опита да се вживее в ролята на безчувствена лейди; но любовта към съпруга й не се предаваше, не се подчиняваше на никакви канони, въпреки категоричното решение на Синджън да я изтръгне от живота си, като досаден плевел.
Не можеше така рязко, от утре, да спре да го обича, само защото той бе пожелал така, защото за него бе много по-удобно да избегне сърцераздирателната раздяла с упреци, с обяснения и обвинения, с клетви и сълзи. Само непресъхващата тъга по изгубената й младост я спираше да му устрои шумно изпращане, достойно за буйния й шотландски темперамент.
Но болката в сърцето й бе тъй силна, че не й оставяше сили да се гневи, да негодува, да жадува за отплата. А нима бе забравила как започна техния роман? И ако някой е виновен за това, че сега е самотна и нещастна в тази огромна, но чужда лондонска къща, това не е той, нали? Усмихна се натъжено при спомена за първата им среща в Нюмаркет, когато умореният Синджън отвори вратичката на каретата си и я завари на седалката. Макар че се отказваше от нея, все пак през всичките тези месеци нещичко й бе дарил. Никога нямаше да забрави страстните му прегръдки и ласки.
Здрачът отстъпи пред вечерния мрак. Челси седеше в креслото пред прозореца и разсеяно гледаше към градината. Мислите й се въртяха само около скандалната слава на съпруга й. Виждаше очарователната му усмивка, бавното повдигане на устните му, обещаващи безумни наслади, игривия блясък в очите му, особено изкушаващ в полумрака, омайващите му сини очи, като ключ към душата му, криеща вихрени страсти, острата възбуда на сетивата й, която той постигаше само с един небрежен поглед, стройното му тяло и великолепно очертаните му мускули; стоманените му ръце, с които я притискаше до гърдите си тъй стремително, че не можеше да си поеме дъх… божествената наслада, когато я любеше, когато я изкачваше до висините на екстаза…
Не, лъжа е, че ще го очаква покорна, унила, помирила се със загубата! Не е възможно да я напусне, без да се сбогуват, мислеше си Челси, потопена в съня на техните спомени. Искаше да бъде обичана, да му се отдаде за последен път, като венец на тяхната всепоглъщаща страст. Колкото и да бе съкрушена и неутешима и въпреки волята на всички богове искаше да го има, макар и за последен път! Не искаше той да я жадува, нито да й се обяснява в любов, да й се кълне във всичко свято, че за него няма по-скъпо създание на този сват… не, не понасяше вече баналните фрази… искаше само да я притисне без думи към гърдите си… защото тя бе толкова неопитна в любовта… Никога не бе имала друг мъж, освен него и никога няма да има… А сега той я изоставяше… завинаги.
Ще броди из онези диви краища, в които моретата гъмжат от пирати, а пътищата от разбойници. Сигурно няма да се размине без рисковани премеждия. А колко още опасности криеха размирните арабски султанати в Северна Африка, управлявани от войнствени династии! Властите в Тунис надали ще погледнат благосклонно на експедицията на Синджън за купуване на расови арабски коне. Не се ли носеха слухове, че султанът на Тунис е забранил да се продават коне на неверниците?
Нощта бе спуснала крилете си над огромния град и сенките в градината неусетно посивяха. В полумрачната стая неясният копнеж на Челси придоби конкретни очертания. Приличаше на комарджията, който отчаяно улавя за последния шанс и хвърля заровете или на удавника, който се хваща за сламката. Бе обхваната от същата възбуда, която по време на състезанията, я изпълваше с буйна енергия.
Как да постъпи, когато Синджън се върне? Как да извлече вниманието му? Усмихна се и се отправи към тоалетната стая.
Навярно нямаше да бъде трудно да съблазни един мъж, известен с любовта си към жените. За краткия си престой в Лондон бе научила женските методи за покоряване на мъжа. Отиде в банята и пусна водата. Изкъпа се в розова вода, изми косата си с ароматен френски сапун, напудри тялото си, за да стане кожата й мека като атлаз и се напарфюмира със скъп парфюм. Стройното й гъвкаво тяло ухаеше на лилия и обещаваше сладки наслади.
И ако не можеше да го съблазни с класическите женски средства, помисли си тя по-късно, докато се разхождаше в стаята на Синджън напарфюмирана, напудрена и гола като скъпо платена куртизанка, ще прибегне до по-малко съблазнителното, но по-ефикасно средство — ще разтвори малко кантаридин4 в гарафата с коняка.
