка на устните й би трябвало да го предупредят за намеренията й.
— По дяволите, не съм в настроение за игри. Къде е ключа?
Челси лежеше излетната сред копринените завивки, като оживяла красавица от някоя картина. Бавно повдигна тънката дантела нагоре, разтвори копринените си бедра и плъзна дясната си ръка надолу към онова място, което бе извор на страданията и копнежите на съпруга й.
Трябваше да се досети, а не да бъде толкова глупав и да се хване в този капан, помисли си Синджън.
— Много забавно — гневно изсумтя той. Но погледът му се плъзна към мястото, накъдето сочеше ръката на Челси и изгарящото желание заля сетивата му като бурна вълна. Принуди се да стисне юмруци, за да потисне копнежа, задушаващ гърлото му.
— Не — промърмори той. — Не, под дяволите, не! — Още не бе решил дали я желае завинаги. А следващите няколко часа, оставащи до заминаването му, не бяха достатъчни, за да вземе решение. — Не искам да забременяваш отново — сърдито изрече Синджън. Знаеше, че вместо гръцките можеха да използват френски презервативи, но и те не бяха напълно надеждни.
Но колкото и да бе обезкуражаващ отказът му, Челси се почувства щастлива, радостна, дори екзалтирана. Въобще не очакваше, че може да изпита такова светло чувство в деня на заминаването му.
Най-после се увери, че той не я мрази, а само се опитва да опази независимостта си, нещо, което тя
