Ако отиде в Тунис, огромното разстояние, което ще ги разделя, може би щеше да му помогне да разбере какво го привлича към нея, да си обясни дали страстта, която изпитва към Челси е достатъчна, за да останат завинаги заедно. Надяваше се, че тази раздяла ще му помогне да възстанови душевното си спокойствие. Агентът му в Тунис го заинтригува със слуховете за някаква нова порода коне с изключителни качества, развъждани от не много известно пустинно племе южно от Тозер. Защо да не опита да успокои страстите, бушуващи в душата му, и в същото време да се сдобие с нови арабски коне за разплод?
Яхтата му вече беше готова за отплуване. Утре сутринта ще вдигнат платната.
Не можеше да говори в присъствието на Бо, затова Челси се ограничи с нищо незначещи благовъзпитани забележки, докато слушаше обяснението на Синджън за внезапната промяна в плановете му. Опасяваше се, че всеки миг нетърпимата душевна болка ще изтрие учтивата усмивка от лицето й и сълзите ще рукнат от очите й.
— Нямам нищо против да останеш в Сет Хаус — продължаваше той, докато Тън и Мамелюк яздеха един до друг по чакълестата пътека, — и дори да се забавляваш до края на сезона… или да заминеш за Кингсуей, Оукъм или за някое друго от именията ми. Свободна си сама да решаваш как ще прекарваш времето си.
Сега от него бе останала само обичайната му вежливост, зад която се спотайваха недоизказаните думи, че когато пожелае, тя можеше да напусне живота му и никой нямаше да се опита да я спре.
— Заведи ме на яхтата, папа — намеси се Бо, а лицето му светеше от радостна възбуда. — Искам да дойда с теб утре. Нали ще отиваш при търговците на пристанището за провизии за нашето морско пътешествие. — Момчето знаеше за плановете на Синджън да отплуват към Тунис и с радост помагаше на баща си в приготовленията. — А освен това ми обеща при това пътешествие да ми купиш черен арабски жребец. Моля те, папа, не искам да забравиш за обещанието си.
— Ще го имаш, Бо, стига да открием такъв кон в пустинята. Можеш да разчиташ на мен, след като съм ти го обещал. Ако ми помогнеш днес да напазаруваме, утре ще помоля д-р Бекет да те освободи от уроците.
— Уха! Ще работя като докер, папа! Много по-приятно е да работя с теб, отколкото да се потя заради спреженията на проклетите латински глаголи.
Останалата част от сутрешната езда премина в оживено обсъждане на всичко необходимо за пътуването до Тунис. Когато се върнаха в Сет Хаус, Синджън помогна на Челси да слезе от седлото, но веднага след това се извини и добави, че няма да присъства на закуската, защото оставали броени часове до отплуването му.
— Ако имаш нужда от нещо, моят иконом ще бъде на твое разположение — обясни Синджън. Бо го чакаше на няколко метра встрани. — Не се стеснявай да търсиш услугите му… — И махна с ръка, след което бързо тръгна към външната врата.
Челси не очакваше мистър Бъкторн, иконома на херцог Сет, да успее да намери лек за измъчената й душа. Заля я вълна от самосъжаление. Колко малко й трябваше, за да го убеди да изгладят всички противоречия в техния доста объркан семеен живот. Но ето че отново го губеше… Втурна се в къщата, обляна в сълзи. Изтича нагоре по стъпалата и се скри в спалнята си, за да не види никой как плаче горчиво за изгубената си любов.
Всъщност Синджън й бе казал:
А преди това се бе постарал тя да разбере намеренията му.
Тази вечер Челси не успя дори да направи опит да се усмихне. Извини се пред Деймиън и Мария, когато я поканиха да посети с тях премиерното представление в операта. Сърцето й беше разбито. Не желаеше да дава поводи на светските клюкари да злорадстват с нещастието й. Дамите от висшето общество винаги криеха чувствата си, дори умееха да се смеят, когато сърцата им се обливаха в кръв. В стремежа си да завладее вниманието на Синджън тя се бе заела да играе роля на бляскава красавица. По цели вечери танцуваше, шегуваше се и флиртуваше с елегантни, но безлични кавалери, неизменни посетители на най- посещаваните лондонски салони. Но никой, освен съпруга й не вълнуваше въображението й. Толкова много банални и кухи фрази бе разменяла през последните няколко месеца с десетки дами и джентълмени, че вече се съмняваше, дали още може да разсъждава като нормална и здравомислеща личност.