Челси бе забелязала малката бутилка върху лавицата, на която Синджън държеше няколко антични статуетки. Взе я и се замисли дали е разумно да се използват възбуждащи средства, но си припомни фразата:
Тази нощ бе последната й възможност да съблазни Синджън, преди да замине за Тунис. Повдигна бутилката с коняк към светлината, разклати я и след кратък размисъл добави още малко от праха.
Остави гарафата на масичката до леглото, сложи една чаша до нея, постави и последното издание на книгата за чистокръвните коне, отдръпна се назад, за да огледа ефекта и кимна доволно. Всичко изглеждаше на мястото си. Отиде в спалнята си, за да избере подходяща рокля, с която да възбуди желанията на съпруга си. Мнозина от дамите във висшето общество биха казали, че едва ли съществува такава рокля, но младата жена не мислеше така и усърдно затърси из гардероба си.
Избра неглижето, което Синджън й бе купил от ателието на мадам Дюбей. Леката дантелена материя се плъзна по тялото й и то потръпна от удоволствие при допира на фината бяла коприна. Никой не можеше да отрече, че мадам Дюбей притежава непогрешима дарба при избора на бельо и интимни допълнения към дамските тоалети, реши Челси, оглеждайки се в овалното огледало. Великолепната, ръчно изработена дантелена дреха бе изящна като паяжина. Отпред се закопчаваше само с два сребърни клипса, които много лесно се сваляха. Две тънки презрамки, вързани на панделки, крепяха дрехата за раменете й. Може би Синджън също имаше принос в създаването на този модел.
В гардероба й имаше още няколко подобни неглижета, но досега не ги бе слагала, защото нито веднъж не влезе в спалнята й. Може би е казал на мадам Дюбей да изпълни обичайната поръчка и модистката бе прибавила тези ненужни дрехи към гардероба на Челси.
Дали да вдигне косата си или да я остави свободно разпусната? Изправи се пред високото огледало. Меката светлина на свещите озари златистите й коси. Тя я повдигна с ръце, наклони глава наляво, после надясно и реши, че вдигната прическа ще отива на обеците на Венера — изящни, подобни на капки черни и бели перли, копия на обеците от прочутия портрет на Венера от венецианския художник Тициан.
Може би през тази последна нощ обеците щяха да й вдъхнат силата на богинята на любовта? За да победи безразличието на съпруга си се нуждаеше от всички средства на женската съблазън. Погледна към многобройните ковчежета със скъпоценности и разрови блестящите камъни.
Бижутата представляваха малка част от семейните накити на херцозите Сет, които Синджън небрежно й бе дал след пристигането й в Лондон.
— Ето, вземи този ключ — й бе казал на другата сутрин след пристигането и й беше дал ключа от трезора. — Избери си няколко бижута. Ще са ти необходими, когато се явяваш пред обществото.
Извади няколко скъпоценности от кадифените кутии, разпръсна ги върху бюрото на Синджън и замислено ги огледа. Чувстваше се като актриса в гримьорната, която се подготвя за най-важната си роля. Накрая реши все пак да си сложи обеците на Венера. Дано богинята й донесе късмет.
Излегна се удобно в леглото на Синджън, облегната на възглавниците, нагласена и парфюмирана, тя с плаха надежда зачака завръщането на съпруга си.
През това време Синджън бе направил последната си обиколка по лондонските клубове. Бе се сбогувал с приятелите си и сега седеше в будоара на Хариет и замислено съзерцаваше дъното на чашата си с коняк.
— Откакто си се върнал в Лондон, ти не си погледнал друга жена, Синджън. Тя вероятно означава нещо за теб. — Хариет се бе изтегнала в един шезлонг срещу него с чаша шампанско в ръка. Вдигна високата чаша към него и попита: — Защо не се върнеш у дома, за да целунеш съпругата си за сбогуване?
Сините му очи, зачервени от алкохола, погледнаха червенокосата красавица, която от много години бе негова приятелка и любовница.
— Помниш ли кога за пръв път дойдох тук? — тихо попита той, без да отговори на въпроса й.
— Когато навърши шестнадесет години, скъпи. Много добре си спомням деня, в който баща ти те запозна с мен. Ти бе най-красивият младеж, когото някого бях виждала — каза с усмивка тя. — И много по-