След безбройните обеди, вечери и приеми Челси се чувстваше отегчена и изтощена. Предварително знаеше какво ще види и чуе на следващото събиране, кого ще срещне, в чия компания, дори как ще бъде облечен. С изненада установи, че никак не я вълнуваха интимните преживелици на останалите. Може би подсъзнателно избягваше да дава ухо на слуховете, за да не чуе името на съпруга си, замесено в някаква скандална история. Не по-малко скучни бяха за Челси безкрайното женско бръщолевене за шивачки и тоалети, суетното изтъкване на пищните фризури, безплодните опити на мъжете да се изявяват като доморасли политици. Ако добрият тон изискваше да се говори по-малко и повече да се консумират пресни ягоди или зелен грах или разбити белтъци с лимонов крем, Челси със сигурност можеше да претендира, че е станала член на висшето общество. Посещаваше по десет пъти седмично трите си шивачки, използваше за всичко модния епитет
Опита се да прилича във всичко на изисканите лондонски дами, но не успя да го задържи до себе си. Може би Синджън трябваше да замине. Може би решението му да замине не е заради отвращението, което изпитва към нея и няма нищо общо с подозренията й, че повече не иска да живее с нея. Кой знае, още утре може да намери повод отново да се усмихва на събеседниците си и да се радва на живота, такъв, какъвто е. Ще чака изгрева, ще язди Тън, ще разгледа изложението на коне, за което писаха във вестниците…
През целия ден Синджън не се прибра в Сет Хаус, а камериерът му опаковаше багажа на господаря си. Челси чуваше през стената тропота от ботушите на носачите и ударите по капаците на сандъците. Поръча да й сервират вечерята в спалнята, защото не искаше да изпусне момента, когато Синджън ще се върне. Поне можеха да си кажат няколко думи на раздяла като разумни и зрели мъж и жена. При тази мисъл Челси се усмихна. Като благовъзпитана дама би трябвало да го целуне и да му пожелае успешно плаване. Може би той няма да се върне тази вечер в Сет Хаус? Няма ли да е по-добре да легне в неговото легло, та поне да си фантазира, че отново лежи до него… Макар и със стиснати зъби, можеше да понесе мисълта, че бракът им не се оказа от най-успешните, но съвсем друго бе да се примири с края на тяхната огнена любов. Всички съображения на разума са безсилни пред мъчителния копнеж по изгубеното щастие.
Нищо лошо нямаше да се случи, ако остане да спи в леглото му. Това няма да означава, че ще настоява да го задържи при себе си. В най-лошия случай Синджън ще и заповяда да се премести в нейната спалня. Следователно няма да бъде по-самотна отколкото сега. Но ако не се върне до сутринта, ще може за последен път да се наслаждава на спомените си за техните нощи, да си представя, че в този миг той я обгръща със силните си ръце, ще вдъхне аромата на парфюма му, пропит във възглавниците, ще бъде заобиколена от вещите му, ботушите, камшиците за езда, скиците на предишните му коне, портрета на Бо, безпорядъчно нахвърляните му книги и бутилки, с една дума — хаотичната и до болка позната атмосфера на неговия живот.
А след като Синджън отплува с яхтата си, тя веднага ще напусне шумния и суетен Лондон. Сред хаоса от мисли и чувства Челси не можа да си изгради ясен план за бъдещето си. Едно поне бе ясно — ще се върне у дома, в имението в Еършир, за да продължи да живее така, както бе живяла, преди да го срещне в онази фатална нощ.
Запъти се към леглото му не с хитри помисли и тайни намерения да го съблазни, да го приласкае, да го умолява да не я напуска… Но дори и това да бе истина, какво би могла да постигне, след като Синджън твърдо бе решил да напусне Англия на следващата сутрин?
Искаше само едно: поне през тази последна нощ да не бъде сама в широкото си прохладно легло. Търсеше само малко утеха, малко нежност и съчувствие след десетките самотни нощи, разделени от стената между спалните им.
Внезапно си припомни, че цял Лондон би се залял от смях, ако узнае, че се опитва да накара съпруга си да се влюби наново в нея. Светските правила препоръчваха на изисканите дами да се отнасят към всичко, дори и към най-съкровените чувства, колкото е възможно с по-подчертано безразличие. Отчаяната жена се
